Свещените канони на Църквата, имащи вселенски авторитет, които се отнасят до забраната за съвместна молитва с еретици, са следните:
ИЗ ПРАВИЛАТА НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ
Правило 10
Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен.
Правило 11
Ако някой, който се брои в клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат.
Правило 45
Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат.
Правило 65
Клирик или мирянин, който се моли в иудейска или еретическа синагога, да бъде низвергнат от свещен чин и отлъчен от църковно общение.
Правило 71
Християнин, който занесе зехтин в езическо капище или в иудейска синагога в техни празници, или запали свещ, да бъде отлъчен от църковно общение.
ИЗ ПРАВИЛАТА НА СВЕТИЯ ПОМЕСТЕН ЛАОДИКИЙСКИ СЪБОР
Правило 6
Да не се допускат еретици да влизат в Божия дом, докато са още в ереста си.
Правило 9
На църковни лица не се позволява да отиват на молитва или за лекуване на гробища на всякакви еретици, или в така наричани у тях мъченически места. А ония, които отиват, ако са верни, нека бъдат лишени от църковно общение за известно време. Ония пък, които се каят и изповядват греха си, нека бъдат приемани в общение.
Правило 32
Не се позволява да се приемат благословения от еретици, понеже те са повече пустословия, отколкото благословения.
Правило 33
Забранява се моленето с еретик или с разколник.
Правило 34
Не се позволява на християнин да напуска Христови мъченици и да отива при лъжемъченици, т.е. при тия, които се намират при еретици, или сами са били еретици, понеже те са отстранени от Бога. За това ония, които прибягват при тях, нека са анатема.
Правило 35
Не се позволява на християни да напускат църквата Божия, да отиват да правят събрания и да призовават ангели (вместо Бога), нещо, което е отхвърлено. Затова, ако се окаже, че някой върши подобно тайно идолослужение, нека бъде анатема, понеже е напуснал нашия Господ Иисуса Христа, Сина Божий, и е минал в идолослужение.
Правило 37
Не трябва да се приемат празнични дарове, изпращани от иудеи или от еретици, нито да се празнува наедно с тях.
Правило 9 на св. Тимотей Александрийски
Въпрос:
Трябва ли свещенослужител да се моли в присъствие на ариани или на други еретици; или ще му бъде ли във вреда, когато в тяхно присъствие извършва молитва или свещенодействие?
Отговор:
През време на литургията дяконът, пред самото време на целуването, възглася: които сте вън от общение, излезте. Затова такива не трябва да присъстват, ако не обещаят, че ще се покаят и че ще напуснат ереста.
Към посочените правила следва да се добавят също:
Правило 2 от Светия Антиохийски поместен събор
Всички ония, които влизат в църква и слушат светите писания, но, противно на реда, не остават докрай на молитва с народа или които се отклоняват от причастие със светите тайнства, нека бъдат отлъчени от църквата, докато се изповядат и покажат плодове на покаяние и помолят да бъдат опростени, и по такъв начин само могат да получат прошка. Не се позволява да се общува с отлъчени от общение, нито да става събиране и молене вкъщи заедно с такива, които са вън от църковно общение; ония, които странят от събрания в една църква, не трябва да се приемат и в друга. А ако се окаже, че някой епископ, презвитер или дякон или който и да е от клира се съобщава с отлъчени от общение, нека бъде и сам вън от общение като такъв, който създава безчинство в църковния ред.
Правило 1 на Четвъртия Вселенски събор
(Утвърждава Правилата на светите поместни събори — Лаодикийския и Антиохийския, както и Правилото на свети Тимотей Александрийски).
Признахме за справедливо да си останат в сила правилата, изложени от светите отци на всички досегашни събори.
Правило 2 от Шестия Вселенски събор
(Утвърждава Апостолските правила, Правилата на светите поместни събори — Лаодикийския и Антиохийския, както и Правилото на свети Тимотей Александрийски).
Тоя свети събор призна за прекрасно и най-желателно и това, от сега занапред за душевна полза и лекуване на страстите да останат твърди и непокътнати осемдесет и петте правила, приети и утвърдени от светите и блажени отци, които са били преди нас и които са ни ги дали от името на светите и славни апостоли. Но понеже в тези правила ни се заповядва да приемаме постановленията на същите апостоли, предадени чрез Климент, в които другомислещи във вреда на църквата отдавна са вмъкнали нещо лъжливо и чуждо на благочестието, което е затъмнило за нас боголепната красота на божественото учение, за това ние, за поука и за запазване на християнското паство, намерихме за нужно да отхвърлим въпросните постановления, като по никой начин не допускаме да се пораждат еретически лъжи и да се смесват с чистото и съвършено апостолско учение. Приемаме и всички други свещени правила, изложени от светите и блажени наши отци, именно: правилата на триста осемнадесетте богоносни отци, които са се събирали в Никея, също и на отците, които се събрали в Анкира, в Неокесария и в Гангри, освен това - и в Антиохия Сирийска и в Лаодикия Фригийска; - още и на сто и петдесетте отци, които се събрали в този богоспасяем и царстващ град, и още на двестата отци, събрани първи път в областния град Ефес, и на шестстотин и тридесетте свети и блажени отци, събрали се в Халкидон, също и на събраните в Сердика и в Картаген, и още на събраните втори път в този богоспасяем и царстващ град през времето на Несторий, предстоятел на този царствен град, и през времето на Антиохийския архиепископ Теофил, също правилата на Дионисий, бивш архиепископ в главния град Александрия, на Петър архиепископ Александрийски и мъченик, на Григорий, бивш Неокесарийски епископ и чудотворец, на Атанасий архиепископ Александрийски, на Василий, епископ на Кесария Кападокийска, на Григорий, епископ Нисски, на Григорий Богослов, на Амфилохий Иконийски, на Тимотей, бивш Александрийски архиепископ, на Теофил, пръв архиепископ на същия главен град Александрия, на Кирил, също Александрийски архиепископ, и на Генадий, бивш патриарх в този богоспасяем и царстващ град, още и правилото на Киприан, бивш африкански архиепископ и мъченик, и на бившия при него събор, което имало сила на предаден обичай в местата на поменатите в тоя събор предстоятели, и само у тях. И на никого да не бъде позволено да отменя и изменя гореозначените правила или да приема други, освен отбелязаните правила с лъжливи надписи, съставени от някои люде, които са се осмелили да търгуват с истината. Ако ли някой бъде изобличен в опитване да измени или изврати някое от изброените по-горе правила, такъв да понесе епитимия, определена от правилото, което е нарушил, и чрез това ще се цери от онова, от което се е препънал.
Правило 1 от Седмия Вселенски събор
(Утвърждава Апостолските правила, Правилата на светите поместни събори — Лаодикийския и Антиохийския, както и Правилото на свети Тимотей Александрийски).
На всички ония, които са приели свещеническо достойнство, като свидетелства и ръководство им служат предписаните правила и постановления, които ние, с радост приемайки, заедно с богоявения Давид пеем на Господа Бога, казвайки: „В пътя на Твоите откровения се радвам като за всяко богатство” (Пс. 118:14). „Правдата на Твоите откровения е вечна: вразуми ме, и ще живея” (Пс. 118:144). И понеже пророческият глас ни повелява да пазим на вечни времена Божиите заповеди и съобразно с тях да живеем, безсъмнено е, че те са несъкрушими и непоклатни, защото и боговидецът Моисей казва така: „Залягайте да изпълнявате всичко, що ви заповядвам: не прибавяй към него и не отбивай от него” (Втор. 12:32). И божественият апостол Петър, като се хвали с тях, се провиква: „В което желаят да надникнат Ангелите” (1 Петр.1:12); също така и Павел говори: „Но ако дори ние или ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде” (Гал. 1:8). Понеже това е вярно и ни е засвидетелствано, затова, радвайки се така, както оня, който е получил голяма печалба, с наслада приемаме божествените правила, изложени от всехвалните апостоли, свещени тръби на Духа, от шестте вселенски събора и поместно събралите се за издаване на такива заповеди, и от светите наши отци, защото те всички, просветени от един и общ Дух, са узаконили полезното и за това, които те предават на анатема, тях и ние анатемосваме; които предават на низвергване, тях и ние низвергваме; които – на отлъчване, тях и ние отлъчваме, които подхвърлят на епитимия, тях и ние подлагаме на същата, тъй като божественият апостол Павел, който е достигнал до третото небе и е чул неизказаните думи, ясно проглася: „Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате” (Евр. 13:5).
+ + +
ПОЗИЦИЯТА НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА ОТНОСНО ЕРЕТИЦИТЕ — т.е. всички, които не са православни — е установена веднъж завинаги от светите Апостоли и светите Отци, тоест чрез боговдъхновеното Предание, което е едно и непроменимо. Според това учение, на православните е забранено да участват в каквато и да е обща молитва или богослужебно общение с еретици. Защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?
Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния? (2 Кор. 6: 14-15).
Според 45. Апостолско правило епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат.
Това свещено правило на светите Апостоли не посочва точно коя молитва или служба е забранена, а напротив, забранява всяка съвместна молитва с еретици, дори и частната („с еретици молившиися токмо“, т.е. „който само се е молил с еретици“).
А в икуменическите служби не се ли извършват далече по-дръзки действия? 32-ро правило на Лаодикийския събор сочи: „Не се позволява да се приемат благословения от еретици, понеже те са повече пустословия, отколкото благословения“. А на тези икуменически събрания и служби не благославят ли еретици? — римо-католически епископи, свещеници, протестантски пастори — дори и жени.
Тези канони на светите Апостоли и Отци действително важат и днес, а не само в древността: те остават безусловно задължителни за всички нас, съвременните православни християни. Те са безусловно валидни за нашата позиция във връзка с римокатолиците и протестантите. Защото римокатолицизмът е множествена ерес, а за протестантизма какво може да се каже? По-добре изобщо да не говорим. Не говори ли свети Сава преди седем и половина века за „латинската ерес“? А оттогава колко нови ереси е изобретил и „непогрешимо“ догматизирал папата? Безспорно е, че с помощта на догмата за непогрешимостта римокатолицизмът се превърна в пан-ерес.
И прехваленият II Ватикански събор не промени тази чудовищна ерес, а по-скоро я укрепи.
Затова, ако сме православни и желаем да останем такива, трябва да се придържаме към позицията на св. Сава, св. Марк Ефески, св. Козма Етолийски, св. Йоан Кронщадски други светии, свидетели и мъченици, както и на новомъчениците на Православната църква, във връзка с римокатолиците и протестантите — сред които никой не е православен по двата основни християнски догмата — за Светата Троица и Църквата.
Преподобни Иустин Попович
(„Ортодоксос Типос“ от 01.06.1975 г.)