Въпрос:

Свекър ми се изнесе от къщи. Оттогава свекърва ми е против това мъжът ми да общува с баща си. Съпругът ми обаче продължава да поддържа връзка с него. Когато свекърва ми разбра за това, прокле цялото ни семейство. Молим се за нейното здраве, за избавянето на душата й от злобата и ненавистта, но нямаме душевен покой. Посъветвайте ни как да се избавим от майчиното проклятие. Казват, че то е най-силното.

Отговаря йеромонах Иов (Гумеров) :

Проклятието е лишаване от благословение и осъждане на бедствие. Тази власт принадлежи изключително на Бога. Но още в най-древни библейски времена Господ е дал особена духовна власт на някои праведници да благославят или да проклинат. Такава власт имали патриарсите, а след това пророците.

На родителите Господ е дал особена духовна и нравствена власт над децата. Според св. Йоан Златоуст, тя се предполага от самия произход на децата. „Властта на родителите над децата води началото си от самата природа. Тази чест им е награда за болезнеността на раждането” (Осем слова върху книга Битие. Слово IV). Основание за тази власт е също извънредната отговорност на родителите за възпитанието на децата. Техните отношения трябва да се изграждат по образеца на отношенията ни с Бога. Целта на нашия духовен живот е да бъдем достойни за това височайше звание, за което говори св. апостол Павел: „Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа” (Гал. 4: 7). Ние, хората на Новия Завет, „приехме Духа на осиновението, чрез Когото викаме: Авва, Отче!” (Рим. 8: 15). Думата „авва” на арамейски език съответства на нашето „татко” – доверително обръщение на деца към бащата.

Върху тази родителска власт, правилно прилагана, е основано духовно-нравственото възпитание на децата. Без тази власт родителите не могат да изпълнят задълженията си към децата. Архимандрит Кирил (Павлов) в словото си „За почитането на родителите” казва: „Известни са немалко истории, потвърждаващи реалната сила на родителската власт над децата. Има множество такива примери, когато родителското благословение е донасяло благодат върху душите на децата им. И обратно, родителското проклятие подлагало на ужасни страдания и мъчения непокорните деца. Блажени Августин, епископ Ипонийски, разказва един случай. Някога в един от градовете на неговата епархия такова проклятие паднало върху цяло едно семейство. Майката на деветима синове, вече старица, веднъж била силно огорчена от големия си син, който не само я оскърбил с думи, но и дръзнал да й нанесе побой. Оскърбена, огорчена от постъпката на големия син, майката се чувствала оскърбена и по отношение на другите си синове: защо те не го удържали, не я защитили, когато той я ударил? И ето, в порив на такова негодувание, в гнева си тя проклела наравно всичките си синове. И Божият съд, неизбежният съд не закъснял. Големият син в същия ден бил поразен от паралич. Ръцете му, а след това и всички части на тялото му започнали да треперят. Той дошъл в пълна изнемога, не можел дори да ходи. В продължение само на една година същата участ постигнала и всички останали синове. Така че те, като не могли да понесат срама, не изтърпявайки позора пред съгражданите си, заминали от този град и се скитали из цялата Римска империя. Ето нагледен пример, очевиден пример как бързо се изпълнил Божият съд на дръзките непочтителни деца. Този пример ни убеждава още и в това, че грешат и майките, които дръзват да произнасят такива безразсъдни проклятия срещу децата си. И двойно повече грешат децата, които принуждават родителите си на такива крайни постъпки – да проклинат”.

Като имаме немалко примери на изпълнили се проклятия, не трябва да смятаме, че родителската власт над децата е абсолютна, и още по-недопустимо е да се приписва магическа сила на бащините или майчините думи. Господ не изпълнява както неразумното благословение, така и родителското проклятие, противоречащо на Божествената правда. В Свещеното Писание е казано: „Както врабче ще хвръкне, както лястовица ще отлети, - тъй незаслужено проклятие няма да се сбъдне” (Притч. 26: 2). Псалмопевецът също се обръща към Господ: „Те проклинат, Ти пък благослови” (Пс. 108: 28). Родителската лоша дума не представлява изключение от тази истина.

Мнозина родители, за съжаление, се намират в неверие и слепота. Други, макар че се смятат за вярващи, имат повредена духовност. За децата би било огромно бедствие, ако проклятието, съдържащо зложелателство, би достигнало целта си. Ако децата не живеят в грях, изпълняват заповедите, най-важната сред които – „почитай баща си и майка си, за да живееш дълго на земята” (Изх. 20: 12), милосърдният и всеблаг Бог не само няма да изпълни лошата дума на такива родители, но и ще защити децата.

Господ наш Иисус Христос донесе в този свят благословение. С кръстната си смърт Той победи проклятието. „И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух” (Рим. 8: 1). Поради това новозаветното Свещено Писание забранява да се проклина: „благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете” (Рим. 12: 14). Проклинащият извършва тежък грях: „Който благославя врага си, благославя самия себе си, а който го проклина, сам се проклина, и който се моли за врага си, не за него, а за себе си се моли” (св. Йоан Златоуст).

Ако все пак бащата или майката в злобата, гнева и слепотата си прокълнат някое от децата, трябва, преди всичко, усилено да се молим за мир, като велика драгоценност и за родителите, за да имат те мирен дух. Молитвата примирява хората. Човек, срещу когото е произнесено проклятие, е длъжен много внимателно да изпита духовния си и външния си живот: не е ли имало причина за такова изкушение, което човек не е могъл да види поради безчувственост и невнимание. „Пазете се, християни, да не оскърбявате своите родители, за да не изпитате върху себе си наказващата Божия десница. След Бога ние нямаме по-големи благодетели от нашите родители. Страшно е човек да бъде неблагодарен към тях! При това знай: какъвто си ти към родителите си, такива ще бъдат и децата ти към тебе, по словото Христово: с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери! (Мат. 7: 2)” (св. Тихон Задонски). Нерядко се случва човек да се смята за прав, но в разговор с него да се убедиш, че в поведението правотата му е била външна, формална. В отношенията да няма нито любов, нито истинско християнско смирение. Без това е невъзможно да се изпълни заповедта „почитай баща си и майка си”. В Свещеното Писание не е казано: „добрия баща” или „добрата майка”. Заповедта не предполага от децата послушание, противоречащо на християнската им съвест, но забранява в отношението им злоба, неприязън и дори просто равнодушие. Попадналият под родителско проклятие е длъжен също, без да отлага, да се подготви и да пристъпи към пълна изповед. Като изпълни всичко това (почитайки родителите си, молейки се за тях, очиствайки се редовно от греховете, живеейки в благодатния опит на Църквата), човек трябва да се освободи от всякакъв страх и спокойно да върви по пътя на своето спасение.

„С дела и думи почитай баща си и майка си, за да ти дойде от тях благословия, защото бащина благословия утвърдява домовете на децата” (Сир. 3: 8–9).