В началото на Литургията на верните се отварят Царските двери, и църковният хор запява Херувимската песен:

„Иже херувими тайно образующе, и животворящей Троице Трисвятую песн припевающе, всякое нине житейское отложим попечение. Яко да Царя всех подимем, ангелскими невидимо дороносима чинми, аллилуиа, аллилуиа, аллилуиа”.

В превод от църковнославянски:

„Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем на Животворящата Троица трисветата песен, нека сега отложим всяка житейска грижа. За да приемем Царя на всичко, Когото невидимо ангелските чинове тържествено носят. Алилуия, алилуия, алилуия”.

Както е казано в „Обяснение на Литургията” от Киевския митрополит Арсений, ние, хората, присъствайки при извършването на Литургията, имаме същото божествено занятие, както небесните сили на небесата: предстоим в храма пред Престола, на който Бог присъства невидимо, както ангелите предстоят пред Престола Господен на небесата; ние славословим Господа в храма, така, както Ангелите Го славословят на небесата.

„Нашето свещеноначалие, сравнено с ангелското, — пише свети Дионисий Ареопагит, — е само подобно на него, и се нуждае от чувствени образи, за да ни издигне от тях към божествено възвишеното”.

История и значение на Херувимската песен

Според свидетелството на Георги Кедрин, Херувимската песен е била въведена в чина на Литургията по време на царуването на византийския император Юстиниан II (565-578 г.), по-точно - около 573 г. Значението на Херувимската се състои в това, по време на пренасянето на Светите Дарове от Жертвеника на Престола да се внушат на хората най-благоговейни чувства и съответстващото на тях вътрешно състояние.

„Когато се пее Херувимската песен, — разсъждава патриарх Герман, — от този момент всички се приканват към най-прилежно внимание, до самия край на свещенодействието, отлагайки всяка житейска грижа, тъй като предстои чрез тайнството Причастие да приемат в себе си великия Цар”.

В тази песен Църквата сякаш ни призовава да се уподобим на херувимите, които, предстоейки пред престола на Господа на славата, непрестанно Го възпяват и славословят с трисветото пеене: „Свят, Свят, Свят, Господ Саваот” и да оставим всички мисли и грижи за каквото и да е земно; защото в това време Синът Божий тържествено съпровождан от ангели, слиза невидимо в св. олтар, за да принесе Себе Си на трапезата в Жертва на Бога Отца за греховете на човечеството и да предложи Своето Тяло и Кръв на верните.

Особен смисъл в песента има изразът „дориносима”. Тази дума, съставена от гръцкото „дори” (копие) и руското „ношу” (българското „нося” – б.пр.), означава: „съпровождане на някого с копия”. В древност, когато провъзгласявали новоизбрания император, римските воини тържествено го вдигали и го носели на щитове сред окръжаващите го копия на легиона. В Църквата пък дяконът, като представител на невидимия легион ангели, издига Царя на всички над главата си върху дискоса, като върху щит. Издига Го в смирения вид на Агнец, посред молитвите на предстоящите християни, като истинско духовно оръжие на Църквата.

Херувимската песен е всъщност съкращение на древното песнопение, което преди се е пеело винаги на най-древната литургия на св. апостол Яков, брата Господен, а сега се пее само на Велика Събота на литургията на св. Василий Велики, извършвана на този ден:

„Да молчит всякая плот человеча и да стоит со страхом и трепетом, и ничтоже земное в себе да помишляет, цар бо царствующих и Господ господствующих, приходит заклатися, и датися в снед верним. Предходят же сему лици аггелстии со всяким началом и властию: многоочитии херувими и шестокрилатии серафими, лица закривающе и вопиюще песн: аллилуя, аллилуя, аллилуя!”.

(„Да мълчи всяка плът човешка и да стои със страх и трепет, и за нищо земно да не помисля; защото Царят на царстващите и Господ на господаруващите идва, за да се заколи и да се даде за храна на верните. Пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт – многооки херувими и шестокрили серафими, които закриват лица и възнасят песента: Алилуя, алилуя, алилуя!”)

А на Велики Четвъртък, на Литургията на св. Василий Велики вместо Херувимската, се изпълнява песнопение, изразяващо идеята на този ден и заместващо много от песнопенията в този велик ден, когато сам Господ е установил Тайнството Причастие.

„Вечери твоея тайния днес, Сине Божий, причастника мя приими: не бо врагом твоим тайну повем, ни лобзания ти дам, яко Иуда, но яко разбойника исповедаю тя: помяни мя, Господи, егда приидеши во царствии твоем; аллилуя, аллилуя, аллилуя.”

(„На Твоята Тайна вечеря за участник ме приеми днес, Сине Божий! Защото няма да издам на враговете Ти тайната, нито целувка ще Ти дам като Юда, но като разбойника Те изповядвам: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си”).

Херувимската песен на Литургията

Преди Херувимската песен се отварят Царските врати и дяконът прикадява, а свещеникът в тайна молитва проси от Господа да очисти душата и сърцето му от лукава съвест и със силата на Светия Дух да го удостои да принесе на Бога приготвените Дарове; след това свещеникът заедно с дякона полугласно произнасят трикратно херувимската песен, и двамата се приближават към Жертвеника, за да пренесат честните Дарове от Жертвеника върху Престола. Дяконът, който е сложил върху лявото си рамо „въздуха” (голям покров), носи на главата си дискоса, а свещеникът държи в ръце светата Чаша. Излизайки от олтара през северните двери (пеенето на Херувимската песен в това време се прекъсва на думите „да отложим всяка житейска грижа”), те се спират на амвона и като се обръщат с лице към вярващите, се молят за Светейшия Патриарх, за Високопреосвещения архиерей, за епископите, свещениците, дяконите, монасите, за създателите на храма, за присъстващите православни християни, и се връщат през Царските двери в олтара; честните Дарове се поставят на Престола, върху разгънатия антиминс и се покриват с „въздуха”, след което Царските врати се затварят и се закриват със завеса, а в това време певците довършват Херувимската песен. Пренасянето на Даровете от Жертвеника на Престола се нарича Велик вход и изобразява тържественото отиване на Иисус Христос на доброволни страдания и кръстна смърт.

Вярващите в това време трябва да стоят с наведена глава и да молят Господ да помене тях и всичките им близки в Царството Си; при думите на свещеника „Вас и всех православних христиан да помянет Господ Бог...” („Вас и всички православни християни да помене Господ Бог...”) трябва полугласно да кажем: „и священство твое да помянет Господ Бог во Царствии Своем всегда, нине и присно, и во веки веков” („и твоето свещенство да помене Господ Бог в Своето Царство сега и винаги, и во веки веков”).

По време на пеенето на Херувимската песен свещеникът, застанал пред Престола, чете особена тайна молитва, започваща с думите:

„Никой от свързаните с плътски похоти и сласти не е достоен да пристъпи или да се приближи, или да служи на Тебе, Царю на славата...”, в която проси носеният на херувимски престол Господ да очисти душата и сърцето му от лукава съвест и да го удостои да свещенодейства над светото и пречисто Негово Тяло и честната Му Кръв и да го сподоби чрез него, грешния и недостоен раб, да бъдат принесени тези Дарове”.

В това време дяконът, който е взел в самото начало на Херувимската песен благословение от йерея да прекади - прекадява целия олтар и свещеника, и от амвона прекадява иконостаса, иконите и народа; прието е, след като прекади олтара, да излезе за прекадяване на иконостаса през Царските двери, а след това, връщайки се в олтара, да прекади свещеника, след което, отново излизайки през Царските врати, дяконът прекадява иконите и народа. Накрая дяконът прекадява Царските двери и иконите на Спасителя и Божията Майка. След това дяконът влиза в олтара, прекадява Престола само отпред, и свещеника, по-нататък дяконът се покланя заедно със свещеника три пъти пред Престола.

Свещеникът чете три пъти първата половина на Херувимската песен с вдигнати нагоре ръце, а дяконът всеки път я довършва, прочитайки втората половина, след което двамата се покланят.

Прочитайки трикратно Херувимската песен, те се покланят един на друг и целувайки Престола, влизат в олтара, като не обикалят Престола в кръг, а наляво към Жертвеника, за да започнат Великия вход. Когато няма дякон, свещеникът прекадява сам, след прочитането на тайната молитва.

По време на каденето и той, както и дяконът, произнасят тихо думите на 50-и псалом.