Столичните храмове „Св. Седмочисленици” и „Св. София – Премъдрост Божия" (по-точно - сайтът „Православна младеж” към храма) организираха първата си съвместна проява: поклонение пред мощите на св. Серафим Саровски (1754 – 1833 г.). Те се намират в пловдивския храм „Св. Георги Победоносец” (1883 г.), квартал „Мараша”. Тук канонът на св. Серафим Саровски се чете всеки петък, но заради внушителната ни група от 100 (сто!) души свещениците от храма го прочетоха по изключение и в събота, 27 ноември.
Мощите на големия руски светец на XIX век са донесени в Града на тепетата от Валаамския манастир през 1999 г. и са единствените в България. Тропарът на св. Серафим Саровски (празнува се на 2 януари и на 19 юли) звучи така (глас 4):
„От юности Христа возлюбил еси, блаженне, и Тому Единому работати пламенне вожделев, непрестанною молитвою и трудом в пустини подвизался еси, умиленним же серцем любов Христову стяжав, избранник возлюбен Божия Матере явился еси. Сего ради вопием ти: спасай нас молитвами твоими, Серафиме, преподобне отче наш.”
Храмът се слави и с още една реликва – чудотворна икона на св. вмчк. Мина, дарена от благочестива пловдивчанка през 1938 г.
След вкусния постен обяд в Стария град духовното ни пътешествие продължи с поклонение в църквите на Старинен Пловдив, повечето издигнати върху основите на древни храмове: „Св. Харалампий” ( 1874 г.), митрополитския храм „Св. Марина” (1856 г.), църквата „Св. Никола” (1835 г.), катедралния храм „Св. Богородица” (1844 г.), църквите „Св. вмчк. Димитър Солунски Чудотворец” (1830-1838 г.), „Св. св. Константин и Елена”(1832 г.), и „Св. Параскева Римлянка” (1837 г.).
Макар че поради късия ноемврийски ден и предстоящия път не успяхме да останем на съботна вечерня, поехме обратно с радостни сърца от преживяното. Не случайно девизът на древните християни е бил: „Винаги всички – винаги заедно!”
Икона и мощи на св. Серафим Саровски
Чудотворната икона на св. великмъченик Мина