Милосърдният Бог дава, каквото просим от Него, не само защото Му се молим, но преди всичко по Своите щедрости, защото ни е сътворил.
Надминаващото всичко величие Божие ни подари Своя Син, Който заради нас се яви в света, без ние да сме молили за това, и се принесе в жертва за нашето спасение.
Защото, кой е помолил Отца да предаде Сина Си на кръстна смърт? Или кой е умолил Сина да умре за грешниците?
Кому от праведниците е дохождало на ум да моли Отца да отдаде Сина Си за беззаконниците?
Това е наистина нечувано дело, което никому не е идвало на ум.
Отец предаде Сина Си на кръстна смърт и чрез Неговата смърт грешниците получиха живот. А щом Той е отдал най-голямото Свое съкровище, то може ли някой да попречи от такъв Човеколюбец молещият се да получи всичко, от каквото има нужда?
И тъй, нека Го молим за всичко нужно, защото Той дава; нека изказваме пред Него желанията си, защото Той не отказва; нека Го умоляваме, защото Той желае по какъвто и да е начин да удовлетворява нашите искания.
Но по Своята правда Той очаква молитвата ни да се изправи пред дверите Му, та чрез тази молитва правдата да се примири с всички грешници.
Ако правдата би прощавала престъпленията без молба от страна на престъпника, тогава тя окончателно би се нарушила и никой не би и мислил вече за нея. Човечеството все повече и повече би се отдавало на нечестия, щом Съдията не би употребявал вразумяващия Си жезъл. Тогава всеки с радост би продължавал да греши, защото не би имало кой да го наказва.
Тогава благостта на Съдията – иначе толкова полезна за нас – би се обърнала в пагуба, защото би давала повод на грешниците все повече и повече да умножават числото на греховете си.
Значи туй, че правдата наказва, е проява на благост; чрез наказанието грешникът се стресва, престава да греши и дохожда в съкрушение, защото си е навлякъл наказание. И по такъв начин грешникът, макар и за малко време, оставя неправдите си, и се старае да изпроси прошка за греховете си.
И тъй, кой няма да изкаже благодарността си, Господи наш, за това, че Твоята правда е благост и че Твоето наказание за нас е благодат! Ти наистина си благ във всичко!
Чрез жезъла на правдата Ти смиряваш главите на грешниците, които грешат с безсрамно високомерие и не могат да се обърнат без особена подбуда.
Нека Твоето наказание, Господи, съединено с милосърдие, да бъде наш възпитател! Твоята десница да ни помогне да се възползваме от Твоето наказание!
+ + +
Псалтир на св. Ефрем Сирин, 138 Пс. Превод: архим. Методий. Изд. ДФ Абагар, Велико Търново, 1992 г.