Ние имаме тук само

пет хляба и две риби

(Мат. 14:17).

Благослови, отче!

Благочестиви християни! Както всеки гладен тича към хляба и всеки жаден –­ към водата, така и всеки християнин трябва да тича към Божията църква, за да слуша Божието слово, което е небесен хляб и жива вода за душата; защото храни и пои душата с небесна мъдрост и безкрайна сладост. Тази радост вкусили и онези тълпи народ, които си оставили работата и домовете, и тръгнали в пустинята след Христа, където стояли гладни три дни, само и само да слушат Христовото учение и да насладят душите си.

 А Христос за търпението и усърдното им слушане не само изцерил всичките им болни и бесновати, но и ги нахранил с пет хляба, а само мъжете били пет хиляди души, като освен тях имало и жени и деца, както ще чуем сега от Евангелието.

От Матей, зачало 58

В онова време, като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им. А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат. А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. Той рече: донесете Ми ги тука. И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците –­ на народа. И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша; а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца. И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.

Тълкувание

Като чул, че Ирод е обезглавил Йоан Кръстител, Христос напуснал Йерусалим и отишъл с апостолите си в пустинята, близо до град Витсаида, за да си почине там и да ни покаже пример да бягаме настрана от гнева и да не тичаме сами безразсъдно към бедата. И освен това –­ за да ни увери, че наистина е приел човешко тяло, а не мечтателно, както твърдят и днес някои еретици. Но ние вярваме, че Христос е имал истинско тяло, с което избяга в Египет от детеубиеца Ирод, както и сега избягал в пустинята, а не в някой град, само и само да не тръгне някой след Него, но и там хората не се отделили от Него, а тичали след Него с голямо желание, за да слушат сладкото Му учение, с толкова вяра и любов, че дори не си взели хляб.

Защото Христос ги помилвал, така че и болните им изцерил, и с хляб ги нахранил; защото, когато апостолите Му казали да пусне хората да отидат да си купят хляб, Той рекъл: Дайте им вие да ядат. А те казали, че хлябът няма да стигне за всички; защото имали само пет хляба. Тогава Христос извършил голямо чудо; защото, като благословил онези пет хляба, те толкова се увеличили, че петте хиляди души се нахранили и пак останали дванайсет пълни коша къшеи.

Християни, вижте как Бог прави малкото много и как апостолите не били лакоми, нито ядели много, защото били дванайсет души, а имали само пет хляба, и то ­от ечемичено брашно, но и тях не задържали за себе си, а проявили милост и нахранили толкова много гладни хора. Това е голяма поука и нагледен пример за нас да не бъдем лакоми и да не търсим най-разнообразни ястия, а дори да имаме малко, пак трябва да отделим и да нахраним гладни сиромаси и чужденци. Защото и от малкото ако дадем, то не се свършва, а се благославя от Бога и се увеличава, както се увеличили тези пет апостолски хляба, когато Христос погледнал към небето и ги благословил. А защо погледнал към небето и тогава ги благословил? Не за друго, а първо, за да покаже, че е дошъл от небето и не е противен на Бог Отец, и второ, за да ни научи, когато сядаме на трапезата, да не ядем, докато първо не благодарим на Бога, Който ни дава храната.

Вижте колко премъдро постъпва Бог –­ първо нахранил душата им с поучение, а после тялото с хляб и риба, като им рекъл да насядат на тревата, с което ни учи да не търсим винаги меки постелки и разни ястия. И като се нахранили, останали дванайсет коша къшеи, които били чудо за света и похвала на народа, който бил с деца и жени и пак ходел след Христа, затова всички получили благодат от Него. Тогава Христос казал на апостолите да вземат останалия хляб, всеки ­ по една кошница, за да не кажат, че е направил това мечтателно, а да се убедят, че е увеличил не само хляба, но и рибата, и за да покаже, че Той е Създателят на земята и водата и Той храни целия свят. А Христос извършил това чудо в пустинята, която била далеч от села и градове, за да не рекат, че са донесли от някое село много хляб и ги е нахранил.

Поучение

Християни, тук може да наречем пустиня древния елински народ, който се покланял на дявола като на Бога, и дяволът живеел в елините както дивите зверове в пустинята. Пустиня е също всяка грешна душа, която е грешна и празна откъм добродетели. А Христос, като слезе от небето и се роди на земята, се яви първо на еврейския народ, но те не повярваха в Него и Той ги остави голи от Своите дарове и отиде като в някоя пустиня сред елинския народ; а елините бяха идолопоклонници, каквито бяхме тогава и всички ние, и като ни просвети с различни поучения и чудеса, повярвахме и се облякохме с много Божии добродетели, а евреите останаха голи от тези добродетели, понеже не повярваха.

Но, християни, днес чухте колко много хора излезли от селата и градовете и тръгнали след Христа, когато Той отишъл в пустинята, и били нахранени от Него телесно и душевно. Така и ние трябва да излезем от излишните светски грижи и от всички грехове и винаги да тичаме в храма да слушаме Божието слово, което е ангелски хляб, укрепващ и душата, и тялото. Защото Бог, като види, че тичаме към храма и слушаме Божествената Му наука, ще ни помилва и ще изцери душевните ни и телесните ни болести, ще ни пази от всяка беда и на този свят изобилно ще ни даде всички блага, а на онзи свят ще ни даде Небесното царство. Нему слава във вечните векове, амин.