Свещеният храм на Благовещението наречен „Излъчващ светлина" на остров Тинос вече второ столетие е място на поклонение за всички вярващи от целия християнски свят, които искат да отдадат своята почит на този стълб на Православието и хранител на духа на Пресвета Богородица.Милиони хора изпращат на Чудодействената икона на Пресвета Богородица своите молитви, трепетно прекланяйки пред нея колене.

 

Тук отправят стъпките си страдащи и с окървавени колене просят от Нея застъпничество, вярват, че Пресвета Богородица чува молитвите им и ги възнася пред трона на нашия Господ.

Църквата  удивява с разкошния си интериор, изкусната дърворезба и резбованата мраморна украса, величието на екстериора, застлания с мрамор просторен двор. Забележителен е фактът, че на такъв малък по размер остров, какъвто е Тинос, успяват за кратък срок да издигнат величествена постройка.

Началото на строежа на храма е поставено на 30 януари 1823 г. Оттогава той излъчва светлината на вярата и утвърждава любовта към човека, дарява на молещите си духовна храна и всякакъв вид помощ.

Архитект на храма е Евстратиос Колонарис с прозвище Смирнеос, дадено му в град Смирна, където е роден, израснал и заслужил славата на изтъкнат архитект. Заедно с хиляди гърци, които бягат от Мала Азия, за да се спасят от клане от иноверците турци, той попада на остров Тинос.

Храмът се състои от три помещения със свод непосредствено над светия Олтар. Две колонади, всяка по четири колони, отделят централната от двете странични части. Колоните са от мрамор, в класически стил,  украсени с капители. От всяка страна на храма има по една врата. Централната води непосредствено до иконата, която в Гърция наричат „Благодатна"/Мегалохарис/, а храма - „Излъчващ светлина", заради хилядите запалени свещи и кандила. Счита се, че това са огънчета на надеждата за чудесата явявани всеки ден от Света Богородица.

Чудесни обстоятелства предшестват намирането на Свещената Икона и началото на строителството на великолепния храм. Майката Божия се явила три пъти на монахиня Пелагия и поискала  тя да изпълни Нейната воля.

Монахиня Пелагия, ръководена от примера на Пресветата Дева, живяла в строгост и непорочност. Мирското й име било Лукия Негрепонти. Митрополитът на Тинос, Гавриил, в записките си от 29 ноември 1822 г. пише за нея следното: „Пелагия избрала служението на Господа нашия Бог още от детство, облякла се  в ангелско одеяние и украсила плътта си със строг пост и молитви...." Тя се подвизавала в манастира „Успение на Божията Майка" в Кехровуни 70 години.

„През месец юли 1822 г., пише митрополит Гавриил, на монахиня Пелагия се явила през нощта жена, от която излизала неизразима сила и неземна светлина, по-силна от слънчевата. Тя заповядала на Пелагия незабавно да намери един от членовете на Управлението на манастира Кехровуни, наречен Стаматело Кангади, известен със своята честност и да му предаде да събере хора, за да открият Нейния Храм.

Три пъти се явявала Божията Майка на Пелагия: на 9, 16 и 23 юли 1822 г., за да се увери тя в божествения характер на видението. Тя вярвала в Свещеното Писание и учението на светите отци, които съветвали: „не приемай, но и не отричай". Монахинята била убедена, че трябва да се обърне към Господа, за да разбере дали видението е от Него и да се моли, за да й покаже истината.

Разкопките за откриването на храма започват през септември 1822 г. След няколко дни се показват първите следи от развалините: стена дълга 16 метра и широка 4 метра. Намерени са два храма,  на Света Богородица и на св. Йоан Предтеча. И днес в западната част на църквата може да се види неголемият по размер храм на св. Йоан Предтеча.

Но тъй като при разкопките не е намерена иконата, работата по възстановяването е прекъсната. След прекратяване на разкопките на острова започва чумна епидемия. Кангадис се обръща с молба към митрополита да помогне във възстановяването на работата. На 25 ноември 1822 г. митрополит Гавриил изпраща възвание към тиносци да помогнат при възстановяването на храма. Началото е поставено с водосвет. Изпращат момче да донесе вода от близкия извор и установяват с удивление, че в наскоро очистения от земята и съвършено сух кладенец се е появила по чудесен начин вода. С нея митрополитът поръсва храма.

При разкопките на църквата „Животворен източник" се натъкват на дървена повърхност. Когато я вдигат от земята и почистват, разбират, че това е иконата. Тя е разделена на две и обгорена от едната страна. Както става ясно по-късно, храмът, в който е съхранявана някога, е изгорен от сарацините през X век.

Почистват внимателно иконата и виждат, че на нея е изобразено Благовещение: явяването на св. Архангел Гавриил на Божията Майка с Благата вест.

След като намират иконата, предават я на митрополит Гавриил. Новината бързо се разпространява и множество вярващи отиват да й се поклонят.

Чумната епидемия се разпространява катастрофално по острова и всички се надяват на чудо. И то става. Множество болни започват да оздравяват внезапно.

Намирането на светинята съвпада с началото на освободителното движение и установяването на националната независимост на Гърция. Официалните ръководители на освободителното движение считат за свой дълг да се поклонят на Свещената икона.

Под сводовете на храма е взето решение тиносци да поемат грижата за хиляди емигранти от  островите Псара, Касо и Крит, както и за бегълците от Мала Азия гонени от враговете на гръцката нация и Православното християнство. Благодарение на материалната  помощ на храма се основават първите училища във вече свободна Гърция. Известно време храмът с чудотворната икона осигурява материална помощ на критяни, които все още водят освободителна борба, предоставя на освободената държава солидна сума за създаване на Националния Флот и основаване на Атинския Университет. Така се грижи за всички „Носещата Благодат на земята".

Светата Дева снизхожда към всеки, който Й се моли и щедро го  дарява със своето Чудо.Видими примери за Нейната благодатна помощ  са даровете окачени навсякъде в Храма, както в главното му помещение, Евангелистрия, така и в долното помещение - „Живоносен Източник". Те са донесени с признателност и вяра. Сред тях има истински шедьоври на изкуството. Такава е мраморната „Пиала" - фонтан в източната част на църковния двор.

Той е дар от Мустафа Ага Кютахиджи, турски офицер, служещ някога на остров Крит. Офицерът засажда четири кипариса и дава пари, за да бъде застлан дворът с мраморни плочи за благодарност за чудото сторено от Пресвета Богордица. Това се случва през 1845 г., когато той пребивава на остров Тинос поразен от паралич. Пада на колене пред Благодатната Икона и бива изцелен по време на литургия.

Милиони хора са утвърдени в чудесата на Пресвета Богородица, както християни, така и хора от други религии. Всяко чудо се записва в специална книга и се съхранява в архива на Свещеното Учреждение. В записките може да бъде открита съкровена вяра в чудото дарено от Евангелистрия, дълбока благодарност за изпълнената от нея молитва.

Чудотворната икона "Благовещение" преминава през огъня на мъченичеството и заровена в земята накрая е намерена в недрата на тиноската земя. Днес тя е символ на възраждането на Православието и гръцката нация, потвърждение на любовта на Христос и на Пресвета Богородица към човечеството.


Снимка на монахиня Пелагия

 

 

 

 

 

 

 


Последните 5 снимки са от манастира "Успение на Пресвета Богородица", където се е подвизавала монахиня Пелагия.


Камъкът, на който е спала монахиня Пелагия

 

 

 

 

 

 

 


 

(07.05.2014)

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре