В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин!
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Днес е Неделя сиропустна, в преддверието сме на Великия пост.
Светата Православна църква е установила светата Четиридесетница по примера на 40-дневния пост, който Господ Иисус Христос извършил в началото на Своето обществено служение. Към тези 40 дни се прибавя Великата, или Страстна, седмица и се образува този постен период, който наричаме Велик пост.
Наред с примера Си, Господ изрично ни е казал, че в стремежа си към Него е необходимо да постим, че без молитва и пост не може да се очисти сърцето ни.
Има различен вид пост. Мнозина започват поста с тримирене, тоест от 12 ч. нощес до първата Преждеосвещена света Литургия в сряда не вкусват храна и вода. След това, до края на седмицата, продължават със суха или готвена храна без олио, тоест строг пост. В събота и неделя се разрешава олио. В делничните дни след първата и до Великата седмица, уставът също предвижда строг пост, но мнозина ограничават строго постните дни до сряда и петък, през останалите дни приемат храна с олио. На Благовещение и на Цветница се позволява риба.
Виждаме, че има различни степени на поста и той не е еднакъв през целия постен период. Това е свързано със значението на дните през седмицата и църковните празници, като всичко е съобразено и с духовно-телесните възможности на човека. Постът не е нещо, което да ни изтормози. Постът не е и диета, която спазваме само като едно физическо упражнение. Много човеци казват: „постът е полезен, тялото се разтоварва от излишни, вредни токсини“. Да, това е така, но същината на поста е духовна и тя е, че проявявайки смирение, като постим от блажни храни и като се задоволяваме с това, което е необходимо на тялото, за да живее, ние търсим да се нахранят тялото и душата с духовна храна – с Божията благодат.
Падналото естество на човека има много желания, които го дърпат в различни посоки. Когато се разпилява по желанията си, човек често не успява дори да помисли за Бога, да се помоли, да постигне онова важно нещо, което е да пази Божието слово в чиста душа и да принася плод на добродетели, да се радва на Божията благодат, да се радва на общуването с Бога и с човеците.
Пренебрегвайки вярата и следвайки своите желания, които извират от неочистеното сърце, човек се скланя към влеченията на страстите – към леност, самоугаждане, пренасищане на телесните потребности, плътски похоти… Свети апостол Павел ни казва: „Не превръщайте грижата за плътта в похоти“ (срв. Рим. 13:14), тоест необходимостта от храна, почивка и възстановяване на силите, от облекло – да не превръщаме тези грижи от необходими за съществуването ни в цел и смисъл на нашия живот, непрекъснато скланящи мислите и желанията ни към тяхното удовлетворяване.
Всеки човек се нуждае от храна, но това не може да бъде нито цел, нито пък да дава смисъл на човешкия живот. И ако тялото се нуждае от храна и условия за съществуване, душата също има своите потребности. Падналата човешка природа непрекъснато се противи на Бога, тя не понася да се смири и да направи това, което е полезно, за да бъде душата в общение с Бога и да има всички духовни блага. Като не иска да се смири и да върши онова, което е полезно за нея, тя търси да удовлетворява своите страстни наклонности. Така се случва с човешкия род от времето на грехопадението. И затова първата духовна полза от поста е упражняването и придобиването на смирение.
Мнозина пренебрегват поста и казват: „защо ми е да постя?“ Това се нарича плътско мъдруване. Как защо да постиш? Църквата е обявила пост; ако ние чувстваме, че принадлежим на Църквата, ако се чувстваме деца на светата Православна църква, Господ е казал: почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре) и да живееш дълго на земята (Изх. 20:12). Но онова непослушно дете, което казва „какво значение има какво ми казва майка ми“, няма смирение, няма послушание.
Именно липсата на смирение и послушание довежда до грехопадението – нашите прародители са пренебрегнали Божията заповед. Защото една от четирите заповеди, които трябваше да пазят в Рая, това е заповедта за поста: …от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш (Бит. 2:16–17).
И темата на днешното богослужение е именно Грехопадението на нашите прародители – как не опазиха тази заповед и отпаднаха от Бога. Това е най-страшната трагедия в живота на човечеството – Грехопадението. До днес тази история се повтаря чрез непослушанието и плътското мъдруване по отношение на Христовите заповеди: „Защо ми е да постя?“, та дори богословстваме – за чисти всичко е чисто (Тит. 1:15) и не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека (Мат. 15:11)., като не си даваме сметка, че сърцата ни са пълни с нечисти помисли и въпреки това опитваме да оправдаем надменността, гордостта си пред Бога. Защото, щом отказваме да изпълним нещо, което Бог и Църквата са определили, значи у нас няма смирение, а има гордост. Ако нямаме вяра и смирение, нямаме страх Божий, то никаква добродетел не можем да постигнем.
Господ казва: блажени бедните духом (Мат. 5:3), но ние, ако нямаме страх Божий, за да се смирим, да послушаме това, което Бог ни казва, то как ще Му угодим, за да вкусим това блаженство? Нашият ум е прелъстен, както беше прелъстен умът на нашите прародители. Те не послушаха Бога, а послушаха друг съвет и когато вкусиха от забранения плод, видяха, че останаха голи, лишени от Божията благодат. До това доведе непослушанието. Господ се отдръпна от тях и ги остави сами. Това е духовната смърт на човека. Тогава се объркаха умовете и душите им, тогава влязоха страховете, недоверието, противоречията в човешката природа и между хората, неразбориите, завистта, последва братоубийството на Авел от Каин, последваха болестите, войните, страхотиите в живота на човеците.
Така че в това отношение Господ Иисус Христос Сам ни е дал пример. Той се уединяваше в пост и молитва, за да укрепва човешкото естество. После изрично ни е казал, че от страстите не може да се избавим без молитва и пост (срв. Мат. 17:21).
Следователно за нас, като православни християни, постът и молитвата са необходими за нормален духовен живот. Въздържанието е необходимост и в същото време — един от плодовете на Светия Дух, както ни учи свети апостол Павел: плодът на духа е любов, ... мир, ... вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22–23). Самата Божия благодат, действието на Светия Дух в нас ни учи, че въздържанието е добро и необходимо. Защото, ако ние не проявяваме въздържание в нашия живот, не само от храна, но и от греховни дела — очите да гледат скверни неща, устата да говорят празни думи и въобще от деяния, които са неполезни, вредни за душите ни, то можем да кажем, че препятстваме Божията благодат у нас да принася плод, сякаш сме повярвали напразно (срв. I Кор. 15:20).
Целта на поста е духовна — да проявим смирение, покаяние, да се помирим с Бога и ближните, а после идва усвояването, придобиването, обогатяването на душата с Божията благодат. Това е, което сме загубили чрез непослушанието и престъпването на поста; това е смисълът на поста — да си върнем отново благодатта, да се облечем отново с Богосиновството, от което нашите прародители се лишиха.
В днешното светo литургийно Евангелие Господ, когато говори за поста, казва следното: събирайте си съкровища на небето (Мат. 6:20). По отношение на поста това ще рече да не бъде съкровището ни в тленната храна, в парите, в удоволствията и сърцето ни да не бъде обвързано с тези неща, които червей яде, ръжда разяжда, крадци подкопават. Защото това земно съкровище се губи — в края на живота ни, така или иначе, ще го оставим. Господ ни казва: събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат (Мат. 6:20). Светите отци ни казват, че това съкровище е Божията благодат.
Още тук, на земята, се събира това съкровище. Господ ни е призовал и ни е дал възможността да се обогатяваме с това духовно съкровище. Да си спомним нашите баби и дядовци как строго са спазвали поста. На днешната неделя след Заговезни са измивали цялата посуда. Тогава, когато не е имало препарати за миене на чинии, те са изварявали всичко с гореща вода, за да не остане нещо от блажната храна по съдовете. И се е постило с много сериозно отношение. Някое дете да реши да си вземе нещо блажно, това е било изключително рядко, немислимо в семейството, такова благоговение е имало. Но тогава са били устойчиви и добродетелни, не са се развеждали и са претърпявали много неща, децата са имали почит към родителите си, имало е радост в семействата.
Сега ние казваме: „защо да правя това, защо да правя онова“ – и дяволът вече ни е излъгал, откраднал е вярата, откраднал е и радостта, и следваме своите похоти, това, което желае падналата наша природа – земния комфорт. Съответно, и резултатът е такъв – нито нас, нито децата си можем да възпитаме в благочестие и в любов към родители и към човеци. Когато страстите се вкореняват в човека, докато е малък, то, като порасне, неговият живот и този на хората около него става ад.
Затова нека да се смирим, да послушаме, нека възприемем това. Да, постът е трудност, но тази трудност има и смисъл. Спортистите също спазват диета, тренират усърдно, за да спечелят награда, която ги ползва тук – да разгърнат физическите си дарования и да получат земна слава, признание, материална придобивка. Докато наградата, която вярващите в Христа спечелваме – очистването на сърцето и единението с Бога – това е най-важната награда. Тя ни ползва и тук, и на Страшния Съд, и във вечността.
В днешното свето литургийно Евaнгелие Господ още ни казва: ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви (Мат. 6:15). Затова в началото на поста светата Православна църква има традицията на днешния ден да си простим един на друг, каквото сме съгрешили. Ние често задържаме прегрешенията на някой човек спрямо нас – злопаметстваме, обвиняваме, осъждаме го в мислите си и не можем да простим. Затова поне днес да намерим сили да простим, защото, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви (Мат. 6:15).
Ако Господ ни дарява Небесното Си царство, то какво би могло някой да ни дължи? Може ли някой да ни ощети, ако нашето сърце е изпълнено с вяра и любов към Бога? Вярата никой не може да ни я отнеме, освен ние самите да отстъпим чрез страстите си. Тогава бива ли да се сърдим на някого, да го осъждаме, да злопаметстваме, да мислим за отмъщение, след като всичко ще оставим на тази земя и ще се изправим пред Бога? Има ли смисъл да държим злоба и злопаметстване в душите си? Това е толкова душевредно!
Така че на днешния ден светата Православна църква ни кара да обърнем внимание на тези важни Христови слова, за да можем да влезем в поста без ежби, без дрязги, без злопаметство. Защото не може да има такъв пост – да постим от телесна харна, а да изяждаме брата си – като му се гневим, като го осъждаме, като поддържаме вражда. Какъв е смисълът да постим от блажна храна, ако душата е обвързана с гняв, яд спрямо ближния? Затова нека на днешния ден да намерим сили да развържем душите си от всякакви връзки, които ни притискат и свързват душата с гнева, с омразата и със злобата. Нека се освободим от тези връзки и заради Бога да простим на човеците съгрешенията им спрямо нас.
Нека не търсим да изправяме другите около нас, а да се стремим да изправим себе си. Да изправим душите си, според това, което Господ ни говори, да имаме това смирение, да попостим. Ще видим, че когато заради Бога проявим въздържание, тялото ни няма да страда от недоимък, защото духовната радост, която Господ ще даде, ще възпълва и ще радва и тялото. Така че човек нищичко не губи, когато пости, защото се обогатява с дара на благодатта, вижда, че съкровището на Божията благодат, което се събира чрез пост, молитва, милостиня, добродетели, е много по-ценно, по-желано, по-благо от тленните неща, към които човек се стреми и поради които често разваля взаимоотношенията си с хората, вгорчавайки живота си.
Нека в началото на Великия пост да вземем прошка на вечернята на взаимното опрощение – всеки с всекиго да се прости. Всеки да каже на всекиго – „Простено – прости, Бог да прощава!“ Нека имаме взаимна подкрепа за мирно преминаване на поста, за да можем накрая да се поздравим с най-радостния празник – Христовото Възкресение, и възкресната радост да живее в нас вовеки!
Простено – простете!
Божието благословение да бъде над всички нас.
Амин!
________________
Проповедта е произнесена в старинен храм „Св. вмчк Пантелеймон“, гр. Видин, 17 март 2024 г. Сн.: Фейсбук