Василий Николаевич Муравьов, бъдещият старец Серафим, се родил на 31 март (стар стил) 1866 г. в село Вахромеево. Родителите му Николай Иванович (1837-1976) и Хиония Алимпиева кръстили младенеца на 1 април 1866 г. След Василий в семейството се родили две дъщери (1871) и Евдокия (1975). Те и двете починали в кърмаческа възраст, без да доживеят и годинка. На 5 септември починал от туберкулоза бащата и десетгодишният Василий останал с болната си майка.
Господ помогнал на осиротялото семейство: сред съседите се намерил добър човек, който работел като продавач в Санкт Петербург. Василий отишъл заедно с него в столицата, за да припечелва по нещо, там се устроил на работа в едно магазинче.
В душата на момчето живеела заветна мечта – да отиде в манастир. Веднъж той решил да опита щастието си: след като поискал разрешение от собственика, рано сутринта дошъл при портите на Александро-Невската лавра, желаейки да се срещне с игумена. Поради ранния час му предложили да побеседва с лавърския схимник. Василий застанал на колене пред стареца, умолявайки го да го вземе в манастира на каквато и да е работа. Отговорът на прозорливия старец бил следният: да остане в света, да създаде благочестиво семейство, да възпита деца и заедно със съпругата си да посвети останалия си живот на монашески подвиг. Отец Серафим след много години сам разказал за това, но името на схимника не назовал.
По време на работата си в магазина той не само самостоятелно се научил на четмо и писмо, но и проявил прекрасни способности към науките. На шестнадесетгодишна възраст собственикът го назначил за младши продавач, а на седемнадесетгодишна – за старши. Старшият продавач бил считан за заместник на собственика. Заплатата на Василий по това време се вдигнала до дванайсет рубли. Всички пари той изпращал на майка си на село.
Бъдещата съпруга на Василий, Олга Иванова Найденова (родена през 1872 г.) произхождала от селско семейство от село Кобилино (по-късно Черемушка).
Олга от детските си години мечтаела за монашески живот и веднъж помолила роднини да я вземат на поклонение в Иверския женски манастир. В обителта Олга имала със схимонахиня Пелагия беседа, определила целия ? бъдещ живот. Старицата благословила Олга да живее в света, да се омъжи за благочестив човек и чак след дълги години семеен живот по взаимно съгласие да приеме монашеско пострижение.
През 1890 г. тя се омъжила за двадесет и четиригодишния Василий Николаевич Муравьов. След сватбата собственикът на магазина, в който работел Василий Николаевич, не пожалил средства за своя любим и изпълнителен продавач, за да може той да започне самостоятелна търговия.
Василий Николаевич се заел с доставка на ценни кожи за кожухарската промишленост. Търговията му тръгнала успешно не само в Русия, но и във Франция, Германия, Англия и други европейски страни. Василий Николаевич станал милионер, но никога не забравял за благословението на лавърския старец, стараел се да върши добро, помагал на нуждаещите се. Голяма част от доходите си давал на манастири, храмове и параклиси.
През 1897 г. Василий Николаевич завършил тригодишните Висши търговски курсове в Санкт Петербург. В семейство Муравьови се родил син Николай, а след това – дъщеря Олга. След смъртта на едногодишната им дъщеря съпрузите по взаимно съгласие заживели като брат и сестра. Синът им Николай Василиевич Муравьов (1895-1941) завършил в Санкт Петербург Юридическия факултет на Университета и авиационното училище, знаел единадесет чужди езика, бил женен и имал три деца. След няколко ареста и заточения бил разстрелян през януари 1941 г. Посмъртно е реабилитиран като жертва на политическите репресии.
… През 1903 г. съпрузите Муравьови отишли на тържествата по повод прославянето на Серафим Саровски и донесли няколко икони на преподобния, една от които се пазела в килията на стареца до последните дни на живота му.
Съпружеската двойка била духовно обгрижвана от бележития старец утешител йеромонах Варнава (Меркулов), който, вероятно, и дал благословение за големите промени в живота им. Господ избрал своя избраник за особено служение.
Василий Николаевич неведнъж ходил в чужбина по търговски дела. Последното му пътуване било доста дълго. Казват, че посетил и Атон. Изглежда още тогава у него съзряло желанието изцяло да посвети себе си на служение на Бога и на ближните. За вземането на окончателно решение помогнал един случай, изпратен, разбира се, не без Божия Промисъл.
Когато Василий Николаевич се завърнал от чужбина, на гарата в Петербург го посрещнал личният му кочияш и го откарал към дома му. На една от улиците Василий Николаевич видял седящ на паважа селянин в дрипи, който високо повтарял:
- Не както ти искаш, а както Бог даде!
Като почувствал, че е нужно да поговори с този селянин, Василий Николаевич, за голямо неудоволствие на кочияша, поканил „дрипльото“ в своята карета и започнал да го разпитва. Селянинът разказал, че в родното му село били останали болни от тиф седемте му деца, жена му и баща му. Съседите се бояли да не би да се заразят и не ги посещавали. Баща му казал:
- Само ти измежду нас имаш сила. Иди, продай коня, сега е пролет, някой ще го купи за полска работа, а за получените пари купи крава. Може би с нея ще оцелеем.
Повел селянинът коня към града, продал го, но му отнели парите, тъй като той бил много слаб от гладуване и не могъл да се съпротивлява на разбойниците. Тогава седнал на паважа и заплакал. Да се завърне у дома с празни ръце, било невъзможно. Като решил да умре тук, селянинът повтарял сякаш на себе си:
- Не както ти искаш, а както Бог даде!
Тогава Василий Николаевич отишъл с него на пазара, купил чифт коне, каруца, натоварил я с продукти, привързал към нея крава, след това завел селянина при каруцата и му дал в ръце поводите. Онзи започнал да отказва, не вярвайки на своето щастие, на което получил отговор:
- Не както ти искаш, а както Бог даде!
Василий Николаевич пристигнал у дома си, пуснал кочияша и преди да отиде при жена си, извикал бръснаря. Последният го поканил да седне на стола, но Василий Николаевич развълнувано ходел из стаята, произнасяйки на глас:
- Не както ти искаш, а както Бог даде!
Бръснарят отново предложил услугите си, но стопанинът повтарял:
- Не както ти искаш, а както Бог даде!
Внезапно бръснарят паднал на колене:
- Господарю, откъде узна за мен, окаяния? – и си признал, че искал да го убие и ограби.
Василий Николаевич му наредил да изчезне от града.
След този случай той раздал голяма част от своето състояние, направил дарения на Александро-Невската лавра, на Възкресенския Новодевически манастир в Санкт Петербург, на Иверския девически манастир, оставил значителни суми и на работещите в неговото предприятие. За този период от живота му се е запазил разказ на самия старец.
Веднъж в дома му се вмъкнал крадец, събрал най-ценното, завързал го на вързоп и излязъл. Още до самата къща вързопът неочаквано се развързал. Крадецът започнал трескаво да събира разсипалите се вещи. В този момент се върнал стопанинът. Крадецът силно се изплашил, но бъдещият старец се приближил до него и му помогнал да събере всички вещи, натоварил вързопа на гърба на крадеца и си отишъл вкъщи. Старецът казал, че по този начин грехът е снет от този човек: той не е откраднал, на него са му подарили. Отец Серафим често повтарял на своите духовни чеда:
- Загубил си – не се огорчавай; намерил си нещо – не се радвай прекалено, а за всичко благодари на Бога.
През септември 1920 г. Василий Николаевич Муравьов бил приет в братството на Александро-Невската лавра, а на 16 (29) октомври същата година бил постриган с името Варнава в лавърската църква „Свети Дух“. По същото време приела пострижение във Възкресенския Иверски манастир в Петроград и съпругата му с монашеско име Христина (по-късно схимонахиня Серафима). През 1927 г. той приел схима с името Серафим – в чест на преподобния Серафим Саровски, и братята го избрали за духовник на Лаврата.
Хора от цяла Русия се стичали в Лаврата, за да получат благословение от стареца, да разрешат свои житейски въпроси, да поучат утешение и назидание как да живеят в сложната обстановка на следреволюционните години. Сам старецът казвал по това време за своя подвиг на духовничеството:
- Аз съм сякаш склад, в който хората трупат своята скръб.
По това време облаците над Лаврата се сгъстявали. И ето, настъпила Страстната седмица за обителта. Една нощ всички братя били арестувани и изпратени на заточение и в лагери, мнозина приели мъченическа кончина. По-голямата част от братята попаднали тогава на Соловки.
През 1933 г. старецът се завърнал от затвора и се заселил във Вирица. Едва оправил се от болестите, немощен физически, той започнал да приема всички нуждаещи се от молитвена помощ, изцеление и утешение. Откривало му се състоянието на духовните му чеда, където и да се намирали те, и ако на някого му било особено трудно, освен молитвена помощ, той изпращал при скърбящите или болните свои пратеници, като ги призовавал да дойдат при него във Вирица, или изпращал просфора, или някакъв малък подарък.
Нееднократно в килията на стареца били провеждани обиски. Обикновено идвали през нощта. През онези години неведнъж го навестявали сътрудници на НКВД в търсене на уж укрити църковни ценности на Лаврата.
Когато започнала войната, много вирицки жители идвали с въпроси:
- Какво да правим? Да напускаме ли домовете си, да се евакуираме ли или да останем?
Старецът уверено казвал:
- Къщите ви ще останат цели. Вирица ще се запази, нито един човек тук няма да загине.
Така и станало.
Една от духовните дъщери на стареца решила да отиде при него за благословение да замине от Вирица – съпругът ? много настоявал. Когато тя му казала, че ще пита стареца, мъжът се възмутил:
- Да тръгваме, какво все ходиш при него?
Но тя отишла при стареца и той рекъл:
- Нека да върви, а ти остани.
Скоро след заминаването на мъжа започнала войната и той изчезнал безследно.
По време на войната старецът Серафим, освен строгите пости и непрестанната килийна молитва, приел върху себе си особен подвиг заради спасението на Русия и нейния народ от гибел: той стоял хиляда нощи върху камък в градината, в нощната тишина пред иконата на преподобния Серафим Саровски и се молел с издигнати нагоре ръце, подражавайки на подвига на своя небесен покровител.
През време на окупацията една вирицка жителка заченала дете и решила да направи аборт. Скрила от мъжа си, че е забременяла и изчаквала подходящ момент, за да изпълни намерението си. Веднъж се отбила при дядо Серафим, а той ? казва:
- Представяш ли си, какво става сега? Някои майки, уподобявайки се по жестокост на Ирод, стават убийци на собствените си невинни младенци!
Жената разбрала, че старецът знае всичко и със сълзи на разкаяние паднала пред него на колене. Когато детето се родило, а то било момиче, отец Серафим ? дал име и определил кръстниците.
През 1945 г. починала съпругата на стареца, схимонахиня Серафима, която разделяла с него всички теготи и радости на живота във Вирица. Погребали я до вирицкия Казански храм. Тогава старецът рекъл:
- Ето тук и аз ще лежа редом с нея.
Дошла при стареца една бивша фронтовачка, която се оплакала, че намирайки се на фронта, загубила жилището си, а сега не може да си намери и подходяща работа. Старецът отговорил:
- За тези дреболии трябва да се тревожиш най-малко от всичко. Всичко ще имаш. Само Бога не забравяй.
И действително тя скоро си намерила работа и получила жилище.
Една жена се разболяла. Лекарите поставили страшна диагноза – сарком. Старецът благословил да легне за операция. След операцията, направена във Военномедицинска академия, жената, лежейки върху леглото, видяла: вратата се отворила, влязъл отец Серафим и попитал с усмивка:
- Добре ли е всичко, жива ли си?
Съседките по стая нищо не видели. Скоро тя започнала да оздравява. Професор от академията неведнъж показвал болната на различни комисии, всички гледали и се изумявали, защото тази болест била смятана за нелечима.
… Настъпила пролетта на 1949 г. Старецът боледувал тежко.
Малко преди кончината си отец Серафим спал непробудно дванайсет денонощия подред. Лекарят, който идва при него, следял за работата на сърцето, през всичките тези дни пулсът една с долавял. Когато старецът се събудил, казал:
- Бях в много страни. По-добра от своята страна не намерих и по-добра от нашата вяра не видят. Казвайте на всички, никой да не отстъпва от Православието.
Преди кончината на отец Серафим му се явила Сама Пресвета Богородица. Това се случило през нощта. Старецът знаел Кой ще го навести, и казал на жените, които се грижели за него:
- Запалете всички кандила.
Божията майка се явила на стареца до брезата под прозореца на килията му. Отец Серафим казал в никакъв случай да не отсичат тази бреза.
Старецът починал през нощта на 3 април 1949 г. в къщата на ул. „Майски проспект“. След кончината му във Вирица цяла седмица се чувствало благоухание.
Три дни към гроба вървял непрекъснат поток от хора. Погребали стареца Серафим на малкото гробище до Казанския храм. Който постои до гроба му, вече никога не ще забрави това.
На мнозина духовни чеда старецът завещал да идват при него на гроба във всички беди, скърби, болести и да разговарят с него като с жив.
Роднините на отец Серафим след смъртта му се оказали в много бедствено материално положение. Дошли да се помолят на гроба на стареца и им било изпратено видение на самия отец Серафим, който казал, че винаги пребивава молитвено с тях и ще им помогне чрез друг човек.
На следващия ден след това чудесно явяване те получили телеграма от Москва от Крутицкия и Коломенски митрополит Николай със следните думи: Изпращам пари за вашите нужди и чакам вашето пристигане, за да ви окажа и друга помощ според силите си…“ Било подписано с: „Вашият Дядо“.
(Със съкращения)
Източник:
Александър Трофимов. „Старецът йеросхимонах Серафим Вирицки (1866-1949). Живот, чудеса, пророчества, изцеления. Изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора Атон, 2004 г.