ПОСТЪТ КАТО ДУХОВНА ДЕЙНОСТ

Колко приятни за нас са вълните на това духовно море - по-приятни дори и от морските вълни! Едните се повдигат от възмущението на ветровете, а другите - от желанието да се слушат проповеди. Едните, когато се повдигат, довеждат кормчията в голям страх, а другите, щом се появят, дават възможност на проповедника да говори с дързост и увлечение.

Изключително важно значение има заключителният етап на поста – приемането на св. Причастие, което е най-великото тайнство на Христовата Църква. При него участващият приема Тялото и Кръвта Христови под видимата форма на хляб и вино – за духовно спасение и телесно здраве. Църквата е запазила многобройни свидетелства за изцеление след приемане на св. Дарове, но най-великото чудо се извършва в човешката душа.

В дните на Рождественския пост предлагаме на нашите читатели за размисъл и подкрепа наставленията на св. Василий Велики за духовната полза и смисъл на поста:

„Господ ненавижда показното въздържание от храна; а въздържанието, употребявано за подчиняване на плътското мъдруване, Господ обича, защото то чрез изнуряване на плътта устройва нейното освещаване“.

Говорейки за поста, Старецът, между другото, каза дословно следното: „Постът е Божия заповед, затова и постим, деца мои. Постът не ми е навредил до ден-днешен, когато съм на седемдесет години.

Майка ми ме научи да постя още от детството. Не се преструвам, чедо, че постя, но на това са ме научили родителите ми. Аз съм малоазиатец по произход, роден съм през двадесета година и до ден-днешен спазвам това, чеда мои. Постът никога не ми е вредил, макар и да имам заболявания.

„Колкото е по-дълъг постът, толкова по-добре се лекуваме, колкото по-продължително е попрището на въздържанието, толкова по-обилно придобиваме спасение. През дните на поста Бог особено се умилостивява, недостатъците се възпълват и благочестието се награждава“.

Блажени Августин

Възлюбени в Христа чеда, в своите богослужения през първата седмица на Великия пост светата Църква всецяло ни разкрива голямото и спасително значение на поста за нас. Така в една от утринните стихири на петъка намираме такива слова:

С радост да приемем завета за поста, защото, ако нашият праотец го бе спазил, нямаше да бъдем изпъдени от Едем(рая - бел. прев.)(Първа стиховна стихира на утренята (гл. 8-ми) в петък на първата седмица на Великия пост).

В тези думи на стихирата се съдържа мисълта, изложена в началото на Библията, в книга Битие, където се казва, че Бог, след като създал човека, сключил с него завет, като му дал заповедта за поста. Господ му разрешил да вкусва от плодовете на всички райски дървета, с изключение на плодовете от дървото за познаване на добро и зло. Първите хора нарушили този завет и не изпълнили Божията заповед за поста. Поради този първороден грях те, заедно с цялото си потомство, били лишени от райското блаженство.

В дните на Рождественския пост предлагаме на нашите читатели за размисъл и подкрепа наставленията на св. Василий Велики за духовната полза и смисъл на поста:

„Господ ненавижда показното въздържание от храна; а въздържанието, употребявано за подчиняване на плътското мъдруване, Господ обича, защото то чрез изнуряване на плътта устройва нейното освещаване“.

СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ

Телесният пост трябва да бъде съединен с духовен пост

„От св. пророк Исаия, който отхвърлил юдейския начин на постене и е показал какъв трябва да бъде истинският пост, ние узнахме изяществото на поста: „Ето постът, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай. Раздели хляба си с гладните и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол – облечи го и от еднокръвния си не се крий“ (Ис.58:6-7).

„Колкото е по-дълъг постът, толкова по-добре се лекуваме, колкото по-продължително е попрището на въздържанието, толкова по-обилно придобиваме спасение. През дните на поста Бог особено се умилостивява, недостатъците се възпълват и благочестието се награждава“.

Блажени Августин

Колко приятни за нас са вълните на това духовно море - по-приятни дори и от морските вълни! Едните се повдигат от възмущението на ветровете, а другите - от желанието да се слушат проповеди. Едните, когато се повдигат, довеждат кормчията в голям страх, а другите, щом се появят, дават възможност на проповедника да говори с дързост и увлечение.