Светият великомъченик загинал на 11 ноември 304 година.

Не след дълго светите му мощи били пренесени в Александрия и там били погребани с почести. Сетне на това място била построена църква на името на светия великомъченик Мина, където по неговите молитви ставали множество чудеса.

Ето някои от тях, описани от Александрийския епископ Тимотей:

* * * 

В Александрия пристигнал един благочестив търговец от Исаврия, за да купи стока. Като чул за многото чудеса и изцеления, ставащи в църквата на свети Мина, решил, че ще отиде, ще се поклони на светите мощи и ще даде дар на църквата, та Бог да го помилва по молитвите на светия страдалец. Понеже настъпвала вечерта, търговецът отложил намерението си за другия ден и си потърсил място в някои дом да пренощува. Подслонили го.

Стопанинът обаче, като видял, че пътникът носи торба със злато, се съблазнил. И, по внушението на злия дух замислил да го убие и да вземе златото му. В полунощ, докато търговецът спял, стопанинът на къщата го удушил, нарязал тялото му на части, поставил ги в някакъв кош и ги скрил във вътрешната стая. Изпаднал в смут, той не знаел къде да намери тайно място, за да зарови убития. Като размислял за това, пред очите му се явил свети Мина на кон, влетял през вратата и го попитал къде е гостът му. Убиецът се направил, че не разбира за какво става дума. Но светият, като слязъл от коня, влязъл във вътрешната стая, изнесъл коша и попитал какво е това. Убиецът така се изплашил, че се строполил като мъртъв в краката на светеца. Свети Мина наложил разсечените членове, и като се помолил, възкресил мъртвия и му казал:
- Въздай слава и благодарение на Бога.
Човекът станал, като събудил се от сън. И като разбрал, че бил пострадал от стопанина на дома, прославил Бога и с благодарност се поклонил на явилия му се воин. А светият, като взел от убиеца златото, го върнал на възкресения човек с думите:
- Иди с мир по пътя си.
Сетне се обърнал към убиеца, хванал го и здраво го набил. Убиецът се разкаял и поискал прошка. Тогава светият великомъченик му дарувал прощение за убийството и, като се помолил за него, седнал на коня си и станал невидим.

* * * 

Жена някоя, на име София, отивала на поклонение в храма на свети Мина. По пътя я пресрещнал някой войник и като видял, че е сама, решил да се погаври с нея. Тя силно се съпротивлявала и призовавала свети мъченик Мина на помощ. И светият не я лишил от помощта си, но наказал похотливеца, а жената запазил невредима. За да извърши намерението си, войникът завързал коня си за десния си крак и точно когато се канел да насили жената, конят изпаднал в ярост и не само препятствал действията на господаря си, но и го повлякъл по земята. Не спрял и не се успокоил, докато не го довлачил до храма на свети Мина. Конят често цвилел и свирепеел и с това привлякъл вниманието на много хора.

Било празник и в църквата било пълно с народ. Войникът, като се намерил сред толкова народ и като виждал, че конят все още е в ярост, се изплашил и изповядал пред всички нечестивото си намерение. Конят веднага се успокоил, станал кротък, а войникът влязъл в църквата, паднал на колене пред мощите на светеца и просил прощение на греха си.

* * * 

Около църквата на свети мъченик Мина заедно с много други хора имало един куц мъж и една няма жена, които очаквали да получат изцеление. В полунощ, когато всички спели, свети Мина се явил на куция и му казал да се приближи мълчешком до нямата жена и да я хване за крака. Човекът смутено отговорил, че не е блудник и не може да направи това. Но светият на три пъти му наредил да го стори, като добавил, че ако не го стори, няма да получи изцеление.
Мъжът, за да изпълни казаното му, припълзял до жената и я хванал за крака. Тя, като се събудила, започнала да крещи по куция. Той така се изплашил, че скочил на крака и започнал да тича. По този начин и двамата получили изцеление: нямата проговорила, а куцият започнал да тича.