Както приживе, така и след представянето му в Господа свети Николай си остава бърз помощник на призоваващите го и ги избавя от всякакви беди. Ето някои от описаните в литературата неговите чудеса, станали след смъртта му:

1. За силата на иконата на св. Николай

При византийския император Лъв Исаврянин, средата на VІІІ век и при патриарх Атанасий станало следното чудо: Свети Николай се явил на благочестивия старец Теофан и му казал да поръча три икони - на Господа, на Пресвета Богородица и на него самия. Поръчката била изпълнена от иконописеца Агей. Теофан взел трите икони и ги поставил на едно място в горницата /гостната стая/ и поканили патриарха и целия синод на вечеря в техния дом.

 

Патриархът, като разгледал една след друга трите икони, направил следната бележка: защо иконата на св. Николай е равна по размер с другите две. Наредил да изнесат иконата на светителя Николай от стаята, като казал: "Неудобно е да стои редом с Христа и Пресветата. Неговата икона не е трябвало да бъде толкова голяма. Нали той е бил син на прости хора, Теофан и Нона, произхождащи от селяните."

Натъжен, Теофан се подчинил и изнесъл иконата на св. Николай. Но я поставил в другата стая, като помолил един певец от събора, на име Калист да застане пред иконата и да пее величание на св. Николай.

Останалите седнали на масата за гости, а патриархът възвеличил Бога и Божията Майка. В другата стая Калист величаел св. Николай. Свършило виното на трапезата и поискали допълнително от домакина. Теофан отговорил, че няма повече, а магазините вече са затворени и не може да закупи. Същевременно притеснен, той влязъл в другата стая и паднал пред иконата на св. Николай със следната молитва: “О, свети Николай! Твоето раждане е чудно и животът ти е свят, ти си изцерил много страдащи. Моля те, извърши и сега чудо над мене, немощния, като добавиш още вино.”

След това отишъл към празните съдовете, но те били вече пълни с вино. Той взел един и с радост го занесъл на патриарха, който вкусил от виното и казал "Никога не съм пил такова вино". Запитали Теофан, защо е задържал хубавото вино за края на пира, но той не им разкрил тайната.

На другата сутрин, всички си тръгнали с кораб, но по пътя се извила морска буря. Корабът се обърнал и всички паднали във водата. Започнали да викат за помощ Бога, Пречистата Богородица и св. Николай. По молитвите на Пресвета Богородица корабът се изправил и всички участници в събора влезли в него, с изключение на патриарха. Потъвайки патриарх Атанасий си спомнил своя грях пред свети Николай и почнал да го моли: “О, велики Христов светителю, архиепископ Мирски, чудотворче Николае! Съгреших пред тебе, прости ми и ме помилвай, грешния и окаяния, спаси ме от морската дълбочина, от този горчив час и от внезапна смърт.”

Веднага при него се явил св. Николай, вървейки по морето, като по суша, приближил се до патриарха и го хванал за ръка с думите: “Атанасий, нима в морската дълбочина имаш нужда от мене, роденият от прости хора?” Патриархът промълвил: “О, свети Николае, велики светителю, бърз помощниче, не си спомняй моето зло високоумие, избави ме от внезапна смърт в морската дълбочина и аз ще те славя през всички дни на живота си.” Светителят го успокоил: “Не бой се, брате, ето, Христос те избавя чрез моята ръка. Но не греши повече, за да не ти се случи нещо по-лошо. Влез сега в кораба си." Извадил патриарха из водата и го поставил в кораба с думите: “Ти си спасен, иди отново на своето служение в Константинопол.” Светецът станал невидим, а всички радостно посрещнали патриарха, който казал: “Братя, съгреших пред свети Николай. Той наистина е велик: ходи по морето като по суша; взе ме за ръката и ме постави в кораба; наистина той е бърз помощник на всички, които го призовават с вяра.”

Като излезли на брега, патриархът отишъл в църквата "Света София" и наредил Теофан веднага да донесе тази чудна икона на св. Николай. Когато я донесли. Атанасий паднал на колене пред нея с думите: “Съгреших, о, свети Николае, прости на мен, грешния.” Взел иконата в ръце, с чест я целунал, заедно с всички останали от събора и я поставили в църквата. На другия ден патриархът положил в Константинопол основите на каменна църква в чест на свети Николай. Когато я завършили, той я осветил. Мнозина идвали тук на поклонение и докосвайки се само до тази икона на св. Николай, получавали лек за своите недъзи, прославяйки Бога и неговия велик чудотворец.

Описаният случай не поставя под съмнение доказаната и приживе скромност на великия светител, изразена и в тропара за него. Но за да няма недоразумение по този въпрос, нека посочим следния случай: През годините на блокадата на Ленинград митрополит Алексий, бъдещ патриарх на Русия, имал откровение, при което чул следните думи от свети Николай: "Към мене е добре да прибягвате, но по-съвършеният път е никога да не забравяте Божията майка!"

 

 

2. Случката с килима на един от неговите почитатели

Един благочестив мъж от Константинопол, на име Николай, занимавал се с ръкоделие, дал обет да почита паметта на светителя всяка година на съответните дни. И спазвал обещанието, докато остарял и изпаднал в парични затруднения. Тогава жена му го посъветвала да не променя своя обет и да не забравя любовта си към светеца. Като го окуражила тя му казала: Вземи килима, който не ни е нужен, тъй като нямаме деца. Иди го продай и вземи всичко необходимо за достойно отпразнуване паметта на св. Николай. С радост мъжът благодарил на жена си, взел килима и тръгнал към пазара да го продава. Още по пътя той срещнал св. Николай в образ на непознат старец, който поискал да купи килима. Договорили цената и направили сделката. Радостен продавачът на килима взел парите и отишъл да купува необходимото за празника. Светителят взел килима, отдалечил се от продавача и отишъл у дома му. Жената го срещнала изненадана, но той й казал, че с мъжа й Николай са стари познати. Сега нему се наложила някаква работа и го помолил да донесе килима в дома му.

След това светителят станал невидим, а жената като познала своя килим се разсърдила на мъжа си, като помислила, че той се е отказал от честването на празника. С такова чувство и с упрек тя го посрещнала, когато се върнал от пазара, и хвърлила килима в нозете му с думите: Вземи го и повече няма да ме видиш. Ти излъга св. Николай и затова ще загубим всичко, което сме постигнали досега с негова помощ. Когато видяла носените от него покупки и подадените пари - остатък от покупката, тя силно се учудила. Тогава мъжът видял и познал килима. И двамата разбрали кой го е донесъл вкъщи и кой го е купил от него. Направили мило и вълнуващо празненство в памет на своя благодетел, отдавайки благодарност на Бога и Неговия велик архиерей – бърз помощник на всички, които го призовават с вяра.

 

3. Изправяне грешката на велможата Епифаний

Епифаний бил благороден и много богат човек от Константинопол. Веднъж поискал да си купи още едно момче за слуга. Взел 72 златника и отишъл на пазара, но като не намерил подходящо момче, върнал се в къщи и оставил някъде парите, които носел със себе си. Понеже забравил къде ги оставил, на сутринта ги поискал от прислужника, който смутено му казал, че не му е давал никакви пари. Ядосан, богаташът не повярвал на думите на момчето и го хвърлил в тъмница.

Като изпаднало в такава незаслужена беда, момчето със сълзи се обърнало към Бога и Св. Николай с думите: “О честни отче, свети Николае, избави ме от тази беда! Ти знаеш, че съм невинен в това, което казва господарят ми. Утре е твоят празник, а аз се намирам в беда.” В съня му се явил св. Николай и свалил веригите от него. В същия час той се явил и на господаря на момчето с думите: “Защо си сторил неправда на своя слуга, Епифаний? Ти сам си виновен! Забравил си къде си сложил златото и без вина измъчваш момчето, което ти е вярно. Веднага освободи момчето! Ако не ме послушаш ще те постигне голямо нещастие.” След това му посочил мястото с парите и казал: “Стани, вземи златото си и освободи момчето!”

Като се събудил велможата намерил парите си, където сам ги бил поставил, както му припомнил свети Николай. Тогава той паднал пред иконата на светеца с покайна и благодарствена молитва.Освободил момчето от тъмницата и му дал една трета от парите, с думите: “Вземи, чедо и няма да бъдеш длъжен никому, освен на светителя Николай."

 

4. Спасяване на дете, удавено във водите на река Днепър

Веднъж младо семейство пътувало с лодка по р. Днепър за Киев, но изтървали малкото си детенце, което изчезнало в буйните води на реката. Отчаяните родители веднага се обърнали с вълнуваща молитва и дълбока вяра към своя пазител свети Николай за помощ. Помолили го да спаси от удавяне детето и да им го върне живо и здраво така, както е възвърнал към живот падналия от мачтата на кораба моряк. Без някои да разбере, свети Николай извадил от реката удавеното дете живо и невредимо. Внесъл го в храма “Света София” и го поставил под своята икона на мястото за певците. На сутринта, когато служителите отворили храма, чули плачещо дете и силно се зачудили от появата на пеленаче в храма. С удивление се питали кой ли е оставил мокрото бебе под иконата на свети Николай.

Вестта за това чудо бързо се разнесла по града. За нея чули и родителите на удавеното в Днепър дете и веднага дошли в църквата. С радост те веднага разпознали собствената си рожба и развълнувани отправили гореща благодарствена молитва пред иконата на светителя. На всички разказали за поредното чудо на свети Николай. То станало в годината на пренасяне на светите му мощи от Ликия в Бари (на 9 май 1087 г.) и оказало огромно влияние за почитането на светеца от руснаците. Оттогава, навсякъде в огромната Руска страна великия чудотворец свети Николай е почитан, като бърз помощник и защитник на нуждаещите се, а Църквата му пее: "Радвай се бързо чуване молбите на бедните,... приятна грижа за скърбящите,... надежда на обезнадеждените" (Икос 5).

 

5. Освобождаване на пленения от сарацините юноша Василий

Това чудо станало в Антиохия през Х век, когато сарацините нападнали една църква по време на служба и пленили богомолците, включително Василий, син на Агрик, и го отвели на остров Крит. Поради неговата младост и красота князът Амир го приел за свой виночерпец. Родителите не знаели за съдбата на сина си и били много отчаяни. Техни съседи ги посъветвали да се обърнат с гореща молитва към св. Николай, когото те особено почитали.

По време на тържествен обед по случай празника на светеца Василий се появил прев родителите си с кана вино и чаша в ръка и в бяла престилка. Посрещнали го с учудване, а той разказал следното: “Как се оказах тук, не зная. Обслужвах масата на княза и му наливах вино в чаша. В миг някаква сила ме грабна и като вихър ме понесе и постави тук пред вас. Тогава познах светителя Николая.”

Всички с радост посрещнали Василия и благодарили горещо на бързия помощник и избавител на пленените.

 

6. Победа над злите сили

Бесовете се страхували от светителя и не смеели да се доближат до него, но се опитвали да навредят на онези, които го почитат. Веднъж богобоязливи мъже от другия бряг, като чували за мироточивите и целебни мощи на св. Николай, се отправили по море за поклонение. На тръгване някаква жена им дала гърне с течност, като казала, че тя е стара и не може да пътува по море, но ги помолила да занесат гърнето с елей и там да го излеят в кандилото. Корабът тръгнал, но като наближил брега, се разразила буря. Те изгубили ориентир и дълго време се въртели безпомощни. Накрая решили да се върнат обратно.

В този момент им се явил сам св. Николай в неголяма лодка и ги запитал “защо оставихте пътя си и защо се връщате. Вие можете да укротите бурята, но изхвърлете гърнето, което ви даде жената и плуването ви ще стане благополучно." Те изхвърлили гърнето в морето, от което водата закипяла, а водните пръски били подобни на огнени искри. Пътниците се уплашили от този ужас. Тогава св. Николай укротил бушуващата буря и направил пътя им към Ликия безопасен. Радостни, те доплували до желания град, принесли молебно пение на великия отец Николай, след което се върнали в своята страна и разказвали на всички за случилото им се по пътя.

 

7. Извеждане на св. Йосиф Песнописец из тъмницата

В житието на св.Йосиф Песнописец - 4 април, се описва как свети Николай му е помогнал да избяга от тъмницата, където е бил затворен.

Преподобни. Йосиф е роден на остров Сицилия през IX век. Когато император Лъв Арменец (813-820 г.) възобновил иконоборческата ерес и започнал жестоко гонение срещу почитането на иконите, светите преподобни Йосиф Песнописец и Григорий Декаполит “взели щита на вярата” и безстрашно призовавали вярващите “да не се прелъстяват от еретическото лукавство.” Те решили преп. Йосиф да замине от Константинопол за Рим, за да търси помощ от тамошните християни, като им разкаже как "страшния Лъв, дошъл от Армения", изригва заплахи и поглъща мнозина с еретическата си лукавщина." Целта на мисията била да „извести, убеди и помоли православните да извадят меча на Божието слово и да се изправят срещу онези, които ни гонят."

Свети Йосиф приел мисията и с готовност се отправил с кораб за Рим, но хората на царя узнали за това, нахлули на кораба, хванали светеца, оковали го в тежки вериги и го затворили в тъмница на остров Крит, където прекарал цели шест години. С благи слова той укрепвал измъчваните в затвора християни. Възвърнал смелостта на разколебания, затворен с него епископ, който след това устоял докрай на ужасните изтезания. Тук св. Йосиф дочакал смъртта на царя-иконоборец, убит от войници те си в навечерието на Рождество Христово.

През цялата оная нощ св. Йосиф пеел празнични песнопения и се молел. На разсъмване “ярко сияние озарило тъмницата и пред него застанал, облечен във владишки одежди, благолепен свят мъж със сребърни коси и светло лице” и му казал: “Дойдох при теб от Мир Ликийски, пратен от Бога по-скоро да ти донеса радостната вест: врагът, който смути Църквата и разпръсна Христовите овци, загуби и царство, и живота си, и е призован на Божия съд. Сега ти трябва да се завърнеш в Константинопол и да утвърдиш мнозина чрез обитаващата в тебе благодат на Светия Дух.”

Свети Николай му дал един свитък и му казал да го изяде. А в свитъка било написано: „Не се бави, Щедри, побързай, понеже си Милостив, да ни помогнеш, защото можеш, ако искаш.” Йосиф взел свитъка, прочел го и като го изял, радостно изрекъл: “Колко са сладки на гърлото ми тези думи.” (Пс. 118:103). Тогава св. Николай му заповядал да изпее същите думи. Когато той радостно ги изпял, веригите и оковите му се разтворили и паднали от врата, ръцете и нозете му, а светителят му казал: “Стани и ме последвай!” Той станал, вратите на тъмницата от само себе си се разтворили и той излязъл, без тъмничната стража да разбере. Усещал, че някаква невидима сила го носи по въздуха и скоро се озовал близо до Константинопол, на големия път, който води към града, като прославил Бога за това предивно чудо.

Тук св. Йосиф Песнописец продължил Богоугодната си дейност и борбата срещу иконоборческата ерест. По-късно, на това място, съградил църква на името на свети Николай Чудотворец. Написал много химни и канони за Пречистата Божия Майка и за светителя Николай, а Църквата го нарича "Песнописец".

ВСЕМИРНА И НЕПРЕКЪСВАЩА Е ПОЧИТТА КЪМ СВЕТИТЕЛЯ НИКОЛАЙ

 

 

Ilya-Repin-St-Nicholas-Saves-Three-Innocents-from-Death- Всемирното Православие - ПРОДЪЛЖАВАТ И ДНЕС ДИВНИТЕ ЧУДЕСА НА СВЕТИ НИКОЛАЙ Цялата земя се удивлява на чудесата на св. Николай. П очита т го: гърци, латинци, руснаци, сирийци, българи! Високият култ към свети Николай се дължи не на негови големи богословски съчинения, а преди всичко на безграничната му отдаденост и бърз отклик на търсещите неговата помощ.

Чудесата му са по цялата Вселена. За свой защитник го приемат банкерите - може би поради помощта която трикратно оказал на изпадналия в немотия и беда бивш богаташ, както и поради покупката на кораб с храни от Италия за гр. Мира. Неотлъчен покровител е св. Николай и на всички моряци и рибари. На отчаяните им молитви в морето той се отзовава най-бързо и ги избавя от морските дълбини, за слава на Бога. Със своя богоугоден и свят живот, за който "заслужено трябваше да се пее небесна, а не земна песен. Защото кой човек може да изкаже величието на твоята светост?» (Икос 3). Покорени от любовта си към тебе, всички хора по света те славят като велик Божи угодник и закрилник на изпадналите в беда. Неговото име на велик Божий угодник, светител и чудотворец, бърз помощник на мнозина, се прославило и все повече се почита по всички земни краища, всред много страни и народи.

 

МОЛИТВИ КЪМ СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ:

При всяко житейско вълнение ние отправяме искрена молитва към светия Божий угодник. Най-често това са молитви преди пътуване и особено - пътуване по вода. Така също, в ден четвъртък се изпълняват специални песнопения за честване паметта на свети Николай Чудотворец, заедно със светите апостоли. Известни са много текстове на такива молитви. Ето някои от тях:

1. О, най-възхвалений и досточтимий архиерею, велики чудотворче, светителю Христов, отче Николае, човече Божий и верний рабе, звездо, която осияваш и осветляваш цяла вселена; разцъфнал като палма в дворите Господни... Прославяме те и те величаем, като надежда за всички християни, извор на чудеса, защитник на вярващите, хранител на гладните, веселие на плачещите, лекар на болните, водител на плаващите по море, освободител на пленниците, покровител и защитник на вдовиците и сираците, пазител на целомърдието, премъдър учител и кротък наставник на младежите, подкрепа на старците, почивка на трудещите се, изобилно богатство на бедните и окаяните!

Като знаем, че много може да стори усърдната молитва на праведния, ние коленопреклонно се обръщаме към тебе: Послушай нас, които ти се молим и прибягваме под твоята закрила. Яви твоето застъпничество за нас пред Всевищния и с твоите благоприятни молитви изходатайствай всичко полезно за спасението на нашите души и тела, на нашето отечество и на всички християни.

Ти си неуморим ходатай за нас пред Всемилостивия Бог. Във всички наши нещастия, нужди и скърби, подавай ни ръка за помощ! Отвори ни вратата на Божието милосърдие, защото сме недостойни да гледаме към небесната височина поради многото наши неправди. Свързани сме с греховни вериги, понеже не изпълнихме волята на нашия Създател, нито спазихме Неговите заповеди. Затова молим твоето бащинско застъпничество пред Него - да ни прости всички грехове и да ни спаии от нашите прегрешения по каквито пътища Той знае.

Избави ни, отче Николае, от всяко зло и от всякакви противни неща. Насочи нашите умове и сърца в правата вяра за да поживеем мирен живот и да се удостоим да вкусим от земните блага, като славим Отца и Сина и Светаго Духа - единия Бог, прославян и почитан в Троица сега и всякога и във вековни векове. Амин.

2. Всеблагий отче Николае, пастирю и учителю на всички, които с вяра прибягват под твоята закрила и които с гореща молитва те призовават. Побързай скоро и избави Христовото стадо от вълците, които го погубват. Огради и запази с твоите свети молитви нашето отечество и всяка християнска страна от световни смутове, от земетресение, нападение на чуждородци и междуособни борби, от глад, потоп, огън, меч и внезапна смърт. И както си помилвал тримата мъже, които били в тъмницата и си ги избавил от царския гняв и от посичане с меч, така също помилвай и мене, който по ум, думи и дела съм в греховна тъмница.

Избави ме от Божия гняв и от вечните наказания, та с твоето ходатайство и помощ Христос Бог, по милосърдието и благодатта Си, да ми даде да преживея в този век тих и безгрешен живот, като ме удостои да бъда отдясно с всички светии и да Го славя във веки веков. Амин.

3. Всесвети Николае, превъзходни чудотворче Господен, горещ наш застъпник и навсякъде в скърбите ни бърз помощник. Помогни на мене, грешния и падналия духовно в този живот. Измоли Господа Бога да дарува прошка на всичките ми грехове, които сторих още от младини през целия си живот с дело, с думи, с мисли и със всичките си чувства

При излизането на моята душа, помогни на мене окаяния, и измоли Господа Бога Създателя на всички твари да ме избави от въздушните митарства и от вечната мъка, та винаги да прославям Отца и Сина и Светия Дух, и твоето молитвено покровителство - сега и всякога и във вечни векове Амин.

4. Преди пътуване по море, след молитвите към Господа и Пресвета Богородица, се обръщаме молитвено и към свети Николай със следната молитва:

Предивний светителю на Христовата църква, пресветъл пример на духовна красота, утешител на скърбящите, помощник и избавител на изпадналите в нещастия, добрий пастирю на Христовото стадо, Божий архиерею, свети Николае чудотворче, който си ограждал с твоята закрила пътуващите по море и при страшна буря си ги спасявал от удавяне.

Послушай сега нашата молитва и помогни нам, които с вяра и любов прибягваме към твоята силна защита. Днес падаме пред тебе и с усърдие и вяра ти викаме: - Светителю и предивний чудотворче! Не пренебрегвай Божиите раби (имената), но обърни ни/им нужното внимание и ни/ги пази през време на предстоящото плаване, като ни/ги избавяш от удавяне и от всяка беда. Усмирявай морските вълнения и възпирай бурите, та, запазвани от тебе, светителю Николае, да избягваме камъка на препъването и да не паднем в грях, но мирно и тихо да намерим душевното пристанище, да се избавим от злополуки и в житейското море. Освободи ни от скърби, та с благодарност да почитаме твоето силно покровителство, като славословим тебе и Господа нашего Иисуса Христа сега и винаги и във вечни векове. Амин!

 

 

Текстът и иконите са от сайта на храм "Св. Николай" - гр. Русе