Калист I (Ксантопул) е византийски духовник, Константинополски патриарх през 1350 – 1353 и 1355 – 1363 г.

Сведенията за първите години от живота му са оскъдни. Ученик на св. Григорий Палама и св. Григорий Синаит, той прекарва 28 години като монах във Филотеевия манастир на Света гора. През 1350 г. е избран за патриарх на Константинопол.

 Проявява се като изявен привърженик на исихазма, който бил приет от свикан от него събор като непротиворечащ на православието. Автор на Калистовия животопис на Теодосий – негов съученик и сподвижник. 

Заедно с Игнатий Ксантопул съставил поместените във втората част на славянското издание на „Добротолюбие“ – „Сто глави за умната молитва“. По свидетелство на техния съвременник, св. Симеон Солунски, светите Калист и Игнатий Ксантопули били удостоени с божествено осенение, както апостолите на планината Тавор. Лицата им „сякаш блестяли като слънца“.

През 1353 г. патриарх Калист отказва да короняса претендента за императорския трон Матей Кантакузин и е отстранен от патриаршеския пост, но през следващата година отново го заема.

През 1363 г. е изпратен от император Йоан V Палеолог да търси помощ срещу османците от намиращата се в Сяр вдовица на сръбския крал Стефан Душан Елена Българска, но умира по пътя от Света гора към Сяр.