Мнозина са звани, а малцина – избрани. Званите са всички християни, а избрани са онези християни, които и вярват, и живеят по християнски. В първите времена на християнството проповедта призовавала към вяра; а ние още от рождение сме призвани от християни и сме възпитани сред християни.
И слава Богу! Половината път, тоест встъпването в християнството и вкореняването на неговите начала от най-ранно детство сме преминали без всякакъв труд. От това би следвало, че вярата ни трябва да е още по-силна, а животът ни още по-изправен с напредването на годините.
В началото бе така, но от известен период натам нещата се промениха. В училищното възпитание бяха допуснати нехристиянски начала, които развращават юношеството; в обществото нахлуха нехристиянски обичаи, които го опорочават след завършване на училище. И не е чудно, че има малцина избрани, според Божиите слова, а в наше време такива се оказват още по-малко: такъв вече е духът на този век – противохристиянски!
Какво ще бъде по-натам? Ако не се променят начинът на възпитание и обичаите на обществото, истинското християнство ще отслабва все повече и повече, а накрая и съвсем ще изчезне; ще остане само християнското име, но няма да го има християнският дух. Всички ще са изпълнени с духа на света. Какво да правим? Да се молим….
Източник: „Мисли за всеки ден от годината“, стр. 262, неделя.