В края на август Председателят на отдела за външно-църковни връзки към Руската православна църква завърши своята обиколка в Близкия изток, по време на която се срещна с Патриарсите на три от най-древните поместни църкви. Ето какво сподели той пред портал «Интерфакс-Религия».
? Завърши вашето пътуване из Близкия изток и Турция. Вие посетихте три Патриархата. Каква беше целта на Вашето пътуване?
?Това пътуване се състоя с благословението на Светейшия Патриарх на Москва и цяла Русия Кирил. Светейшият Патриарх и Светият Синод ми възложиха поръчението да посещавам регулярно Главите на Поместните Църкви, да се консултирам с тях по въпросите на междуправославните отношения, по актуалните въпроси на съвременното битуване на Православната Църква. Обиколката из страните от Близкия Изток беше необходима, за да се срещна лично с главите на трите древни патриархата и по-конкретно с Константинополския, Антиохийския и Йерусалимския Патриарх.
В днешно време в Близкия изток протичат политически събития, които сериозно могат за усложнят живота на християните в този регион. Не е случайно, че проблемите на местните християни са обект на сериозно внимание от страна на Главите на поместните църкви от Близкия изток. На 1. август Йордания се състоя среща на Предстоятелите на Антиохийската, Йерусалимската, Кипърската Църкви с участието на Александрийския Патриарх. На 23. август подобна среща се състоя и в Кипър. На 1 септември е планирана още една среща в Истанбул под председателството на Константинополския Патриарх Вартоломей.
РПЦ никога не е оставала безучастна към проблемите на нашите православни братя и сестри от Близкия изток и изрази своята загриженост за положението на християните в становище на Светия Синод от 30 май.
.......
? Свързана ли е честотата на срещите между Предстоятелите на Църквите от този регион само с политическите обстоятелства на времето? На срещата в Истанбул само регионални въпроси ли ще се решават или ще се обсъждат и въпроси от общоправославно значение?
.....Аз считам, че въпросите от междуправославен характер ще трябва да се обсъждат от всички Поместни Православни Църкви, за да не се създава впечатление, че някаква група от Църквите се опитва да приеме решение, отнасящо се за всички Поместни Църкви в тяхно отсъствие
? Засегна ли се въпросът за предстоящия Всеправославен събор и за неговата подготовка по време на срещата сАнтиохийския и Йеруесалимския партиарх?
? Този въпрос също беше засегнат. Важно беше да се обсъди въпросът за конфигурацията на Събора, за неговата тематика, за това, как ще бъдат представени църквите и какъв ще бъде методът за приемане на решения. Днес в ситуацията на междуправославно сътрудничество, единствения начин за приемане на решения се явява консенсусът, и именно на това се базира възможността за съработничество между Поместните Православни Църкви. Именно този метод позволява, в духа на братската любов, да се решават възникващи въпроси и да се стигне да съгласие там, където има разногласие.
Напоследък се чуха гласове да се откажем от подобен метод и решенията да се вземат на междуправославни заседания с мнозинство. Но такова радикално изменение в работата на междуправославните органи може да доведе до много тежки последствия: Ако дори само една Църква се обяви срещу едно или друго решение и чрез гласуването нейното мнение бъде игнорирано, това неизбежно ще доведе до разделение в семейството на Православните Църкви. И ако разделението не бъде преодоляно при подготовката, то задължително ще се прояви по време на Всеправославния Събор. Ето защо е напълно невъзможно днес да се предложи някакъв друг метод различен от консенсуса.
? Владика, според вас как ще се определи броя на представителите на Всеправославния събор? Ще се съберат ли няколко хиляди души или само десетина архиереи?
? Предполагам, че този въпрос трябва да бъде дискутиран от Всеправославната подготвителна комисия. Ако ние искаме да свикаме истински Всеправославен Събор, там трябва да бъдат поканени всички архиереи, глави на епархии, за да може всяка местна Църква да бъде представена на събора от своя Епископ, както това е било в епохата на Вселенските събори. Общият брой на архиереи, оглавяващи епархия, за всички Поместни Православни църкви е около 500 души и на мен ми се струва напълно реалистично да се съберат 500 души на едно съвещание. Разбира се, ако по технически причини това се окаже невъзможно, тогава представителството на дадена църква трябва да отговаря на размера и. Днес съществува такъв механизъм за междуправославно сътрудничество, според който всяка Църква се представлява от един или двама представители. Но ако говорим конкретно за Руската Православна Църква трябва да се има предвид, че числеността на нейните чеда е повече от броя на всички останали православни християни взети заедно. Размерът на Църквата не може да не се има предвид при определянето на квотата на нейните представители на Всеправославен Събор.
? Как мислите, кога ще се състои този Събор?
? Святейшият Патриарх Вартоломей изрази желанието си съборът да се проведе в Истанбул, в храма Агиа Арини, където през 381 се е провел Вторият Вселенски Събор. Аз мисля, че съборът може да се свика в обозримо бъдеще, ако, разбира се, бъдат внимателно обсъдени и урегулирани въпросите, отнасящи се до представителството, протокола и тематиката.
? Може ли да се каже, че при условие на постигната договореност, Московският патриархат се обявява за свикване на Събор?
? Ние се обявяваме за свикване на такъв Събор, защото днес Православната Църква е изправена пред различни изпитания в съвременния свят и е нужно да се чуе единния глас на Православието. Именно затова трябва да се преодолеят всички съществуващи противоречия на един подготвителен етап, за да може предстоящият Събор да се превърне във фактор на единението, на не на разделението. И затова е абсолютно необходимо, както вече е прието в междуправославното сътрудничество, консенсусът да се утвърди като единственият метод за приемане на решения.
? Съществуват такива нагласи у някои предствители на църковните среди: ще се събере Осмият вселенски събор ище отмени решенията на предходните седем...
? Тези опасения са лишени от основание, защото, първо, Съборът няма да взема решения, които не са били обсъдени и приети през последните 50 години от Подготвителната комисия. Решенията на Подготвителната комисия са известни, те са популяризирани и са достояние за всеки един човек...
Освен това, всички теми, които са се обсъждали през изминалите 50 години на подготвителните предсъборни съвещания, ще бъдат още веднъж разгледани. Ще бъдат внесени промени с оглед променените обстоятелства, а решенията, които ще се приемат ще бъдат известни от по-рано – няма никакви основания да се очакват от Събора някакви изненади..
? Можем ли да кажем, че възприемането на принципа на консенсуса при провеждане на Събора изключва приемането на решения, които могат да бъдат в разрез с църковната традиция, от което се страхуват част от вярващите хора?
? Да, изключва, защото принципът на консенсуса предполага съгласието на всички Църкви по отношение на вземаните решения. И само ако една Църква не е съгласна с нещо, значи тя има своите основание и тези основания произхождат от нейната традиция.
Трябва да отбележа, че между Поместните Православни Църкви няма никакви вероучителни разногласия, няма разногласия в областта на каноничното право. Всички тези трудности, с които се сблъскваме, се свеждат преди всичко до политически въпроси – това са въпроси, които лежат в рамките на диалога на две Поместни Църкви.
И ако става дума за тесетте теми, които бяха включени в програмата на Всеправославния Събор преди 50 години, то по 8 от тях вече е постигнато съгласие, а две имат, така да се каже, технически характер. Става дума за как ще се подписва томосът за автокефалия в случай на предоставяне на една или друга Църква, и затова в какъв ред имената на Църквите ще присъстват в официалния списък на диптисите. Тези въпроси, които искам да подчертая, имат невероучителен характер, могат да бъдат решени и след Всеправославния Събор.