Едно дете на 3 години и половина неочаквано изгуби говора си. Майка му ходеше по разни лекари, без да има никакъв резултат. Накрая дойде да се помоли пред мощите на света Параскева заедно със сина си. Докато майката се молеше на колене, със сълзи на очи, синът ѝ, който нищо не можеше да говори до този момент, изведнъж завика:
- –Мамо, мамо!
Майката, учудена и зарадвана, го попита откъде знае тези думи. Детето показа с пръст мощите на света Параскева и каза:
–Тук е, Господи, Господи!
След това майката отново падна на колене пред светите мощи и със сълзи на очи благодареше за щастието, което света Параскева дари на семейството ѝ.
ПРЕПОДОБНА ПАРАСКЕВА–ПЕТКА СПАСЯВА СЪПРУГАТА НА ВЯРВАЩ МЪЖ
В град Яш през 1960 г. живееше едно семейство интелектуалци – съпрузите Василиу. Съпругът беше адвокат, а съпругата директорка на училище. Те бяха семейни от 18 години. В последно време между съпрузите се появяваше разногласие. Съпругът, който беше вярващ човек, леко понасяше изпитанията в живота. Жената пък беше със слаба вяра и своенравна. Минаваха годините, а тя или се караше на мъжа си, или го заплашваше, че ще се самоубие.
Една вечер двамата се скараха и тя го заплаши, че ще напусне жилището и си тръгна. Беше тъмно. Той не знаеше къде да я търси. Излезе навън и започна да я търси, да я вика, но не я намери. След това премеждие съпругът отиде да се помоли при мощите на света Параскева. Беше седем часа вечерта. Църквата беше отворена. Той дълго стоя на колене пред светата рака и се молеше на светицата да избави от смърт или премеждие неговата съпруга. В осем часа вечерта, когато затваряха катедралата, той си отиде. Жена му я нямаше никъде. След малко вратата се отвори. На прага стоеше неговата съпруга, пребледняла и много уплашена. Тя влезе в къщата и поиска прошка от съпруга си. Цялата трепереше от страх. Мъжът ѝ я покани да седне и я попита:
–Какво има? Какво ти се е случило, жено?
Тя отговори:
–Какво да ти кажа! Тази вечер Бог ме избави от смъртта. Преди да се прибера вкъщи аз замалко да се хвърля под влака. Тази вечер в 7.30 ч. идваше влакът от Унгени. Аз вървях бързо към гара Сокола и излязох на железопътната линия. Нощта беше много тъмна, аз легнах на земята и зачаках. Не можех да разсъждавам. Странна сила помрачаваше разума ми! Изведнъж чух влака. Когато локомотивът беше на 10 метра от мен, аз видях една хубава жена, облечена в бяла дреха, как ме хваща с ръце и ме хвърля на перона. В същия миг влакът мина покрай мен. Около половин час след това останах сама на перона. Аз бях избавена и си тръгнах към вкъщи. Дойдох много уморена.
От преживяното ръцете и краката ѝ трепереха.
–Слава на Бога и на света Параскева, че спасиха живота ти – каза просълзен съпругът. Когато ти си се хвърлила на линията, аз бях вкъщи. Това е била света Параскева! В същия час 7.30 аз се молех пред светите ѝ мощи за теб.
След два дни съпрузите заедно отидоха при мощите на света Параскева да се помолят и да благодарят. Те си записаха света Литургия и разказаха на отците за това чудо. Оттогава съпрузите Василиу се сдобриха и живееха щастливо като семейство по молитвите на света Параскева.