Притчата за постепенното възрастване от пшеничното семе изобразява, по отношение на всеки човек, постепенното възрастване на скритата в сърцето му благодат, която Божията благодат засява и поддържа, а във връзка с човечеството — постепенната поява на тялото на Църквата, или обществото на спасените в Господ Иисус Христос, според установения от Него ред.
С тази притча се дава отговор на въпроса: защо все още християнството не обхваща всички хора? Точно както човек, като хвърли семе в земята, спи и става, докато семето покълва и расте само по себе си, без негово знание, така и Господ, като посадил на земята семето на Божествения живот, му е дал свободата да расте, подчинил го е на естественото течение на събитията, без да ги насилва; бди само над семето, подпомага го в конкретни случаи, давайки общо направление.
Причината за това е свободата на човека. Господ търси човекът сам да се подчини Нему и чака неговото склоняване; и това дело продължава. Ако всичко зависеше само от Божията воля, отдавна всички щяха да бъдат християни.
Друга мисъл: съзижданото тяло на Църквата се създава на небето; от земята постъпват само материали, също образувани от небесни деятели. Словото от небето минава през земята и привлича желаещите. Тези, които се вслушват и следват, постъпват като глина в лабораторията на Бога, в Църквата, и тук се преобразяват по образците, дадени им от небето. Преобразените, след като напуснат този живот, преминават на небето и там участват в Божието строителство, всеки според своята способност. Това става непрекъснато и, следователно, делото Божие не спира. Не е необходимо всеобщо тържество на християнството за това. Божието здание се съзижда невидимо (2 Кор. 12:20-13, 2; Марк. 4:24-34).