Този виден български монах исихаст от ХІV в. често е отъждествяван със своя съвременник св. Ромил Видински. Въпреки някои общи черти в биографиите им, става дума за различни личности. Роман произлизал от знатен търновски род и приел монашество в някой от столичните манастири. Търсейки достоен учител, той се явил при св. Теодосий Търновски, когато последният бил дошъл в Търново от Парория (вероятно Странджа).

Теодосий бил изпратен от св. Григорий Синаит при цар Иван Александър, молейки закрила срещу върлуващите край манастира разбойници. Теодосий се познавал отдавна с Роман, но сега, трогнат от неговите молби, го взел със себе си. Синаит приел новия брат, който се превърнал в образец на монашеско усърдие.

След няколко години игуменът изпратил Роман по манастирски дела при царя в Търново. През това време св. Григорий починал (27 ноември 1346 г.), след което Роман заминал в планината при Сливен, където пристигнал и св. Теодосий. Оттук двамата отпътували за Света гора, но поради турските нападения били принудени да я напуснат. Роман се завърнал в манастира при Сливен, докато св. Тедосий посетил Бер (дн. Верия, Гърция) и Константинопол. Двамата се събрали отново, като известно време пребивавали в манастирите край Несебър. Търсейки ново прибежище, те се установили в Кефаларево (Килифарево), където създали обител по образеца на Синаитовата.

Няма съмнение, че Роман бил най-преданият помощник на св. Теодосий във всичките му начинания. Когато Теодосий заминал за Цариград (тук той починал през есента на 1363 г.), той оставил св. Роман за свой заместник. Монашеското братство вече се било установило в местността Устието, близо до Търново – манастирът “Света Троица”.

Както четем в “Житието на св. Теодосий Търновски”, Роман години наред страдал от много тежка кашлица (може би туберкулоза?), но благодарение на силния си дух и самодисциплина надмогвал страданието. Този “добродетелен и знаменит ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий” не надживял с много своя духовен събрат – измъчван от болестта, оплакван от братството, той починал на 17 февруари, може би през 1364 г. Църквата отбелязва паметта му на същата дата.

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре