130 ДУШИ ОТ ПРИЮТА НА ОТЕЦ ИВАН В НОВИ ХАН ОСТАВАТ НА УЛИЦАТА? (Външна емисия)
Информацията е поместена на сайта на храм “Света Неделя” и може да бъде прочетена на страниците на сайта тук
„Който не се грижи за ближния, той и сам не може да се спаси”
Св. Йоан Златоуст
Информацията е поместена на сайта на храм “Света Неделя” и може да бъде прочетена на страниците на сайта тук
От 29 април 2009 г. до сега живеех с мисълта, че ми предстои рискована операция на кръвоносни съдове на левия крак. Такива бяха плановете на доц. Д-р Кузман Георгиев Гиров. След като варикозните ми рани зараснаха, ми беше направена флебография във Военномедицинска Академия. Решението на тричленната лекарска комисия беше – операция няма да се прави!
Оставам на консервативно лечение под наблюдението на личната ми лекарка и съдов хирург!
С дълбок поклон изказвам благодарност на всички, които ме подкрепяха молитвено, духовно и материално!
С удоволстие ще споделя с всеки изстрадания си опит!
Иподякон Иван Калев Стоянов, всекидневен клиросен певец в храм „Свети Иван Рилски” – гр. Бургас
Read more: Новини от trud.bg
Коледните и новогодишните празници отминаха, а с тях обществото ни отново започва да забравя за стотиците изоставени деца. За някои от нас изпращането на един sms като че откупува гузната ни съвест за съдбите на малчуганите без родители. Жалката истина е, че България продължава да е на първо място в Европа по изоставянето на деца до 3-годишна възраст. Само за година в домовете за деца без родители постъпват няколко хиляди малчугани. По информация на неправителствени организации за 2007 г. над 2000 новородени и деца до 3-годишна възраст са изоставени за отглеждане от държавата. Още по-жалка е статистиката, която сочи, че в социалните домове умират между 50 и 60 невръстни с тежки увреждания.
Read more: http://www.monitor.bg/article?id=228251
Това е Иван. На 12 години. В 6-ти клас.
От днес той е 111-ят обитател на Дома.
Доведе го майка му.
Пред очите ми, докато пиех чай с отец Иван.
Преди 2 години починал баща му и животът на семейството се обърнал с главата надолу. Майката е безработна. Без шансове да си намери работа в тази криза, както сама ми обясни.
Ходила в Социални грижи, в отдела за Закрила на детето, в SOS.
„ - Отец Иван, можем ли да си го взимаме в събота и неделя?
- Разбира се. Когато искате можете да идвате и да го взимате. Хубаво е обаче да не го прекъсвате от училище. Аз още утре ще го запиша тук, в местното.
- А може ли в петък вечер да го водите до едно Читалище в кв. Дружба. Той от две години посещава Шекспировата школа, създадена от едни англичани. Такава има само в нашето село Паталеница и тук в кв. Дружба. След месец имат представление. Иван играе главната роля.
- Ще го водим! Не се притеснявайте! И ще го подкрепяме, щом има такъв талант. Нали, моето момче? „
След този разговор между майката на Иван и отец Иван поисках да изляза на двора. Ушите ми забучаха. Кръвта ми завря и се вдигна в главата.
Чувствах се безсилна, безпомощна и безсмислена.
Сподавих се в сълзи.