За живеещите благодатен живот е душеспасително да знаят за тези действия, та като виждат Божията многогрижовност за грешниците, да прославят неизказаната Божия благодат и да се въодушевяват от добра надежда за помощ свише за всяко добро дело. А за търсещите Божествената благост е особено необходимо да ги познават поради това, че в тях по-ясно, откъдето и да било, проличават свойствата на благодатното пробуждане, които трябва добре да осъзнаваме и изясним, за да определим благодатно ли е пробуждането, което изпитваме, и ако някой вече действа, то по благодатно възбуждане ли действа или по самодейно въодушевление.
Истинският християнски живот е благодатен живот. Самодейният живот, колкото и да е красив на външен вид и колкото и да се придържа към формите на християнски живот, никога няма да бъде християнски. Началото на истинския християнски живот се поставя при благодатното пробуждане, и който се е отнесъл с внимание, не се лишава след това от благодатно ръководство и общуване през цялото време, докато е верен на внушенията му. Ето защо трябва добре да си изясним има ли и имало ли е в нас благодатно пробуждане. В отговор на това изискване можем да кажем: преценявай себе си по свойствата на благодатното пробуждане, разкриващи се в извънредни случаи, тъй като те са еднакви както в извънредните случаи, така и при обичайния ред, само че при първите се разкриват по-ярко, по-отчетливо и по-контрастно.
При благодатното пробуждане, както вече бе посочено, се извършва мигновено разрушаване в съзнанието на целия установил се там порядък на самоугоден греховен живот, и разкриване пред него на друг, по-добър, Божествен порядък, единствено истински и облажаващ. В съкратен вид този порядък може да бъде описан така: Бог, покланяем в Света Троица, Който е сътворил света и промисля за него, спасява нас, падналите, в Господа Иисуса Христа, чрез благодатта на Светия Дух, под ръководството и пазителството на светата Църква, чрез кръстен, изпитателен живот тук, превеждайки ни към вечно, безкрайно блаженство в бъдещия живот. Той съвместява и лицата, и събитията, и институциите, и самите принципи, по които се движи всичко. Целият този порядък под действието на благодатта се запечатва живо в духа на човека грешник и го поразява поради рязката противоположност на него, и на самия човек с неговите настроения, и на всичко, с което преди това той е живял, на което се е наслаждавал и с което е бил длъжен да бъде в пълно съгласие и в подобно настроение. Всяка негова черта издава изобличение и укор към човека за предишното му неразумие и недобросъвестност, които изпъкват още по-ярко поради това, че в същото време в духа се вижда цялата достойна за презрение нищожност на предишния грешен порядък. Под това действие сърцето се освобождава от предишните окови и стои свободно, и затова е свободно да избере нов вид живот. Това е пределът на действието на благодатното пробуждане. То разрушава в съзнанието и чувството всичко предишно - по-лошото, и живо представя само новото - по-доброто, оставяйки поразения човек в това положение свободен да избере новото или отново да се обърне към старото. За отбелязване е, че благодатното пробуждане винаги се съпровожда с поразяване и своеобразна уплаха - дали поради това, че то внезапно, сякаш изневиделица, хваща грешника по кръстопътищата на живота като престъпник и го представя пред неизбежното Божие съдилище, или пък поради това, че новият порядък, разкриван в съзнанието, е напълно противоположен на предишния - и не само е нов, но е съвършен във всичките си части, и дава блаженство, докато при първия, нищожния, има само тъга на сърцето и крушение на духа.
Все пак изходният пункт на всички добри действия на благодатното пробуждане е живото осъзнаване на новия Божествен порядък. Като изхождаме от това разбиране, да си припомним всички минали опити на това благодатно действие. Съзнанието за новия ред на битие и живот се изгражда по два начина: аа) понякога самият ред, целият или на части, се представя в действителност на подлежащия на наказание грешник; бб) а понякога духът на човека бива въвеждан в него и го усеща вътрешно.
аа) Милосърдният Господ по различни начини разкрива пред съзнанието на обръщания Божествения Си свят, в който на нашия дух му е отредено да живее. 1. Нерядко за тази цел Той се явява Сам, видимо, под някакъв образ, в състояние на бодърстване на човека или насън. Така Той се явил на апостол Павел по пътя към Дамаск, на Константин Велики, на Евстатий Плакида (20 септември), на Неаний, който отивал да мъчи християни (това е мъченик Прокопий , 8 юли), на Патермутий (насън, 9 юли), и на мнозина други. 2. Понякога благоволи да изпраща от отвъдния свят различни лица, също наяве или в съновидения, в техния вид или под някакъв друг образ. Така многократно се е явявала Божията Майка, сама или с Предвечния Младенец, или придружена от светии; великомъченица Екатерина например е обърната, след като Божията Майка се явила насън заедно с Предвечния Младенец, Който си я избрал за невеста (24 ноември). Многократно са се явявали ангели, по един или на цели сонмове; например на свети Андрей Юродиви насън му се явил целият събор на светите ангели, в противовес на пълчището на тъмните сили (2 октомври); многократно са се явявали светии; например, светителят Митрофан се явил на лекар лютеранин, на болна девойка и на мнозина други. 3. Понякога самият отвъден свят и особено неговият чин и като че ли основните му принципи се явяват ярко пред незнаещото съзнание в някакъв поразителен образ, както се вижда от посочения вече случай със свети Андрей Юродиви и от много други примери, при които на обръщаните лица са им били представяни или блажените селения на праведниците, както на индийския цар и брат му, след като свети апостол Тома раздал на бедните дадените му за строеж на дворец пари (6 октомври), или страшните мъчения на грешниците, както на Исихий Хоревит (3 октомври, Пролог), или провеждането на съда след смъртта, както на Петър хлебаря, който хвърлил хляб по един сиромах, или е била запечатвана дълбока мисъл за смъртта и за участта след нея, както у княз Иоасафат (19 октомври), свети Климент (25 ноември) и у един разпътен младеж, чийто умиращ баща му завещал непременно всяка вечер да ходи в стаята, в която умира. 4. Понякога на човек му се дава да усети осезаемо някаква невидима сила, действаща сред видимите сили и явления, но коренно различна от тях и произлизаща от друг свят. Тук се отнасят всички чудеса, станалите с чиято помощ обръщания е невъзможно да се преброят. И Спасителят е казал, че невярващите няма да повярват, ако не видят знамения. По-голямата част от тях е явена след Христа Спасителя, през първите времена на християнството от апостолите, а след тях - от светите мъченици. Поразителността на присъствието на невидимата Божия сила тук често е обръщала цели села и градове, но никога не е оставала съвсем безплодна. Кръвта на мъчениците действително лежи в основите на Църквата... Имало е и такива случаи, при които Божията сила се е явявала сама, без посредничеството на човек, както при обръщането на Мария Египетска, или с посредничеството на свети предмети, икони, мощи и други. Така обръщането на евреите във Вирит станало в резултат на чудни явления от иконата на Господнето Разпятие. При всички тези явления съзнанието, оплетено от различни предмети и измами на света и държано безизходно във видимия, осезаем, външен порядък - чрез смайващо, неочаквано и мигновено представяне пред него на висши лица и сили от някаква невидима област, мигновено се изтръгва от своите окови и се вмъква в друг чин на битие и живот, и поразено, стои в него.
бб) Духът ни, както видяхме, е покрит и затрупан с много покривала. Но по природата си той е зрител на Божествения порядък. Способността за това е готова да се прояви и действително проявява силата си веднага щом бъдат отстранени свързващите я препятствия. Затова, с цел събуждане на дремещия в човека дух и въвеждането му в съзерцание на Божествения порядък, Божията благодат или а) действа непосредствено върху него и изпълвайки го със сила, му дава възможност да разкъса оковалите го вериги, или б) действа непряко, отърсвайки от него покривалата и мрежите и давайки му чрез това свобода да бъде в своя чин.
а) Божествената, вездесъща и всепроникваща благодат слиза непосредствено върху духа на човека, отпечатвайки в него мисли и чувства, откъсващи го от всички крайни неща и обръщащи го към другия, по-добър, макар и невидим и непознат свят. Общата черта на тези подбуждения е недоволство от себе си и от всичко свое и тъга за нещо. Човек не може да бъде удовлетворен от нищо, което го заобикаля - нито от своите съвършенства, нито от това, което притежава, пък било то и несметни съкровища, и ходи като съсипан от мъка. Не намирайки отрада в нищо видимо, той се обръща към невидимото и го приема с готовност и искрено го прави свое и себе си - негово. Мнозина с въпроса: “С какво ще свърши всичко това и до какво ще доведе?” са изоставяли всичко и са променяли не само чувствата и поведението си, но и начина на живот. В някои случаи това недоволство се е изразявало предимно в познавателната част, както при Иустин Философ, който търсел преди всичко светлината на познанието на Божественото Същество; в други - в сърдечната част, както при Августин, който търсел преди всичко покой за неспокойното си сърце; а в трети, впрочем, те са най-много, в деятелната част, в съвестта, както при разбойниците Моисей и Давид. Имало е множество случаи, в които вътрешното жилище на духа се е озарявало внезапно, било е посявано влечение, което е устремявало духа в друга посока. Не знаеш, отде иде и накъде отива (Иоан. 3:8) - е казал Господ по този въпрос. Духът често се пробужда от припомняне на миналото. Така е обърната Мария, племенницата на Авраамий Затворник; погубващият се в разбойничество ученик на свети Иоан Богослов; Теофил, църковен иконом. Отнякъде влизат вътре и разбираемо за съвестта се произнасят думите: “Спомни си, откъде си паднал” - и силно поразяват заспалия. Тук могат да бъдат отнесени всички обръщания след юношески падения. Няма съмнение, че и тези изменения биват подготвяни от Божия промисъл отдалеч чрез различни случаи, предразполагащи към възприемане на благодатното въздействие; затова и тук непосредствеността е само относителна. Но, от друга страна, трябва да се знае и това, че и всяко благодатно пробуждане се проявява в подобни на това влечения и пробуждания на духа ни. Благодатта, макар и чрез посредничеството на нещо видимо, винаги невидимо и непосредствено докосва духа и от измъчващите го окови го извлича на Божия светлина, в областта на Божествения живот.
б) Всички посреднически неща, отнасящи се тук, са насочени към строшаване на оковите, които свързват духа. Развържи духа, дай му свобода и той сам ще се затича натам, откъдето е взет - към Бога. Веригите на духа, както видяхме, са триплетни, съставени от: аа) себеугаждане, bb) света, сс) дявола. Против тях и се насочват разрушителните действия на събуждащия дух на благодатта.
аа) Най-близките окови на духа са оковите на всестранното самоугаждане, присъстващо в биологичната ни душевност. Те са допирна точка и за другите окови, тези, които идват от света и дявола. Затова разкъсването им е много важно, макар да е доста трудно и твърде сложно. Защото, тъй като необърнатият изцяло живее с биологичната си душевност, то оковите откъм тази страна се разширяват, сплитат се много и разнообразно толкова далеч, докъдето достига биологично-душевният живот. За да разберем как се разкъсват тези окови, трябва да вземем под внимание, че това, до което се допира този живот, се храни с това, в което предимно се изразява, представлява твърда опора за него, крепейки се на която, той стои и не се бои от поражение, не мисли за него и не го очаква. Когато някой например се е пристрастил към изкуството или политиката, или дори науките и целият живее в някоя от тях, то той се опира и се крепи на нея с всичките си сили, помисли и надежди. Тъй като след това оттук произлиза целият самоугоден живот, който връзва духа, то тази опора на самоугаждането естествено става основа на твърдостта и здравината на оковите, поставяни от него на духа, като точка, към която се прикрепят тези окови. Затова, обратно, за да освободи духа от оковите на самоугаждането, пробуждащата Божествена благодат обикновено разрушава опорите, на които се крепи самоугодническото самомнение. Като разклати тези опори в основата, тя разхлабва оковите и дава възможност на измъчения и изтерзан дух да понадигне глава.
Опорите на самоугаждането ни са много; има ги и в съществото ни, тоест в тялото и душата, и във външния ни живот, и общо в целия ни бит. Такова е 1) плътоугаждането в различните му разновидности, тоест сластолюбие, разкош, похотливост, любов към безделието, страст към развлечения, житейско многогрижие, честолюбие, властолюбие, видими успехи в професията, заможност, бляскав външен бит, ценност на връзките, 2) на външните отношения, пристрастие към изкуството, учеността, предприемачеството. Всичко това, в неговите разновидности, представлява здрава опора за нашето самомнение, което с увереност в нейната надеждност и здравина, спокойно почива на плътоугодничеството и хранейки се обилно, расте с всеки изминал ден, при един - предимно в един вид, а при друг - в друг.
За да пробуди грешника от сън, спасителната божествена благодат, като насочва силата си към разрушаване на опората, на която той се крепи и почива със своето самомнение, прави следното:
Хвърля в болести този, който е вързан от плътоугодие, и като отслабва плътта, дава на духа свобода и сила да дойде на себе си и да изтрезнее. Лишава от красота прелъстения от своята красота и сила и го държи в постоянна изнемощялост. Подлага на робство и унижение този, който разчита на своята власт и сила. Отнема богатството на този, който много разчита на него. Посрамва като малко знаещ този, който високоумничи. Прекъсва връзките на този, който разчита на тяхната здравина. Разрушава чрез смъртта на лица или чрез загубата на необходими неща порядъка около този, който си мисли, че установилият се около него ред е вечен. С какво друго да отрезви държаните от външното щастие в оковите на безгрижието, ако не със скърби и нещастия? И не е ли целият ни живот преизпълнен с бедствия именно заради това - да помогне на Божието намерение да ни държи в трезвеност?...
Всички разрушавания на опорите на безгрижното самоугодничество от този род представляват житейски обрати, които, поради това, че винаги са неочаквани, действат поразяващо и спасително. Най-силно в това отношение действа чувството за опасност за живота. Това чувство разхлабва всички окови и убива самомнението в самия му корен; човек не знае къде да се дене. Същото свойство имат и стресовите ситуации и чувството за всеобща изоставеност. И едното, и другото оставя човека сам със себе си и от своето нищожество веднага го препраща към Бога или го обръща.
bb) Вторите окови на духа се поставят от света и лежат по-повърхностно от първите. Светът със своите разбирания, принципи, правила, общо с целия си ред, издигнат до неотменим закон, слага тежка, господарска ръка върху всичките си чеда; вследствие на което никой от тях не смее и да помисли да въстане против него или да отхвърли властта му. Всички благоговеят пред него, придържат се с някакво страхопочитание към неговите правила и считат нарушаването им едва ли не за криминално престъпление. Светът не съществува като личност, но духът му съществува по своеобразен начин, влияе ни и ни връзва сякаш с вериги. Очевидно е, че властта му е мислена, въображаема, а не реална, не физическа. Следователно достатъчно е само да разпръснем тази въображаема сила на света - и ще бъдем близо до възможността да изтрезнеем от неговата омая. Така действа Божият спасителен промисъл за нас. За тази цел той
a) Постоянно държи пред лицето на света и пред нас два други свята, свети, Божествени, и чрез тях предлагайки на вниманието ни и дори давайки ни да усетим по-доброто, непрестанно показва, че светският живот и светските надежди са суетни. Тези Божии светове са видимата природа и Божията Църква. Опитът показва как нерядко ум, замъглен от светския дим, е изтрезнявал от съзерцаване на Божиите творения или от влизане в Църквата. Един човек през зимата наблюдавал дървото, растящо пред прозореца си, и се пробудил; друг след шумен разговор почувствал сладостта на душевния покой в храма, изоставил е предишните си навици и се посветил на служене на Бога. Видимата природа и Божият храм не само често са вразумявали и отрезвявали и грешни християни, но са обръщали дори единици към истинско Богопознание и Богоугаждане. На една жена много . харесала думата осанна и това я привлякло към християнството. Обръщането на нашите прадеди се утвърдило окончателно чрез въздействието на храма върху тях. Съзерцаването на красотата на видимите Божии творения обърнало великомъченица Варвара от идолите към Бога. Силата и влиянието им зависят от това, че ярко и осезаемо представят пред уморения, изнурен, обезсилен, измъчен от суетата на света дух по-добър, по-блажен ред на живота, и изливайки мигновено в него отрадата на този живот, вразумяват човека с това, че предавайки се на властта на света, той само се терзае и се мъчи, че щастието е скрито в съвсем друг свят и ако приятелството със света е толкова мъчително сега, то какво трябва да очакваме после? Така възникват призив към Божия свят и откъсване от суетния свят, които, понякога под формата на силен порив, а понякога постепенно, накрая съвсем изтръгват духа на човека от оковите на света. По този начин природата и Църквата прогонват, разпръскват и заличават омаята на суетния и изпълнен с прелести свят. Те затова и са поставени от Господа в такава връзка с нас, за да ни въздействат по-често и непрекъснато, като по най-поразителен начин представят противоположността между двата вида живот.
?) Вторият начин за благодатно изтръгване от оковите на света се състои в това, че по благодатта на Бога Всепромислител пред очите на даден човек се представя на дело живот, коренно противоположен на водения от него. Тук се отнасят в частност всички обръщания посредством мъченичество и примерите за това са безброй. Понякога мъченическият подвиг на един човек е обръщал цели градове и села. Тук очевидно е налице присъствие на нравствена сила от друг свят, не нашия. Понякога изглежда, че би трябвало да има сигурно поражение, а такова няма; мъченикът остава непобеден, в добро настроение, незнайно от какво и как. Мигновеното осмисляне на това удря ума и разпръсва в него омаята на предишните порядки на живота. Тук се отнася обръщането на разбойника от цар Маврикий, който вместо да го предаде на смърт, се отнесъл към него милостиво, като към уважаван човек; обръщането на блудницата, която била умолявана от една майка да се помоли и да върне към живот починалия . единствен син, и на една друга блудница, която стигнала до разкаяние от едно поглеждане към монаси, които смирено се занимавали с молитва и Богомислие, докато тя в същия дом живеела в разкош и се отдавала на разврат. И всички обръщания чрез примери от живота се отнасят пак тук. Силата на действието им се състои в това, че човек вижда очи в очи доволни и спокойни хора, без удоволствия и успокояващи предмети, в които друг, притежавайки в изобилие, не намира нито задоволство, нито покой. Оттук следват разочарование и промяна на живота.
?) Третият начин за отклоняване от света е посрамването му в лицето на неговите чеда. Юлиян се превъзнася над всички, свирепо се опълчва против християните и заплашва, че ще ги потисне със силата си – но после ненадейно се проваля. Това не само укрепило вярващите, но обърнало към истинския Бог и мнозина невярващи. По лъжесвидетелство цяло селище се вдига против свети Макарий, бие го, измъчва го, налага му наказание - светът възтържествувал; но по-късно истината излиза наяве, посрамва всички и ги връща към благоговението и страха Божий. Тук се отнасят всички вразумявания чрез падения и внезапна смърт на силни и велики от света. Посрамването на света тук го унижава пред лицето на неговите привърженици, изобличава безсилието му, и по този начин, от една страна, ги отвръща от него, а от друга - им дава смелост да му се противопоставят.
?) Накрая, светът често сам изтиква и прогонва от себе си, именно с това, че не задоволява или посрамва очакванията. Търсим щастие; в света има само слава, чест, власт, богатство, утехи - но нищо такова не задоволява търсещия. Разсъдливият скоро забелязва измамата и идва на себе си. При Божиите светии виждаме, че мнозина от тях, след като съзирали суетата и метежността на света, са се отдалечавали от него и решително са се посвещавали на Бога. Блудният син от притчата казал: Пък аз от глад умирам (Лук. 15:17).
сс) Третите окови на духа идват от сатаната и от неговите духове. Те са невидими и в повечето случаи съвпадат с оковите на самоугаждането и на света, които сатаната укрепва с влиянието си и чрез тях държи ума в помрачение. Но има и нещо непосредствено излизащо от сатаната. От него произлиза някаква неопределена плахост и боязън, смущаваща душата на грешника по всяко време, а още повече тогава,
когато той се замисли за доброто. Това е почти същото, когато господар заплашва слугата си, щом започне да върши нещо не в съответствие с неговата воля и планове. От него произлизат различни духовни измами, като например: при някои - прекомерна, без правилни основания, надежда на Божието милосърдие, не отрезвяваща, а все повече и повече утвърждаваща в грехолюбието; при други, обратно, отчаяние; при един - съмнение и неверие; при друг - самоувереност и самооправдание, заглушаващо всяко чувство на разкаяние. Да, много, много неща зависят пряко от сатаната, макар да е трудно да бъдат определени. Но и всичко греховно трябва да бъде отнесено към него като към източник, тъй като той е царят на грешния свят. Една от хитрите му уловки е да се крие, тоест да вдъхва в грешника убедеността, че той не съществува, вследствие на което самоволничи свирепо в грешната душа, приписвайки внушаваните от него греховни стремежи на природата и настройвайки към ропот против Бога, забраняващ уж нещо естествено и заповядващ това, за което не му стигат силите да го понесат. Вразумяващата Божествена благодат често е измъквала грешници от челюстите на ада за посрамване на сатаната. Тя го е изкарвала на позор и го е правила за посмешище, като е разголвала безсилието и глупостта му и е разсъбличала хитростите му. Така той е посрамен в лицето на Симон влъхв, в лицето на Киприян Антиохийски и на мнозина други. Всички подобни случаи са били придружавани от обръщане и вразумяване на немалък брой ослепени. През дните на Господа на земята бесовете, източник на неверие и съмнения, ставали проповедници на вярата. И светите мъченици чрез силата на всемогъщия Бог често принуждавали и бащата, и децата на лъжата да говорят истината чрез идолите в капищата. Това разкриване на козните на лукавия довежда грешника до убеждението, че се намира в злобни и вражески ръце, че го мамят за негово зло, че измамно го водят по някакъв тъмен път към гибел и искат да . се порадват. Това неминуемо ражда чувство на опасение за собственото благо, предпазливост, подозрение, отвращение и към хитреца, и към изобретенията му - пороците и страстите, и към целия предишен живот. Оттук вече не е далеч преминаването към източника на истината, доброто и блаженството - Бога.
Това са пътищата и начините, по които Божията благодат въздейства върху духа на човека, изтръгва го от оковите на несвойствения му живот и лице в лице му показва другия, по-добрия, онзи, в който са радостта и покоят му. Но очевидно всички те, сами по себе си, са непълни, сякаш не доизказват всичко. Например родила се е жажда за нещо по-добро; но къде е то и как да го постигнеш? Или те е разтърсил страх от смъртта и съда - но какво да сториш, за да се избавиш от бедата? Така е и във всички други случаи. Те са неми. Към всички тях трябва да бъде добавено още едно завършващо средство. Това е словото или проповедта.
Божието слово в различните му видове действително съпровожда всички посочени средства, пояснявайки ги и указвайки крайната им цел. Без него те все още оставят човека в някакво неопределено състояние и следователно не правят всичко, което е необходимо. Така апостол Павел бил вразумен от небесно явление. Но тук Господ не извършил всичко в него, а му рекъл: “Иди при Анания и той ще ти каже какво да правиш”. Иустин Философ, великомъченица Варвара, княз Иоасаф видели лъжата, но за да познаят истината, имали нужда от специални ръководители и тълкуватели. Затова Господ Промислител е поставил за закон: вредом на всички човеци да се проповядва да се покаят (Деян. 17:30). Вярата иде от слушане, следователно от слово Божие (Рим. 10:17). И това слово, от апостолите, чрез техните приемници се разгласява досега по всички краища на земята. И ето съществената нужда от катехизирането - обясняване на общия, спасителен Божи ред, необходимост от общоизвестност на лицата и местата, където събуденият трябва да се обърне за обяснения, за да не пропилее напразно събуждането или за да не се лута с него по кръстопътищата, пилеейки безплодно силите и времето си. Катехизисът непрестанно трябва да се чува (и наистина се чува) в
Църквата. Чрез това верните, които стоят, все повече ще се утвърждават, а падналите и пробудените веднага ще имат нелъжлив пътеуказател. Колко скъпоценен е дългът на свещениците да възвестяват на време и не на време (2 Тим. 4:2) спасителните Божии пътища, без да разчитат на тяхната общоизвестност, в повечето случаи, предполагаема!...
Но Божието слово не само допълва всички посочени способи, но и ги заменя. То пробужда по-пълно и по-ясно. Поради родството му с нашия дух, също произлизащ от Бога, то прониква вътре, до раздяла на душа и дух, съживява духа и го осеменява за плодоносене на дела на духовен живот (откъдето словото се нарича семе). Пробуждащата му сила е много голяма поради това, че то действа едновременно върху целия човек, върху целия му състав - тяло, душа и дух. Звукът или членоразделната реч на словото поразява слуха, мисълта занимава душата, а невидимата, скрита в него енергия докосва духа, който, ако внимава, след като словото успешно проникне и в тялото, и в душата - тези груби застави1, - се пробужда и като се напрегне, разкъсва държащите го окови.
Божието слово пробужда по посочените начини, а именно - или чрез живо представяне на Божествения порядък пред съзнанието, или чрез въвеждане на духа ни в този Божествен порядък чрез разрушаване на държащите го прегради. Например: един възрастен слуга казал простодушно на болния си господар: “Колкото и да се бориш, батюшка, накрая все ще умреш” - и с това го подбудил към покаяние. Друг прочел под изображението на разпнатия Господ: “Ето какво направих за тебе; а ти какво направи за Мен?” – и се пробудил от сън. Света Пелагия чула за смъртта, съда и горчивата участ на грешниците и скъсала с грешния живот. Равноапостолният княз Владимир е обърнат от описание на целия Божествен порядък като се започне от сътворението на света и се стигне до края на всички неща, страшния съд и вечната участ на добрите и лошите. А и проповедта на апостолите, и след тях - и на всички проповедници на Евангелието, се е състояла общо взето в просто, без умувания, представяне на истината. Свети апостол Павел казва за себе си, че словото и проповедта му били не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в прост разказ за делото на спасението чрез нашия Господ Иисус Христос, разпнат на кръст (1 Кор. 2:2-4). И това е, може да се каже, най-естественият начин за действие чрез слово - да опишем истината такава, каквато е, без да я заграждаме с умствени съображения и особено с предположения за вероятности. Истината е сродна на духа. Изказана просто и искрено, тя ще го намери; а смесена с образи, натруфена и разкрасена, ще остане във фантазията - затрупана от съображения и доказателства, ще се задържи в разсъдъка или душата, без да стигне до духа и оставяйки го празен. Може да се каже, че цялото безплодие на проповядването зависи от умуванията, с които го тъпчат. Но разясни истината просто, разкрий в какво се състои тя - и духът ще бъде победен. Един евреин чел Евангелието и се обърнал, тъй като съзрял истината в простия евангелски разказ. Общо взето, множество свободомислещи са се обърнали чрез ярко осъзнаване на божествените неща, по указание на живо или писано Божие слово: Истината разпръсва мрака на суетните помисли, освежава душата, просвещава духа. Би могло с голяма полза да се употребява по-често, в общи разговори, кратък преглед на това, как е започнало всичко, как ще свърши и защо.
От друга страна, със силата на словото нерядко се разрушават преградите на духа и му се дава свобода. Така свети Антоний Велики чул слово за нищожността на земните блага - и изоставил всичко. Един младеж чул проповед за блудния син - и се покаял. С описване на житейската и светската суетност мнозина светии, вече на брачното ложе, са склонявали съпругите си към непорочен, чист живот. Накратко казано, представянето на божествения порядък - от една страна, и разкриването на различни омайващи измами - от друга, изпълват душата с пълнотата на спасителното познание или с ясно и убедително знание за спасителния път, против което упоритостта на сърцето рядко може да устои. Ако доста хора не действат както трябва, с напрежение, а си остават в сън и безгрижие, това се дължи на факта, че не знаят спасителните истини или ги познават непълно. Пълнотата на знанието е побеждаваща, защото тогава лукавото сърце няма къде да се скрие.
По силата на тази всеобхватна обща способност за пробуждане на грешниците Божието слово обхожда земята и по различни начини достига до слуха ни. То се чува незамлъкващо в храмовете, на всяко богослужение, и извън храмовете, по време на всеки църковен чин; то е в църковните химни и песнопения; то е в отеческите проповеди и във всяка душеполезна книга; то е в душеспасителните беседи и често употребяваните назидателни изречения; то е в училищата, в картините и във всеки видим предмет, представящ духовни истини. Обгърнати сме от Божието слово, огласяни сме от него от всички страни.
Отвсякъде към нас идват звуци от тръби за разрушаване на крепостите на греха подобно на иерихонските стени. Във всички тези свои разновидности Божието слово вече е показало и постоянно показва победоносната си над човешкото сърце сила. Трябва само да се грижим пътищата, по които се разпространява Божието слово, да бъдат пазени и непресичани - за да не замлъква искрената проповед, богослужението да се извършва според чина и за назидание, рисуването на икони да бъде здраво и свято, пеенето - трезво, просто и благоговейно. Служителите на олтарите носят отговорността за изпълнението на това. Затова те са най-необходимите и най-мощните инструменти в ръцете на Божия Промисъл за обръщането на грешниците. Те трябва да осъзнаят това и да не мълчат не само в храмовете, но и по домовете, като използват всеки удобен случай - било за да опишат с думи Божия свят, било за да разкрият заблуждаването на нашия дух от призраците на душевно-телесността.
1 Застава - преграда и стража, контролно-пропускателен пункт при входа в град.