Скъпи читатели,
в редакцията на сайта „Всемирното православие“ получихме имейл с молба за помощ. Оставяме писмото с обръщение на „ти“, както го е написала Йорданка. Желанието ни е да подадем ръка на това смело момиче за спечелване на тази особено важна битка в живота ?! Благородната кауза стартира в дните на Светлата Четиридесетница. Просим Божието благословение за нашия общ успех.
„Здравей!
Казвам се Йорданка Митева и съм на 37 години от гр. Ямбол. Имам две прекрасни деца, Деси и Георги. Деца, а всъщност… пътеводна звезда, смисъл, радост, сила, любов, топла прегръдка и лъч слънчева надежда в дъждовните студени дни. Те са моето всичко и моята причина да се боря във всеки един миг и да продължавам смело напред. Ти не знаеш моята история, но нека ти разкажа какво ми отреди съдбата и какъв житейски път ми е писано да измина.
Имах всичко, за което някога съм мечтала – щастливо семейство, кариера, топъл дом, пътувах, смеех се, обичах и грабех с пълни шепи от живота. И до ден днешен се стремя да го правя, въпреки ситуацията ми. В един най-обикновен ден се случи немислимото. Датата беше 10 юли 2012 година, а аз ще я помня цял живот. Пътувах за работа и претърпях катастрофа, която се оказа рязък завой по моя житейски път, променяйки го напълно. Слава Богу, всички останали в колата останаха невредими, но тъй като се преобърнахме 7 пъти, аз изхвърчах от колата и при преобръщането, тя ме затисна. Знаеш ли, радвам се, че не си спомням този момент и той е едно бяло петно за мен. Така е трябвало да стане… Последствията? Счупих 7-ми гръбен прешлен и получих спастична долна параплегия, парализирах се от кръстта надолу. Тогава започна моята борба за живот, за бъдеще, за щастие, тогава станах ловец на хвърчила.
Винаги съм се възхищавала на хората, които се борят и не се примиряват, смея да твърдя, че и аз съм от тяхната порода. Не съм от този тип, които, когато им се случи нещо, се самоунищожават чрез депресия и безброй въпроси без отговор, като например: „Защо точно на мен?“. Да, случило се е. Да, точно на теб. Как ще реагираш? Какво ще направиш по въпроса? Ще се бориш ли или ще позволиш животът ти да приключи, докато си още жив? Зависи изцяло от теб самия, ти си господар и ковач на своето собствено бъдеще. Аз също съм имала своите тъмни периоди, моменти на отчаяние и безнадеждност, но избрах да не остана в техен плен и се освободих от техните окови. Успях да съхраня своя дух и взех решението за себе си да се боря със зъби и нокти за моето бъдеще, за моите мечти, за моите деца, за нашето бъдеще. Животът е една голяма битка, а от всяко твое решение зависи дали ще я спечелиш или ще се оставиш да бъдеш победен. Аз избирам да съм победител и да продължавам напред с усмивка.
В началото думите на докторите към мен бяха „Моето момиче, каквото е направено, това е. От тук нататък нищо не може да се направи“. Такива думи мога да те сринат, стига да им позволиш. Аз не го направих. И така, през последните 7 години се боря усилено за моето подобрение – посещаване на санаториуми, ежедневни рехабилитации, физически упражнения, които продължавам да правя и до днес. Благодарение на това се научих да стоя, да се прехвърлям на количката сама, да се обслужвам, да гледам децата си и домакинството. Започнах отново работа от вкъщи в млекопроизводително дружество, консултант съм към козметична компания и в момента уча счетоводство.
Наскоро чрез мой приятел разбрах за бимак терапия, която се предлага в Истанбул, Турция. Той е преминал през нея успешно и резултатите са повече от страхотни. Бил е точно като мен, а вече може да ходи! И така, аз реших да се консултирам с лекарския екип и бях одобрена като подходящ пациент! Цената на лечението е 45 000 евро, а сумата е непосилна за мен. Със съпруга ми се разделихме преди година и половина, заедно взехме това решение. Аз не искам да го дърпам назад. Как може да изискаш от един човек да постави живота си на пауза, когато сам може да тича напред към бъдещето, а ти тепърва ще се учиш отново? Лечението ще ми помогне да постигна голямо подобрение, изразяващо се в укрепване на гърба, заякване на мускулатурата и възвръщане на чувствителността и усещането в тазовия резервоар и в краката. Или иначе казано, ще сбъдне моята мечта да водя по-пълноценен живот, да дам на децата ми това, от което имат нужда. Поела съм по този път и ще спечеля тази битка, защото тя е най-важната и най-голямата в моя живот.
Протягам към теб ръка за помощ и те моля от сърце да я спечелим заедно. Моля те да застанеш до мен и заедно да променим бъдещето ми. Аз ти обещавам, че ще запазя борбения си дух, широката си усмивка и ще продължа да давам всичко от себе си.
Твоя
Йорданка, на 37 години – убедена в нашия общ успех“.
Титуляр: Йорданка Митева
IBAN: BG90FINV91501317313214
SWIFT: FINVBGSF
Банка: Първа Инвестиционна Банка