33. И след като нещата стоят така; и Възкресението на Неговото тяло и спечелената от Спасителя победа над смъртта бяха явно доказани, нека сега подложим на порицание както неверието на иудеите, така и присмивачеството на езичниците, понеже навярно тези са въпросите, по които иудеите проявяват неверие, а езичниците се надсмиват, като виждат недостатък в непристойността на Кръста и в това как Словото Божие става човек, но нашата защита няма да протака, а ще се заеме и с двете, особено както доказателствата против тях на наше разположение са ясни като ден.
Защото иудеите в тяхното неверие могат да бъдат опровергани от Писанието, което и сами те четат, тъй като този текст, и онзи, и с една дума цялото вдъхновено Писание извисява глас относно тези неща, както даже и отделните му слова изобилно показват, понеже пророците отнапред обявяваха относно чудото с девата и раждането от нея, казвайки: "Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог".65
Но Мойсей – истински великият и онзи, който те вярват, че говори истината, оценявайки каквото е било казано като важно и уверен в неговата истинност, записва с такива думи по отношение на това, че Спасителят става човек: "Ще изгрее звезда от Иакова, и мъж от Израиля и той ще разбие на части князете моавски".66 И отново: "Колко са хубави твоите жилища, Иакове, твоите шатри, Израилю - като сенчести градини, като паркове край реки, като шатри, издигнати от Господа, като кедри край вода. От неговото семе ще произлезе мъж и ще бъде Господар над много народи" 67
И още веднъж Исаия: "Преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, - той ще поднесе властта на Дамаск и плячките самарийски пред асирийския цар."68
В тези слова, значи, е предсказано, че ще се яви Човек, но че Той, Който трябва да дойде, е Господ на всички, те предсказват още веднъж, както следва: "Ето, Господ седи на лек облак и ще дойде в Египет и идолите египетски ще потреперят"69. Защото от там също е, и откъдето Отца Го призовава обратно, казвайки: "От Египет извиках Сина Си." 70
34. Нито дори Неговата смърт се подминава в мълчание – наопаки, тя се указва в божественото Писание даже пределно ясно, понеже с цел никой да не сбърка поради липса на обучение в действителните събития, то не се побоява да упомене дори причината за смъртта Му (че Той я претърпява не заради Себе си, но заради безсмъртието и спасението на всички), също кроежите на иудеите против Него, и безчестието, предложено Му от техните ръце, казвайки например така: "Мъж на скърби и запознат с понасянето на недъзи, понеже лицето му е отвърнато настрани; Той беше презиран, и смятан за нищо. Той понася нашите грехове и е в болки заради нас, а ние Го счетохме за измъчван, оскърбяван и унизяван, но Той бе изпоранен за нашите грехове и направен слаб за нашето беззаконие; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме."71
О, дивете се на любовта на Словото – че заради нас Той е унизен, за да можем ние да бъдем приведени в чест, понеже "всички ние" се казва, "се заблудихме като овце, сгреши човек в пътя си, а Господ предаде Него за нашите грехове; и Той уста Си не отваряше, защото бе зле измъчван; като овца биде Той заведен на заколение, и като агне безгласно пред стригача си, така и Той не отваряше уста Си. При унижението Му Неговият праведен съд беше отнет."72
После, за да не би някой поради страданието Му да Го счете за обикновен човек, Светото Писание предугажда човешките догадки и обявява властта (която е действала) за Него73 и разликата в Неговата природа в сравнение с нас като казва: "Но рода Му кой ще обясни? Защото бе отнет74 животът Му от земята; заради беззаконията на народа бе заведен на смърт. И ще Му отредя гроб със злодейци, но по смъртта Му със богатия, защото не бе сторил беззаконие, и в устата Му нямаше лъжа. Но Господ ще Го очисти от Неговото оскърбление."75
35. Но навярно, след като чу пророчеството за Неговата смърт, ти ще искаш да научиш също какво е изложено и по отношение на Кръста, защото дори и това не е подминато – то се изявява от светите мъже с пределна яснота, понеже първо го предсказва Мойсей, и то на висок глас, като казва: "Ще видиш живота си да виси пред очите ти и няма да бъдеш уверен."76, а после и пророците след него свидетелстват за това, казвайки: "Аз пък като кротко агне, водено на клане, не знаех, че те замислят кроеж против мене, думайки: да турим дърво в неговия хляб и да го отсечем от земята на живите."77 и още веднъж: "Пробиха ми ръце и нозе изброиха всичките ми кости, разделиха помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлиха жребие."78 Но смърт, издигната нависоко и която се извършва върху дърво, не може да бъде никоя друга, освен Кръста; и пак – при никоя друга смърт не се пробиват ръцете и нозете, освен единствено на Кръста.
Но тъй като чрез пребиваването на Спасителя сред човеците, всички народи и по всички посоки започнали да познават Бога, те [пророците] не подминали и това без упоменаване, но и за него също се споменава в Светото Писание, понеже "ще се яви" - казва той, - "Иесеевия корен, и онзи, Който ще се издигне да владее над народите, на Него ще се уповават народите."79
Това е само малко в доказателство какво е станало, но всичкото Писание изобилства с опровержения срещу неверието на иудеите, защото кой от праведните мъже и светите пророци, и патриарсите, описани в божественото Писание, е имал телесното си рождение единствено от девица, или коя жена е била достатъчна без мъж за зачеването на рода човечески?
Не беше ли Авел роден от Адам, Енох от Иаред, Ной от Ламех, а Авраам от Тара, Исаак от Авраам, Иаков от Исаак? Не се ли роди Иуда от Иаков, а Мойсей и Аарон от Амрам? Не се ли роди Самуил от Елкана, или Давид от Иесей, или Соломон от Давид, или Езекия от Ахаз, или Иосия от Амон, или Исаия от Амос, или Иеремия от Хелкия, или Иезекиил от Вузия? Нямаше ли всеки за автор на своето съществуване баща? Кой тогава е Онзи, Който е роден единствено от девица, защото пророкът възлага твърде много на това знамение? Или чие раждане биде предшествано от звезда в небесата, за да обяви на света Него, Който се роди?
Понеже когато се роди, Мойсей бе укрит от родителите си; Давид беше неизвестен дори за онези в неговата околност – дотолкова, че дори великият Самуил не го знаеше, но попита дали Иесей има и друг някакъв син.80 Също и Авраам стана известен за околните едва след раждането си81, но за Христовото раждане свидетел бе не човек, но звезда на онова небе, откъдето слизаше Той.
36. А кой цар, живял някога, преди да е имал сила да казва тате или мамо, е царувал и постигнал победи над враговете си82? Не стигна ли Давид до трона на трийсетгодишна възраст, а Соломон – когато беше стигнал възраст на млад мъж? Не се ли възцари Иоас на седем години83, а Иосия – един още по-късен цар, не получи ли управлението около седмата си година84? И все пак на тази възраст те имаха сила да казват тате или мамо.
Има ли някой, тогава, да е царувал и да е надвивал враговете си отпреди рождението си почти; или какъв подобен цар е имало някога в Израил и в Иудея (нека иудеите, които са изследвали това, да ни кажат), в когото всички народи са положили своето упование и са имали мир наместо да бъдат във вражда с него от всяка страна? Понеже докато е стоял Иерусалим, е имало непрестанна война помежду им, и те всички са воювали с Израил – асирийците са ги потискали, египтяните са ги преследвали, вавилонците са ги нападали и, колкото и да е странно, те имали във война срещу себе си дори своите съседи – сирийците.
Или не воюва ли Давид срещу онези от Моав, и не удряше ли по сирийците; Иосия не се ли бранеше срещу съседите си, Eзекия не се ли побоя пред хвалбите на Сенахирим, Амалик не поведе ли война против Мойсея, аморeйците не му ли се противопоставиха, и жителите на Иерихон не се ли строиха против Исуса, син Навиев? И с една дума, между народите и Израил приятелските договори нямаха място. На кого тогава, трябва народите да възлагат упованието си, това си струва да видим, понеже такъв трябва да има, тъй като е невъзможно пророкът да е говорил лъжливо, но кой от светите пророци или от ранните патриарси е умирал на Кръста за спасението на всички; или кой е бил изранен и убит за изцеляването на всички; или кой от праведните мъже или царе слезе до Египет, тъй че при неговото идване идолите на Египет да изпопадат? Защото Авраам ходи там, но при все това идолопоклонството остана по целия свят, Мойсей беше роден там, но измамното поклонение на човеците си остана въпреки това.
37. Или кой измежду онези, записани в Писанието, бе прободен в ръцете и нозете или изобщо повесен на дърво, и бе пожертван на кръст за спасението на всички? Понеже Авраам умря като приключи живота си на легло, Исаак и Иаков също умряха с нозете си вдигнати на легло, Мойсей и Аарон умряха на планината, Давид – в своя дом, без да бъде прицел на какъвто и да е заговор от ръцете на човеците; наистина – той беше преследван от Саул, но биде опазен непокътнат; Исаия беше прерязан на две85, но не и повесен на дърво; с Иеремия се отнесоха срамно, но не умря под проклятие; Иезекиил пострада, обаче не за хората, но за да покаже какво щеше да ги сполети.
И пак, тези, дори където страдаха, бяха човеци прилични на всички по своето общо естество, но Онзи, Който е обявен в Писанието, че страда заради всички, е наречен не просто човек, но Живота на всички, понеже "ще видиш живота си" – се казва – "да виси пред очите ти"76, макар в действителност Той да беше като човеците по естество. Също: "но рода Му кой ще обясни?75", защото човек може да проследи родословието на всички светии и да го обяви от началото, както и от кого е роден всеки, но Писанието свидетелства, че рода на Него, Който е Животът, не може да бъде обяснен.
Кой тогава е този, за когото Божественото Писание казва това, или кой е толкова велик, че дори пророците предсказват за него такива велики неща? Никой друг наистина не се открива в Писанието, но общият Спасител на всички – Словото Божие – нашият Господ Иисус Христос, защото Той е, Който произлезе от девица и се яви като човек на земята и Чийто род по плът не може да бъде обяснен, понеже няма никой дето да може да назове Неговия отец по плът, тялото Му бидейки не от мъж, а единствено от девица, тъй че никой не може да обясни телесния род на Спасителя от мъж по същия начин, както може да състави родословие на Давид, и на Мойсей, и на всичките патриарси.
Защото Той е, Който направи също и звездата да отбележи раждането на Неговото тяло, тъй като подобаваше на Словото, слизащо от небесата, да има Своето съзвездие също от небето, подобаваше и Царят на творението при Своето явяване да бъде явно разпознат от цялото творение, и наистина – Той бе роден в Иудея, и мъже от Персия дойдоха да Му се поклонят.
Именно Той, дори още преди Своето явяване в тялото, спечели победа над бесовските Си противници и тържество над идолопоклонството – във всеки случай всички езичници от всяка област, изоставяйки унаследената си традиция и безбожието на идолите, сега полагат своята надежда в Христа и се присъединяват под Него, подобно на което ти можеш да видиш със собствените си очи, защото по никое друго време безбожието на египтяните не се е прекратявало, освен когато Господарят на всички, възседнал сякаш като на облак, слезе до там в тяло и съсипа заблудата на идолите и привлече всички към Себе си, а чрез Себе Си – и към Отца.
Именно Той биде разпнат пред слънцето и цялото творение като свидетели, и пред онези, които Го подложиха на смърт, а чрез Неговата смърт до всички дойде спасение и цялото творение беше изкупено. Той е Животът на всички и именно Той като агне предаде Своето тяло на смърт като заместител, за спасението на всички, при все че иудеите не го вярват.
38. И ако те не смятат тези доказателства за достатъчни, нека поне бъдат убедени чрез други доводи, почерпени от оракулите, които сами те притежават, понеже за кого пророците казват: "Аз бях изявен на ония, които Ме не дириха; бях намерен от ония, които не питаха за Мене: "Ето Ме, тук Съм!" казвах на народа, който не призоваваше Моето име. Простирах ръцете Си към непокорен и противящ се народ"?86 Кой тогава, бихме питали иудеите, е онзи, който е бил изявен? Защото ако е бил пророкът, нека кажат кога се е крил, че след това да се появява отново; и какъв пророк ще да е този, който не само е бил изявен от скришно, но също е прострял ръцете си на кръста? Със сигурност никой от праведниците, освен единствено Словото Божие, Който нетелесен по естество, се яви заради нас в тяло и пострада за всички.
Или ако дори това не е достатъчно за тях, нека поне млъкнат пред друго доказателство като видят колко е явна неговата уличителна сила, защото Писанието казва: "Бъдете крепки вие, отпуснати ръце и слаби колене, насърчавайте се вие, слабите духом, бъдете крепки, не се бойте: ето, нашият Бог въздава отплата, Той ще дойде и ще ни спаси. Тогава ще се отворят очите на слепите, и ушите на глухите ще прочуят, тогава сакатият ще скача като елен, и езикът на заекващите ще се оправи."87 И какво ще кажат сега за това, или как ще посмеят изобщо да се опълчат срещу това, понеже пророчеството не само посочва, че Бог ще пребивава тук, но обявява белезите и времето на Неговото идване, тъй като проглеждането на слепите, прохождането на сакатите, прочуването на глухите и оправянето на езика на заекващите се свързват с Божието идване, което трябва да стане. Нека тогава кажат кога такива белези е имало в Израиля или къде в иудейството се е случило нещо от този род.
Нееман, прокаженият, се очисти, но никой глух не прочу, нито сакат проходи; Илия възкреси мъртвец, същото стори и Елисей, но никой сляп от рождение не си върна зрението, понеже наистина да възкресиш мъртвец е нещо велико, но не е като чудото, извършено от Спасителя. Само че, ако Писанието не премълча случая с прокажения и с умрелия син на вдовицата, със сигурност ако се беше случило също и сакат да проходи и сляп да си върне зрението, разказът нямаше да пропусне да спомене и това, но тъй като нищо не се казва в Писанието, явно е, че тези неща никога не са се случвали преди.
Тогава, кога са се случили, освен когато Самото Слово Божие дойде в тяло; или кога дойде Той, ако не когато сакати проходиха, и заекващи проговориха нормално, и глухи прочуха, и слепи от рождение си възвърнаха зрението? Понеже именно това изрекоха иудеите, които станаха тогава свидетели на това, тъй като не бяха чули тези неща да са се случили по никое друго време: "Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо."88
39. Но навярно след като дори и те не са в състояние постоянно да се борят срещу ясни свидетелства, без да отричат каквото е писано, те ще държат, че очакват тези неща и че Словото Божие не е дошло още, защото това е, върху което те вечно натякват, като не се свенят да го изтъкват дори при наличието на ясните свидетелства, но точно в това, и то повече, отколкото другаде, те ще бъдат най-вече опровергани, и то не от нашите ръце, а от тези на премъдрия Даниил, който отбелязва както точния ден, така и божественото пребиваване на Спасителя като казва: "Седемдесет седмици са определени за твоя народ и за светия град, за да бъде преустановен греха, да бъдат запечатани греховете и загладени беззаконията, да се стори изкупление за беззаконията и да се доведе вечната правда, да се запечатат видение и пророк и да се помаже Святият на святите; и ти ще узнаеш и разбереш от излизането на заповедта за възстановяване89 и за построяване на Иерусалим, до Христос княза..."90
Навярно по отношение на останалите (пророчества) те дори могат да намерят оправдание и да отложат каквото е писано за някое идно време, но какво могат да кажат на това и могат ли да се опълчат изобщо на това, където не само се упоменава Христос, но Той, Който трябва да бъде помазан, се обявява не просто за човек, но за Святият на святите и че Иерусалим трябва да остане до Неговото идване, а след това пророк и видение да секнат у Израиля.
Давид някога беше помазан, и Соломон, и Езекия, но при все това Иерусалим и мястото тогава останаха и пророците си пророчестваха – Гад, и Асаф, и Натан, а по-късно Исаия, и Осия, и Амос, и други; освен това самите мъже, които се помазваха, биваха наричани святи, но не Святият на святите. Ако обаче те се прикриват зад пленничеството и казват, че поради него Иерусалим го е нямало, какво могат да кажат и за пророците, понеже е истина, че още с отправянето на людете към Вавилон Даниил и Иеремия бяха там и Иезекиил, и Агей, и Захария пророчестваха.
40. И така, иудеите издребняват, а въпросното време, което те отнасят към бъдещето, е вече дошло, понеже кога пророк и видение секнаха у Израиля, освен когато дойде Христос – Святият на святите? Защото това е белег и важно доказателство за идването на Словото Божие, че Иерусалим вече го няма, нито бива издигнат някакъв пророк, нито пък им се открива видение, и то съвсем естествено, понеже откакто Този, що беше указван, дойде, каква повече нужда от някой да указва на Него; откакто истината бе тук, каква повече нужда от сянката?
Защото това беше причината те изобщо да пророкуват, а именно – докато дойде истинската Праведност и Онзи, що трябваше да изкупи греховете на всички; и затова Иерусалим стоя дотогава, а именно – за да могат те там да се упражняват в образите като подготовка за реалността. И тъй, когато Святият на святите дойде, естествено видение и пророк се запечатиха и царството на Иерусалим се прекрати, понеже между тях трябваше да се помазват царе само до помазването на Святият на святите и Иаков пророкува, че царството на иудеите трябва да стои до Него, както следва: "Владетелят не ще се отнеме от Иуда, нито князът - от чреслата му, докле пазеното за него не дойде, и Той е очакването на народите."91; поради което и Сам Спасителят извика и каза: "Законът и пророците пророкуваха до Иоана."92
Ако обаче сега сред иудеите има цар, или пророк, или видение, те са прави да отричат дошлия Христос, обаче ако няма нито цар, нито видение, но от онова време насетне всяко пророчество е запечатано, а градът и храмът са отнети, защо са те така невярващи и толкова извратени да виждат какво е станало и пак да отричат Христа, Който е осъществил всичко това?
Или защо, когато виждат даже и езичниците да изоставят своите идоли, и да полагат чрез Христос своята надежда в Бога на Израиля, те отричат Христа, Който бе роден от корена на Иесея по плът и поради това е цар? Защото ако народите се покланяха на някой друг бог и не изповядваха Бога на Авраам, и Исаак, и Иаков, и Мойсей, тогава още веднъж, те щяха да правят добре да претендират, че Бог не е дошъл, но ако езичниците почитат същия Бог, Който даде закона на Мойсей и даде обещанието на Авраам, и Чието слово иудеите опозориха, защо те не виждат или защо умишлено пренебрегват как предсказаният от Писанието Господ е огрял върху света и му се е явил в телесна форма, както казва Писанието: "Господ Бог ни осия"93 и отново: "Той прати Своето слово и ги изцели"94, и отново: "Не посланик, не ангел, но Сам Господ ги спаси"95? Тяхното състояние може да се сравни с това на някой не с ума си, който вижда земята огряна от слънцето, но отрича слънцето що я огрява.
Защото какво още остава за Него, Когото те очакват, да извърши, когато дойде – да призове езичниците? Но те вече са призовани. Да направи пророчество, и цар, и видение да секнат? Това също вече е станало. Да изяви безбожието на идолопоклонството? То вече е изявено и осъдено. Или да унищожи смъртта? Тя вече е унищожена. Какво тогава още не е станало, което Христос трябва да извърши; какво е останало неизпълнено, че иудеите сега да са в безнаказано неверие?
Защото, казвам аз, както именно виждаме и в действителност, ако вече няма цар, нито пророк, нито Ерусалим, нито жертвоприношение, нито видение между тях, но пък цялата земя е изпълнена със знанието за Бога, а езичниците, изоставяйки своето безбожие, сега намират убежище при Бога на Авраам чрез Словото – а именно нашия Господ Иисус Христос, тогава трябва да е ясно дори на онези, които са чрезмерно инатливи, че Христос е дошъл и че Той е осветил абсолютно всички със Своята светлина и им е дал истинното и божествено учение относно Своя Отец. Така иудеите могат на практика да бъдат опровергани чрез тези и чрез други аргументи от Божественото Писание.
________________________________
(Повечето бележки са от основния английски превод или изданието на гръцкия текст (D. Null, 1882)
65 Виж Исаия 7 : 14 и Матей 1 : 23, бел. прев.
66 Сравни с Числа 24 : 17 - цитат по превода на 70-те. Бел. прев.
67 Сравни с Числа 24 : 5 – 7. Свободен цитат по превода на 70-те. Бел. прев.
68 Сравни с Исаия 8 : 4. Св. Атанасий цитира пророк Исаия по превода на 70-те, и то не съвсем стриктно. Бел. прев.
69 Сравни с Исаия 19 : 1, бел. прев.
70 Осия 11 : 1, бел. прев.
71 Сравни с Исаия 53 : 3 - 5 Свободен цитат по превода на 70-те. Бел. прев.
72 Сравни с Исаия 53 : 6 - 8 - цитат по превода на 70-те. Бел. прев.
73 Или "Неговата превъзхождаща невеществена власт", бел. прев.
74 Или "издигнат", бел. прев.
75 Сравни с Исаия 53 : 8 – 10 - по превода на 70-те. Бел. прев.
76 Сравни с Второзаконие 28 : 66. Отново свободен цитат по превода на 70-те. Бел. прев.
77 Иеремия 11 : 19 - цитат по превода на 70-те. Бел. прев.
78 Сравни с Псалом 21 : 16 – 18. Свободен цитат по превода на 70-те. Бел. прев.
79 Сравни с Исаия 11 : 10 - цитат по превода на 70-те. Бел. прев.
80 Първа книга Царства 16 : 11, бел. прев.
81 Или "едва след като порасна", бел. прев.
82 Виж 68, бел. прев.
83 Четвърта Книга Царства 11 : 21, бел. прев.
84 Всъщност около осмата – виж Четвърта Книга Царства 22 : 1, бел. прев.
85 По предание пророк Исаия е бил прерязан на две с трион, бел. прев.
86 Виж Исаия 65 : 1 – 2 – не изцяло стриктен цитат по превода на 70-те. Виж и Римляни 10 : 20 – 21, бел. прев.
87 Виж Исаия 35 : 3 – 6 – цитат по превода на 70-те. Бел. прев.
88 Иоан 9 : 32 - 33, бел. прев.
89 В текста на св. Атанасий – "за отговор", което е неправилно предаване на еврейското "възстановявам", но той дава целия цитат по превода на 70-те. Бел. прев.
90 Даниил 9 : 24 – 25, бел. прев.
91 Битие 49 : 10 – цитат по превода на 70-те. Бел. прев.
92 Виж Матей 11 : 13 и Лука 16 : 16, бел. прев.
93 Псалом 117 : 27, бел. прев.
94 Псалом 106 : 20, бел. прев.
95 Виж Исаия 63 : 9, цитат по превода на 70-те. Бел. прев.