Денят на паметта на светите мъченици Софѝя, Вяра, Надежда и Любов е светъл и празничен както за светата ни Православна църква, така и за прекрасната ни столица. За Църквата той е такъв, защото в него тя прославя живота, подвига и примера, оставен ни от едни от най-дивните Христови невести, които и днес продължават да свидетелстват за най-дълбокия смисъл и съдържание на нашата християнска вяра, а за столичния ни град – защото е избран за Празник на град София. Ден, в който всички ние – вярващи или не, си спомняме, че столицата на съвременна България, град с хилядолетна и богата, макар и превратна история, още от Средновековието носи най-святото за християните име на Светата Софѝя – Божията Премъдрост, която Църквата отъждествява със Самия Господ и Спасител наш Иисус Христос. Име, което прославя и украсява, но и задължава.
Името на Премъдростта е носила светата мъченица Софѝя, него носи и храмът на Божията Премъдрост, който е и духовното сърце на нашата столица – старинният храм „Света Софѝя – Премъдрост Божия“, запазил за поколенията паметта за хилядолетната християнска история на съвременна София и който и до днес остава едно от най-ярките ѝ духовни и културни украшения. И ако в православния свят имаме множество храмове, посветени на Премъдростта, три от които – на територията на днешна България, то един единствен е градът, възприел като свое името на своя храм „Света Софѝя – Премъдрост Божия“, което означава името на Самия Господ наш Иисус Христос, и този град е нашата днешна столица, катедра и престолнина на предстоятелите на Православната ни църква в ново време и досега.
Нека този празничен Ден на нашата столица бъде изпълнен със светлина, с много радост и веселие, както подобава на всеки такъв празник, но нека да не забравяме и какво точно празнуваме днес. За нас Господ Иисус Христос е път, истина и живот – както Сам Той свидетелства в светото Евангелие (виж: Иоан 14:6). Път, който е трънлив и е кръстен, но който е и единствено спасителният; Истина, защото Христос, Който „… беше в начало у Бога“ (Иоан 1:2) и без Когото „не стана нито едно от онова, което е станало“ (Иоан 1:3), е последната и най-пълна и достоверна истина за всекиго и за всичко, за най-съкровените и дълбоки тайни на битието; и Живот – защото Сам Бог е Живот и Източник на живота, както още в древните дни свидетелства псалмопевецът, когато изповядва, че „… у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина“ (Пс. 35:10).
Всички тези истини, с които и заради които са живеели не само светата мъченица Софѝя и нейните три невръстни дъщери, но и всички Христови подражатели от всички времена, са предназначени за всекиго. „В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците“ (Иоан 1:4). Господ Иисус Христос е истинската светлина, „която просветява всеки човек, идващ на света“ (Иоан 1:9). Щом тези спасителни истини на нашата вяра се отнасят до всекиго и до всички, то колко повече те следва да се отнасят до нас, живеещите и спасяващите се в града, носещ Неговото пресвето име! Нека никога не забравяме това и да се стремим да живеем достойни за високата чест да бъдем граждани на този земен град на Премъдростта, за да имаме надежда да наследим и Небесния.
От Христа Спасителя светата мъченица Софѝя беше разбрала най-важното: че „… дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат. 6:21). Това спасително знание тя беше успяла да предаде и на най-свидното, което имаше в този земен живот – своите три невръстни по възраст, ала пълнолетни по мъдрост дъщери, които презряха цялата суета и слава на този свят, за да изберат пътя, „който води в живота“ (Мат. 7:14). Днес, когато празнуваме тяхната светла памет и раждането им за Царството Божие и вечния живот – в повдига на мъченичеството – нека всеки от нас погледне дълбоко в себе си и се запита: готов ли е и способен ли е на техния подвиг? И ако да, това ще означава, че той е достоен жител на този благословен от Бога земен град на Премъдростта.
Нека пътят, избран от светите Христови невести Софѝя, Вяра, Надежда и Любов, бъде и наш път, и добродетелите, засвидетелствани от тях не само с имената им, но и със самия им живот и подвиг, бъдат и наши добродетели!
По молитвите на Всесветата Божия майка, на светите Христови мъченици Софѝя, Вяра, Надежда и Любов, и на всички Свои дивни угодници, Всеблагият Бог да ни дарува Своята благодат и Своето вечно спасение!
Честит и благословен Празник на град София!
† ДАНИИЛ, Патриарх Български
