Библията - прозорец към Всемира

Какво представлява Библията, как е създадена, какво се променило от нейното първо структуриране до днес? На тези въпроси ще се опитаме да ви отговорим чрез поредица от статии, посветени на библейския текст и неговата семантика, присъстващи в изследванията на А. П. Лопухин. 

Преводът от руски език е осъществен от г-н Стефан Бонев. 

Приятно четене!

 ПОНЯТИЕ ЗА БИБЛИЯТА 

Автор: Епископ Александър (Милеант)

История на Старозаветните книги

Периодът от Вавилонския плен до времето на Великата синагога при Ездра и Неемия (400 г. пр. н.е) е време на окончателно завършване на старозаветния списък на Свещените книги (на канона). Главната заслуга в това велико дело принадлежи на свещеника Ездра, този свещен учител на закона на Бога небесен (Езд. 7:12). Със съдействието на книжовника Неемия, създател на обширна библиотека и на “сказания за царете, пророците, за Давид и писмата на царете за свещените приношения”(2 Мак. 2:13), Ездра внимателно преразгледал и издал в една обща част всички съществуващи преди него боговдъхновени писания и е включил към цялото както книгата на Неемия, така и своята.

Автор: Епископ Александър (Милеант) 

Оригиналният вид и език на Светото писание

Старозаветните книги били написани първоначално на еврейски език. По-късните книги от времето на вавилонския плен съдържат и много асирийски и вавилонски думи и изрази. А книгите, създадени във времето на гръцкото владичество (неканоничните книги), са написани на гръцки, 3 –та книга на Ездра – на латински.  

Книгите на  Светото Писание са сътворени от свети мъже, на вид не такива, каквито ние днес си ги представяме. Първоначално, те са били написани на пергамент или папирус (върху стъбла растящи в Египет и Израел) с  заострена тръстикова пръчица и мастило. По-точно казано, били са писани не книги, а хартии на дълъг пергамент или папирусен свитък, който имал вид на дълга лента и се навивал на дърво. Свитъците обикновено се пишели от едната страна. Впоследствие пергаментните и папирусните ленти, вместо да се залепят, за удобство при ползването, били зашивани.

Текстът в древните свитъци бил написан с различни по размер главни букви. Всяка буква се пишела отделно, но думите не се отделяли една от друга. Цялото изречение е било като една дума. Самият читател трябвало да отделя изречението на думи, и разбира се, го е правил неправилно. В древните ръкописи не е имало никакви препинателни знаци, нито паузи, нито ударения. А в древноеврейския език също не са се писали гласни букви, а само съгласни.