В днешния ден Църквата възхвалява мъченическия подвиг на света София и нейните три дъщери Вяра, Надежда и Любов. Те живели през II век и пострадали за вярата си в Христа в Рим.
Света София, вдовица от Милано, пристигнала в Рим с трите си дъщери.
Тази богопредана християнка и велика майка с живота и жертвената си кончина и тази на своите деца оправдала името си (София означава Премъдрост Божия, т.е. второто Лице на светата Троица – Господ Иисус Христос), защото заради благочестивия им живот над нея и дъщерите ѝ почивала божествената Премъдрост.
Децата си Вяра (гр. Πίστις), Надежда (гр. Ἐλπίς) и Любов (гр. Ἀγάπη) св. София възпитавала в християнско благочестие. Когато император Адриан научил за това, той се опитал да ги отклони от християнския път и да ги накара да се поклонят на езическата богиня Диана – отначало с обещание за богати подаръци, а след това със заплахи. Но те твърдо изповядвали вярата си в Господа и императорът заповядал да подложат дъщерите на св. София на невиждани жестоки изтезания.
Вяра била поставена върху нажежена желязна решетка и в кипящо масло, но останала невредима и после била посечена с меч. Надежда била хвърлена в кипящ катран, после посечена. Любов била хвърлена в огнена пещ, но и тя устояла по чудесен начин и също била посечена.
Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9. Императорът предал мъченическите им тела на тяхната майка св. София, която ги погребала с почест и благодарност към Бога, че са запазили вярата. На третия ден тя издъхнала при гробовете им. Това станало през 126 година.
Имената на трите смели момичета: Пистис, Елпис и Агапе — били преведени от гръцки на старобългарски: Вяра, Надежда и Любов. Наричайки своите дъщери на имената на трите християнски добродетели, св. София действително ги възпитала в любов към Господа Иисуса Христа и нейното свето семейство станало пример на истинска вяра за християните през вековете.
Кондак на светиите, гл. 1, подобен: Гроб Твой:
На почтената София свещените клонки: Вяра, Надежда и Любов, показали се с благодат, изплашиха елинската мъдрост и, пострадали, победоносци с нетленен венец от Христа, Владиката на всички, се увенчаха.
