В древните книги, между многото Богородични чудеса, се разказва и за това как Божията майка веднъж оказала чудесна помощ на една жена, която била пренебрегвана и мразена от мъжа си.

Живели някога двама съпрузи,  твърде млади още. Те били от благороден произход и имали голямо състояние. Отначало съпружеският им живот бил щастлив, но след това станал нещастен.

В началото мъжът обичал жена си. Тя била достойна да бъде обичана, понеже била не само прекрасна външно, но и кротка, послушна и изключително благочестива.

Всеки ден, сутрин и вечер, тя усърдно се молела на Бога както за собственото си спасение, така и за спасението на своя мъж и всячески се стараела животът им да върви по светите Божии заповеди. Но на врага на човешкия род – дяволът, му било омразно благочестието на техния живот и му се удало да предизвика у мъжа охлаждане и неприязън към благочестивата съпруга.

Той започнал да скучае в компанията на кротката си и тиха съпруга; започнали да му харесват други жени, които не приличали на нея и се отличавали с непокорен характер и буен нрав.

Все по-често той оставял жена си сама вкъщи и търсел развлечения и удоволствия настрани; когато пък се прибирал, започвал да капризничи, стараел се да открие безредици и пропуски в домакинството, обсипвал я с упреци и непристойни думи.

За беда, случило се, че богатството на съпрузите, което отначало било голямо, започнало да намалява; неуспехът в разни финансови операции, недобрият урожай на зърното в именията и други нещастия довели до това, че както преди били много богати, дошли до пълно разорение.

Но тази беда не сближила съпруга с жена му, а послужила за повод още повече да я намрази

Сега той започнал да говори, че жена му, омъжвайки се за него, не му донесла достатъчно зестра, с която той да може сега да стъпи на краката си, че му донесла нещастие, и че с своята посредственост помогнала за разоряването му.

Двамата понасяли различно нещастието си; мъжът ходел из града, въртял се около познати богаташи, очаквайки от тях помощ, вземал заем от хора, които още не знаели за неговия фалит; съпругата пък прекарвала цялото време, през което го нямало мъжът ѝ, в молитва.

Тя се молела не за връщането на предишното им богатство, а за предишното им разбирателство и предишната тяхна любов.

Хиляди пъти падала тя пред иконата на св. Богородица, умолявайки я да ѝ върне сърцето на нейния мъж и да устои семейния им живот както преди. Но сякаш дяволската злоба имала временно превес над молитвите на благочестивата жена.

Веднъж съпругът седял в някаква механа и безцелно гледал как хората влизат, пият, ядат и излизат. Трябвало да се прибира вкъщи, но му било противно и да си помисли за дома: опротивели му били и съпругата, и семейството.

Тогава към него пристъпил някакъв човек с лукав поглед и започнал с престорена загриженост да му говори:

„По-рано ти беше богат, а сега се разори. Но не жали за изгубеното богатство: имаш възможност отново да забогатееш. Ако направиш за мен това, което искам от теб, скоро ще бъдеш по-богат отпреди“.

Тези думи били толкова въздействащи, че разорилият се богаташ отхвърлил всяко недоверие към непознатия и обещал да направи всичко възможно, само и само той да му посочи по какъв начин може да забогатее.

„Подари ми жена си – отвърнал непознатият – това няма да ти струва нищо, защото ти не я обичаш. Междувременно аз искам да я притежавам“.

„За какво ти е нужна и какво ще правиш с нея?“ – попитал мъжът.

„Теб какво те интересува това? – отговорил непознатият. – Дори да я умъртвя, не ти ли е все едно? По колко пъти на ден, като се караш с нея, я пращаш при самия дявол или в ада? И така, не ти ли е все едно, какво ще правя с нея, когато тя стане моя робиня!“

Когато съпругът изразил съмнение дали ще може да се обогати чрез продажбата на жена си, непознатият му предложил веднага на напише условието, срещу което мъжът първо ще получи от непознатия обещаното съкровище, а след това ще му даде жена си, за да се разпорежда с нея.

Мъжът не се решил веднага; работата била твърде странна, а и му станало някак мъчно за жена му. Но след това сметнал, че непознатият няма да може да изпълни обещанието си; помислил и за това, че от парите може да се откаже и след това, а пък е приятно все пак поне с ръка да ги докосне и поне с очи да им се полюбува.

Като размислил за всичко това, мъжът подписал условието. Непознатият му казал, че парите са закопани извън града, че той трябва да отида там с него не по-късно от утре, че получавайки там парите, е задължен да му предаде на същото това място жена си, но не веднага, не по-рано, а след два месеца.

На следващия ден непознатият и съпругът се отправили извън града, дълго вървели, навлезли в гъста гора; тук непознатият посочил мястото, казал на мъжа да копае и сам започнал да му помагал. Скоро стигнали до кладенец, в който имало много злато и скъпоценни камъни.

Цялото това богатство било връчено на мъжа, при условие, че след два месеца нощем на същото място ще предаде жена си на непознатия

Минали два месеца, през които мъжът изплатил дълговете си, изкупил някогашните си къщи и имения и отново заживял в богатство и почест.

Но ето че настъпил денят, когато съпугът трябвало да предаде жена си на непознатия, от когото получил богатството.

Когато се смрачило, той наредил на жена си да се облече и да тръгне с него. Не очаквайки нищо добро, тя започнала да го моли да я остави у дома. Но той умишлено придал на гласа си грубост и властност и тя се покорила.

Вървели те мълчаливо по градските улици към края на града.

Пътят им минавал покрай храма. Вратите му били още отворени: съпругата се обърнала към мъжа си с молба да влезе в храма, за да се помоли пред иконата на Божията майка.

Тази молба не му допаднала особено: срам го било да влиза в църква, като знаел къде я води; но и сърце не му давало да откаже категорично на жена си, понеже помислил, че като за последно може да си позволи да ѝ угоди.

„Отивай в църквата, а аз ще те чакам на улицата; но гледай бързо да се върнеш, не ме карай да те чакам дълго: трябва да побързаме“ – ѝ казал съпругът.

Като влязла в храма, жената паднала пред иконата на Божията майка и започнала да моли Застъпницата на християнския род да я защити от надигащото се срещу нея зло. Молела се с такова усърдие, че дори забравила, че мъжът ѝ я чака на улицата. Молитвата я изпълнила със спокойствие и радост; изтощеното от душевна скръб тяло се нуждаело от почивка и – по Божий промисъл – бедната жена заспала спокоен и блажен сън върху църковния под, пред иконата на Пресвета Богородица.

В същото време мъжът с нетърпение и досада я чакал на улицата. Той се готвел, само щом излезе, да ѝ направи сурова и обидна забележка. И ето, той вижда, че жена му слиза по стъпалата на храма, покрила лицето си с воал, сякаш заради нощния хлад или за да се предпази от нескромни погледи.

„Няма да се разправям с нея за закъснението ѝ; няма още дълго да бъде с мен; скоро ще се разделим завинаги“. Така мислел мъжът и мълчейки, тръгнал напред, а жената след него.

Като излизали от града, той мислел, че спътницата му ще започне да се тревожи и да пита къде я води. Но тя вървяла спокойно, сякаш знаела какво ще стане. Отново на мъжа му станало мъчно за жена си, която никога за нищо не му противоречала и която се готвел да предаде на човек, който явно нямал никакви добри намерения.

Накрая те стигнали до мястото. Било полунощ. Непознатия още го нямало, но скоро се чули стъпките му през гората и той се появил при лунната светлина. Мъжът тръгнал към него и казал, че жена му е тук и че сега трябва да бъде унищожено тяхното условие, тъй като е изпълнено от двете страни. Непознатият охотно предал документа на мъжа, а самият той се отправил към жената, която смятал за своя собственост.

А, усърдната молитвеница! - казал той, злорадствайки. Сега си в моя власт“. Казвайки това, той се приближил и дръзко я хванал за ръката. Но в същия миг, сякаш докосвайки се до огън и изгаряйки се, той се хвърлил настрана и изкрещял от ужас. Тук воалът, който бил върху главата на Жената, се отворил, и Тя погледнала непознатия с изпълнен с царствено величие и гняв поглед.

Непознатият, като се стараел да се защити с ръце от този поглед, заговорил ужасено: „Майката на Иисус! Кой Я е извикал, защо Тя е тук? Нима мога да имам власт над Нея?

Спазарих се за жената на този негодник, която ми досаждаше със своето благочестие и която все пак се надявах, че мога да погубя.

Можех ли да помисля, че вместо нея тук ще дойде майката на Христос? Проклет измамник, ти ми обеща жена си, а Кого си довел вместо нея?“ При тези думи той щял да се нахвърли върху треперещия от страх съпруг и да го разкъса на части, но погледът на Божията майка го лишил от сила: той паднал на земята и изчезнал.

В същото време и Пресветата Дева станала невидима. Мъжът останал сам и дълго не можел да дойде на себе си от страх, дълго не можел да тръгне по обратния път. Накрая страхът му започнал да преминава и вместо него го нападнал нетърпим срам и горчиво разкаяние. Ето на кого той искал да продаде жена си и ето в Кого тя намерила помощ и застъпничество!

Оказал се в съдружие с дявола, жена му – под покрова на Небесната Царица!

Такъв бил плодът на неговата злоба и такъв – плодът на нейната кротост и благочестие. О, колко бил недостоен и низък пред своята жена, заради която Самата Божия майка се беше явила, за да я спаси от него! С такива мисли и чувства той се връщал в града и се приближавал към храма, в който останала жена му.

Междувременно настъпило времето за утренната служба. Когато пазачът отключил храма и влязъл в него, той забелязал младата жена върху пода пред иконата на Божията майка.

Върху лицето ѝ имало следи от обилни сълзи и заедно с това тиха, радостна усмивка. Тя, изглежда, била тук през цялата нощ.

Когато пазачът я разбудил, тя като че спомняйки си нещо, мълчаливо се затичала навън.

И така, когато съпругът престъпник минавал покрай храма, отвътре излязла, тичайки жена му; тя треперела от страх пред мъжа си; не смеела да го погледне в очите, не знаела с какви думи да го моли за прошка.

„Прости ми, скъпи мой! Не зная как се случи всичко това. Молех се, някаква забрава ме обзе и съм заспала… заключили са ме в църквата, и съм била тук цялата нощ“.

Така говорела тя, без да се надява на прошка от мъжа си, очаквайки ругатни и удари. Но съпругът ѝ бил вече друг човек, не този, който бил вчера и завчера.

„Не, не ти си виновна пред мен, а аз съм безкрайно виновен пред тебе“. Говорейки това, съпругът с горчиви сълзи разкрил пред жена си всичките си престъпления, гнусното си намерение да я продаде, и накрая, чудното явление на св. Богородица предишната нощ, ужасило дявола и вразумило мъжа.

След няколко минути съпрузите, примирени и щастливи от взаимна любов, принесли в същия храм благодарствена молитва на Божията майка, Която ги избавила от сатанинския заговор и възвърнала предишното съгласие между тях.

Скоро след това, като не желаели да притежават богатството, дадено им от дявола, те разделили имуществото си с бедните. Започнали да живеят от труда на ръцете си, угождавайки на Бога с молитва и добри дела.

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре