През 1960 г. родената в с. Войводино, Варненско, монахиня Валентина, в света Стойка Стоева Друмева (1934–2021), свързва завинаги живота си с Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично“. Тогава е на 26 години. Като по стълбица към небето тя ще премине през огнени изпитания, за да засияе в истинската красота на светото Православие.

„Отидете да видите каква монахиня има в Калофер – завършила висша математика, знае френски език!“ – говореха хората, а самата майка Валентина (в тайна схима Възкресия) нямаше съзнанието, че е с нещо по-различна. Може би само с едно: „Много съм щастлива в монашеството!“. Това неземно щастие, спокойствие и духовната ѝ озареност са уловени от създателите на филма и се предават на зрителя.

Съчетаваше личен аскетизъм и твърдост във вярата, от една страна, с топлина и благост, от друга. Много лета поред обикаляше с кола България, придружавана от монахиня Нектария, издирвайки като равноапостолна живи свидетели за българските мъченици и изповедници за вярата през атеистичния период. Не осъди мъчителите им. Казваше: „Те си имат своя ад“. Направила си беше списък и се молеше за тях.

Монахините свидетелстват, че молитвите ѝ са чудотворни. „Влизаме в някое селце или град, и първият човек, който срещаме, е или сродник, или познат на изповедника за вярата, за когото издирваме свидетелства“. Майка Валентина знаеше, че престане ли молитвата, престават и съвпаденията.

Поученията ѝ се помнят: „Когато искаш да помогнеш на някого, чети Псалтир за него“. „Дай на някого, от когото не очакваш да получиш, а не – сити хранят сити“. „Човек, като тръгне на манастир, трябва малко да се поизмъчи“. Към разслабването в монашеския живот беше безкомпромисна: „Монашеството е търпение“; „Монахът трябва да бъде фар в житейското море, а не уличен фенер!“.

Близо 30 години майка Валентина ръководи с много любов прочутото Калоферско неделно училище. В цветущия си период то наброяваше 250 деца! Вече в него идват децата на първите ученици. Няколкото му годишни тържества се превръщаха в празник за града. „Това са елитните деца на Калофер!“ – обръщаше се майка Валентина към техните родители. „Те знаят да се молят на Бога, да правят добро, да избягват болната мистика“.

„Сега е време за спасяване на детски души“ – казваше тя, и ги учеше на чиста вяра и чист морал. Децата бяха разпределени в четири групи. Най-малките, с най-чистите души, плачеха, когато на Разпети петък виждаха кръста с разпятието на нашия Господ Иисус Христос.

„Децата обичат да се изявяват на сцена, те запомнят примерите“, казваше майка Валентина, затова драматизацията заемаше важно място в тържествата на Неделното училище. Тя написа прекрасни книги с разкази, стихове, сценки, по които бъдещите учители по „Религия-Православие“ да просвещават децата във вярата. Предаде им своите мъдри и искрящи от жизненост уроци по благочестие: „Деца, трябва да почистваме душата си, ако искаме Христос да дойде и в нашите души. Нашата душа е безсмъртна и по-ценна от всички съкровища на света!“.

Особено се радваше, когато излезе от печат книгата ѝ „Девическият манастир „Св. Въведение Богородично“ и метосите в Калофер“, писана цели 20 години! Остави ни 60 духовни книги. Някои от тях са историческо явление! Като 15-те тома за мъчениците и изповедниците за вярата – основа за канонизация или за бъдещи изследвания по пътеката, проправена от нея.

Майка Валентина беше истински духовен човек. Мислите ѝ винаги бяха насочени към вечния живот. „Дори в колибка, но да сме от вътрешната страна на Рая“ – казвала на сестрите от манастира. И ето че при четенето на Псалтир за току-що преставилата се пред Господа майка Валентина (в схима Възкресия) младата монахиня Възкресия открила лицето ѝ, за да ѝ се порадва още малко. Целунала я по бузите, а те благоухаели на тамян. Лицето ѝ останало открито и след малко всички видели усмивка върху него!

Майка Валентина изпълни делото на своя живот: утеши, приласка и насочи хиляди души – деца и възрастни – към спасителната православна вяра. Не жалеше силите си за другите: „Няма да спирате хората, докато мога, ще ги приемам!“ – нареждаше тя на сестрите от манастира, които искаха тя да си отдъхне малко. И хората идваха при нея като при непресъхващ извор, да споделят грижите си. От килията ѝ излизаха със светнали лица.

Със светнали лица и радостни сърца излязоха и зрителите от първата прожекция на филма за схиигумения Възкресия (майка Валентина) „НЕ от този СВЯТ“. Молитвите от небесата ѝ да имаме!

+ + +

Премиерата се състоя на 27 септември 2023 г. във филмотечно кино „Одеон“ в София. Сред официалните гости бяха Браницкият епископ Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, и йеромонах Йоан – игумен на Руенския манастир „Св. Йоан Рилски“.

Режисьор на филма е Марин Градинаров, сценарист – Стефан Илчевски, оператор – Мирчо Борисов, музиката е на Васил Спасов, консултанти – Емил Велинов и племенникът на игумения Валентина, протойерей Станислав Друмев. Монтажът е на Studio PSALTIR Film, консултант по монтажа – Десислав Колев.

Филмът „НЕ от този СВЯТ“ е осъществен изцяло от дарения.

1. Творческият екип

2. В антракта между двете части на филма – изпълнения на хор "Проф. Георги Робев, с диригент г-жа Нели Трошева

3. Калоферският девически манастир "Св. Въведение Богородично"

4. Урок по вероучение

5. Майка Валентина с деца от Калоферското неделно училище