Припомня се чудесното изцерение на разслабления, боледуващ 38 години. Това станало през 32 година, по време на празника Пасха. Христос дошъл в храма при Овчи порти – портите, през които прекарвали изкъпаните овци за жертвоприношения. Там имало и къпалня, по еврейски наричана „Витезда“ – дом на милосърдието.

В тая къпалня ангел Господен от време на време слизал и раздвижвал водата и този, който успявал пръв да влезе след раздвижването, оздравявал от каквато болест и да бил налегнат. По-тежко болните трудно успявали, защото други ги изпреварвали.

Тъй един парализиран от 38 години чакал с надежда да дойде и за него ден за изцерение. Христос, като го видял, смилил се и го изцерил. Съботен ден било. Иудейските първенци, обхванати от завист, възнегодували. Но съботата е създадена за човека, а не човекът за съботата, и какво по-хубаво от това в името на Бога да направиш добро дело в събота!

Сред множеството Христос изчезнал за погледа на изцерения и той не могъл да посочи на първенците кой го е изцерил. Но Христос, като го видял повторно в храма, му казал: „Ето, ти оздравя, недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо“. Името на разслабления е Иар. Той бил същият слуга в дома на първосвещеника, който отпосле ударил плесница на Христос. Затова и Христос го предупреждава да не греши вече, за да не го сполети нещо по-лошо. Иудейските първенци му направили бележка, че си носи одъра в събота и той, за да им угоди, станал им слуга, а забравил Своя Благодетел (Иоан 5: 1-15).

Кондак, глас 3, подобен: Дева днес

Моята душа, Господи, във всякакви грехове и с неизправни дела люто разслаблена
издигни с Твоето Божествено могъщество,
както и разслабления Си въздигнал някога,
за да ти зова спасен:
слава, щедри Христе, на Твоята сила.

Из „Сияние на светостта“ - вечен календар, изд. ПИК, гр. Велико Търново, 1996 г.