Паладий разказва в Лавсаика[11] за преподобния Макарий следното:
Веднъж при преподобния бил доведен от майка си юноша, обхванат от бяс. Бил вързан и го държали двама силни мъже. У него се бил вселил бесът на лакомията: така той изяждал три големи хляба[12] и изпивал огромен съд с вода и всичко това изхвърлял навън, превръщайки го сякаш в някаква пара или дим. А храната и питието се унищожавали в него като че ли от огън. Ако майката на този юноша не му позволявала да яде и пие толкова много, той употребявал за храна даже своите изпражнения.
Тя с плач умолявала преподобния да помилва сина ѝ и да го излекува от толкова ужасната бесноватост.
Преподобният започнал усърдно да се моли на Господа за младежа и след два дни на юношата станало вече по-леко и той започнал по-малко да яде и да пие. Тогава преподобният попитал майката на момчето:
- Колко искаш да изяжда сина ти?
- Десет литри[13] хляб - отговорила жената.
Но преподобният с укор ѝ казал:
- Защо искаш толкова много, жено?
След седемдневен пост и усърдна молитва към Бога, преподобният изгонил беса от юношата и по молитвите на преподобния младежът започнал да се насища с три литри хляб на ден. Като наставил юношата да прекарва живота си не в празност, но да живее от труда на ръцете си, преподобният, изцелил го с Божията благодат напълно, го предал на майка му и изпратил двамата с мир.
+ + +
В пролога за преподобния Макарий се разказва и следното. Веднъж той бил на път и когато го застигнала нощта, навлязъл в езически гробища, за да пренощува там. Като намерил една стара кост на умрял езичник, той си я сложил за възглавница. Видели тази дързост на преподобния, бесовете се опълчили и желаейки да го уплашат, започнали да крещят, като наричали костта с женско име:
- Тръгвай да се мием в банята.
На този призив отговорил демонът, който се намирал в мъртвата кост:
- Имам на себе си пътник и затова не мога да дойда.
Преподобният не се изплашил от тези бесовски действия, но започнал да бие взетата от него кост, казвайки:
- Стани и върви, ако можеш.
Щом само произнесъл тези думи, бесовете силно закрещели:
- Във всичко ни побеждаваш, Макарий - и отстъпили от преподобния посрамени.
+ + +
Друг път той вървял из пустинята и намерил на земята изсъхнал човешки череп. Като го обърнал с тоягата си, преподобният чул сякаш някакъв звук. Тогава Макарий попитал черепа:
- Кой си ти?
- Аз - отговорил онзи - бях началник на езическите жреци, живели на това място. Когато ти, авва Макарий, изпълнен с Божия Дух, се смиляваш над намиращите се в мъки в ада, и се молиш за нас, ние получаваме известно облекчение.
- Но какво облекчение получавате? - попитал Макарий. - И какви са вашите мъки, разкажи ми?
- Както далече отстои небето от земята - отговорил със стон черепът, - толкова е голям огънят, сред който се намираме, изгаряни отвсякъде. Но когато ти се молиш за нас, виждаме се малко един другиго и това ни служи за известно утешение.
Като чул този отговор, преподобният се просълзил и казал:
- Проклет е денят, в който човекът престъпи Божиите заповеди.
И отново попитал черепа:
- Има ли някакви други мъки, по-големи от вашите?
- Надолу, по-дълбоко под нас, се намират мнозина други - отговорил онзи.
- А кои са сред тези най-големи мъки? - попитал Макарий.
- Ние, незнаещите Бога - отговорил черепа, - макар и немного, все още усещаме Божието милосърдие. Но тези, които са познали Божието име, но са се отрекли от Него и не са опазвали заповедите Му, се мъчат под нас от много по-тежки и люти мъки.
След това преподобният взел черепа, заровил го в земята и се отдалечил оттам.
+ + +
Авва Макарий - разказва още за него Руфин - живеел в голямата пустиня, като имал там килия, а манастирът му се намирал в друга пустиня; в него имало много братя. Веднъж старецът седял на пътя, който водел за манастира. Неочаквано видял дявола, идващ в човешки образ, облечен в мъхеста дреха и целият накачен с тикви. Старецът го попитал:
- Къде отиваш, всезлобни?
- Отивам да изкушавам братята - отговорил онзи.
- За какво носиш тези тикви, сложени по теб? - попитал Макарий.
- Нося - отговорил дяволът - ястия на братята.
- Във всички тикви ли има ястия? - попитал преподобният.
- Във всички - отговорил дяволът, - ако на някого не се хареса едно, ще предложа друго, трето и т. н., така че всеки да опита поне едно.
Казвайки това, дяволът се отдалечил.
А преподобният останал на пътя, като искал да види връщането на дявола. Когато се връщал, светецът попитал:
- Добре ли мина в обителта?
- Лошо - отговорил дяволът, - а и как бих могъл да постигна успех?
- И защо? - попитал преподобният.
- Защото всички монаси ми се опълчиха - отговори дяволът - и никой не ме прие.
- Нима нямаш нито един монах, който би те слушал? - попитал отново аввата.
- Имам само един - отговорил дяволът, - който ме слуша. Когато идвам при него, той се върти около мен като пумпал.
- Как се казва? - попитал преподобният.
- Теопемпт! - отговорил дяволът; и казвайки това, се отдалечил.
Тогава авва Макарий тръгнал към манастира. Братята като чули, че при тях идва преподобният, излезли да го посрещнат с палмови клонки и всеки от тях приготвил килията си, мислейки, че преподобният ще пожелае да се спре при него. Но той попитал монасите:
- Кой от вас се казва Теопемпт?
Като му го посочили, той влязъл при него. Теопемпт приел преподобния с голяма радост. Оставайки насаме с него, преподобният го попитал:
- Как живееш, брате?
- Добре - отговорил той, - по твоите молитви, отче!
- Не те ли изкушават - попитал преподобният - някакви греховни помисли?
Като се срамувал да разкрие помислите, монахът отговорил:
- Не! Сега нищо не ме изкушава.
Тогава преподобният казал с въздишка:
- Ето вече колко години се подвизавам в пост и молитва, така че всички ме почитат, но все пак силно ме изкушава, не гледайки на старите ми години, блудният бяс.
На това Теоптемпт казал:
- Действително, отче, и аз съм силно обхванат от духа на блуда.
По такъв начин преподобният питал монаха и за други грехове, смущаващи душата му, докато той не му изповядал всичките си съгрешения. След това преподобният попитал монаха:
- Колко време постиш?
- До деветия час[14] - отговорил той.
- Пости до вечерта - казал преподобният - и се поучавай от светото Евангелие и от другите свети книги, за да се упражняваш всякога в богомислие. А ако те нападнат някакви греховни помисли, се бори с тях и никога не слизай с ума си, но устремявай своя ум винаги горе и Господ ще ти помогне.
Като утвърдил по такъв начин Теопемпт, преподобният се върнал в своята пустиня. Там, седейки край пътя, отново видял дявола, който отивал в манастира. Преподобният го попитал:
- Къде отиваш?
- Отивам да изкушавам братята - отговорил дяволът.
И казвайки така, отишъл нататък. А когато се връщал, преподобният го попитал:
- Как намери братята?
- Сега всички се опълчиха срещу мен - отговорил дяволът, - даже и онзи, който преди беше мой приятел и винаги ме слушаше, и той сега е развратен от някого и съвсем не ме слуша. Напротив, сега се опълчва срещу мен повече, отколкото всички други монаси. И се заклех вече да не ходя в онзи манастир, освен може би след много време.
Казвайки така, дяволът се отдалечил. А преподобният се върнал в своята килия.
+ + +
Веднъж при него дошли двама странници - единият бил с брада, а другият, по-млад, бил голобрад юноша. Дошлите попитали преподобния:
- Къде се намира килията на авва Макарий?
- Какво искате от него? - ги попитал той.
Те отговорили:
- Много сме слушали за него и за неговия живот от скитските отци и дойдохме да го видим.
Тогава преподобният им рекъл:
- Аз съм същият.
Те, като му се поклонили до земята, казали:
- Бихме искали да се заселим тук.
Преподобният, като видял, че са още млади и хора състоятелни, им отговорил:
- Вие не можете да преживеете тук.
На това по-младият му възразил:
- Ако не ни позволиш да останем тук, ще отидем на друго място.
Преподобният помислил: ако ги прогоня, те ще се съблазнят. По-добре да ги приема и от големите пустинни трудове те сами ще избягат оттук. Обръщайки се към тях, им казал:
- Заселете се тук и ако можете, си постройте килия.
И им дал брадва, кошница с хляб и сол и като ги завел навътре в пустинята, им посочил едно каменисто място:
- Постройте си тук килия и живейте тук.
При това преподобният помислил, че няма да издържат трудностите на пустинническия живот и ще избягат. Юношите го попитали:
- С какво ръкоделие се занимават монасите?
- Плетат кошници - отговорил преподобният.
И вземайки финикови вейки, започнал да плете въже, като казал:
- От това се плетат кошниците. Готовите кошници давайте на църковните пазачи. А те ще ви носят хляб и сол.
И преподобният ги оставил сами.
Юношите започнали търпеливо да изпълняват всичко, каквото той им наредил, и не идвали при него в продължение на три години. Спомняйки си за тях, преподобният помислил: “Какво правят тези двама юноши и защо не идват при мен да открият помислите си? Ето, мнозина идват отдалече, а тези живеят близко, но не идват при мен.” А това ставало, защото младежите никъде не ходели, само на църква (където стоели в мълчание), за да се причастят с Пречистите Христови Тайни.
Преподобният в продължение на цяла седмица се молел на Бога, съвсем не вкусвайки храна - да му открие подвизите на двамата братя. След изтичането на седмица той се отправил при тях, като искал да види как живеят. Те му отворили и му се поклонили до земята. А преподобният, като се помолил, седнал. По-големият дал знак на младия и започнал да плете кошница, не произнасяйки нито дума. В деветия час на деня дошъл по-младият и приготвяйки немного варена храна, предложил трапеза, сложил три парчета хляб и застанал безмълвно.
- Елате - казал преподобният - и да вкусим хляба.
И яли, благодарейки на Господа. След това по-младият донесъл вода и те пили. А когато настъпила вечерта, монасите попитали преподобния:
- Отче, ще тръгваш ли оттук?
Но той им казал:
- Не! Ще нощувам тук.
Тогава те постлали на преподобния рогозка в един ъгъл на килията, а в друг легнали те също на рогозка. Настъпила нощта. Преподобният станал и започнал да се моли на Бога, за да му открие добродетелите на младежите. В полунощ внезапно се разкрил покривът на килията и засияла силна светлина. Но двамата братя не виждали светлината; мислейки, че преподобният спи, по-големият побутнал по-младия и ставайки, двамата се препасали, вдигнали ръце към небето и тайно се молили. Преподобният видял множество демони, които като мухи обкръжили по-младия брат и едни от тях искали да кацнат на устата му, други - на очите. Но се явил Господен ангел с огнен меч и го защитавал, прогонвайки демоните от него. А към по-големия брат демоните не се осмелявали даже и да се приближат. Призори двамата братя отново легнали и заспали. На сутринта преподобният се престорил, че току-що се е събудил. И всички станали. По-големият брат попитал преподобния:
- Отче! Искаш ли да започнем да четем дванадесетте псалми?
- Искам - отговорил преподобният.
Отначало започнал да чете по-младият брат и при всеки стих от устата му излизала сякаш огнена свещ и се издигала към небето. След това започнал да чете по-големият; от неговите уста излизал огън като някакво дълго въже, което достигало до небето. След свършването на утринното правило преподобният пожелал да се оттегли в своето жилище. Когато тръгвал, той казал на братята:
- Молете се за мен, братя.
В отговор на думите му те се поклонили до земята в мълчание; и преподобният си тръгнал. Така той разбрал, че по-големият брат вече е достигнал пълно съвършенство в добродетелите, а с младия все още се бори врагът дявол. Немного време след посещението се преставил при Господа по-големият брат, а три дни след него починал и по-младият. Когато впоследствие идвали някои от честните отци, преподобният ги довеждал в килията на двамата братя и казвал:
- Да отидем да видим мястото, където се подвизаваха великите Христови раби.
+ + +
Веднъж, когато преподобният се молил, към него дошъл глас, който казал:
- Макарий! Ти още не си достигнал такова съвършенство в добродетелния живот, както две жени, които живеят заедно в близкия град.
Получил това откровение, преподобният взел тоягата си и отишъл в града. Като намерил там дома, където живеели жените, той почукал на вратата. Една от тях излязла и виждайки преподобния, с голяма радост го приела в дома си. Като ги повикал при себе си, преподобният им казал:
- Заради вас поех върху себе си такъв голям труд, идвайки от далечната пустиня, защото искам да знам вашите добри дела, за които и ви моля да ми разкажете, като нищо не скривате.
- Повярвай ни, честни отче - отговорили жените, - че ние миналата нощ още споделяхме постелята си с нашите мъже: какви добродетели желаеш да намериш в нас?
Но преподобният настоявал да му разкажат за начина на своя живот. Тогава, убедени от него, жените казали:
- Ние преди не бяхме роднини, но се омъжихме за двама родни братя и вече петнадесет години живеем всички заедно в един дом; през цялото време на нашия съвместен живот не сме си казали един на друг нито една злобна или лоша дума и никога не сме се карали помежду си. Но до настоящото време преживяхме в мир и съгласие и неотдавна единодушно решихме да оставим плътските си съпрузи и да се оттеглим при светите деви, служещи на Бога. Но не можем да склоним нашите мъже да ни пуснат, макар с голяма настойчивост и с много сълзи да ги молехме за това. Като не получихме желаното разрешение, ние сключихме завет с Бога и помежду си - да не произнасяме нито една светска дума до самата ни смърт.
Изслушвайки техния разказ, преподобният казал:
- Наистина Бог не търси нито дева, нито омъжена, нито монах, нито мирянин, но свободното намерение, и го приема като самото дело и на доброволното произволение на всеки човек дава благодатта на Светия Дух, действащ в човека и управляващ живота на всеки, който иска да се спаси.
+ + +
В дните на преподобния Макарий, в същите пустинни места просиял с добродетелния си живот друг преподобен - Макарий Александрийски. Той бил презвитер в манастира, носещ названието Келий[15]. Тази местност се намирала в пустинята между Нитрия и скита. Блаженият Макарий Александрийски често идвал при Макарий Египетски, тъй като те изпитвали един към друг голяма любов. Когато нечестивият император Валент арианинът се възцарил, повдигнал жестоко гонение срещу православните. В Александрия, по царско разпореждане, пристигнал Лукий, ариански епископ, с многочислена войска, която свалила от епископската катедра православния епископ, блажения Петър, приемникът на свети Атанасий Велики. Освен това Лукий изпратил воини в пустинята, за да изпратят в изгнание всички свети отци пустинници. В числото на първите били хванати двамата преподобни Макарии. Войниците ги откарали на един отдалечен остров, чиито жители не знаели Истинния Бог, но се покланяли на идоли. Един от идолските жреци на този остров имал дъщеря, обхваната от бяс. Като почувствала идването на преподобните заедно с другите отци на острова, девойката побягнала срещу тях, като силно викала:
- За какво дойдохте тук? Този остров е наше отдавнашно жилище.
Преподобните се помолили, изгонили беса от девойката и тя оздравяла. Като видял това, баща ѝ, идолският жрец, веднага повярвал в Христа и приел свето Кръщение. Също и всички жители на острова се обърнали към Христа и превърнали своя езически храм в християнска църква. Като разбрал за случилото се, нечестивият епископ много се засрамил, че изгонил такива велики отци от манастирите им. Затова тайно изпратил отново да върнат блажените Макарий и всички свети отци, които били с тях, в мястото на предишното им обитаване.
+ + +
При преподобния Макарий Египетски отвсякъде идвало множество народ: едни - за душевна полза, за да получат от него наставление, други - за изцеление от недъзите си. Затова се появила необходимостта от построяването на странноприемници, където да могат да намират подслон пътниците и болните. Това и направил преподобни Макарий. Той имал обичай всеки ден да изцелява един болен, като го помазвал със свети елей и го пускал съвсем здрав у дома. Преподобният постъпвал така, като имал мъдрата цел другите болни, докато бъдат излекувани, да прекарват известно време при него и от това да получават лечение не само на тялото, но и на душата, като внимават през това време в боговдъхновените му поучения.
За служене в гостоприемницата преподобният поставил един от монасите. Този монах, смущаван от бяс, се предал на страстта на сребролюбието, за удовлетворяването на която започнал да присвоява по малко от това, което се отпускало за издръжка на бедните. Преподобният разбрал за това и като го повикал, го наставил, като казал:
- Брате Иоане! Послушай ме и прецени наставлението ми, което ще ти послужи за полза. Ето, теб те изкушава духът на сребролюбието - защото това ми е открито, - а аз знам, че ако приемеш наставлението ми и спреш да постъпваш греховно, ще завършиш дните си в страх Божий, и ще успееш в добрите дела, и ще се прославиш на това място, “и рана няма да приближи тялото ти”[16]. А ако не ме послушаш и не спреш да съгрешаваш, ще те постигне участта на Гиезий, от чиято страст ти страдаш[17].
Но Иоан не послушал преподобния и не спирал да върши лошото си дело. Изминали петнадесет или двадесет години след блажената кончина на преподобния, в продължение на които споменатият монах продължавал да работи за наложилия му примката на Иудиното сребролюбие, присвоявайки си част от определената издръжка за бедните. Внезапно цялото му тяло било поразено от проказа и той умрял, не само изгубвайки греховно събраното от него имущество, но и душата си.
+ + +
Веднъж преподобният тръгнал от скита към Нитрийската планина с един от своите ученици. Когато се приближавали към планината, преподобният казал на своя ученик.
- Върви малко пред мен.
Ученикът тръгнал пред преподобния и срещнал езически жрец, който бързо вървял насреща му и носел голяма греда. Като го видял, монахът завикал:
- Ей, демоне, чуваш ли ме! Къде отиваш?
Жрецът се спрял и така набил монаха, че той едва останал жив. Като взел захвърлената греда, жрецът продължил пътя си. След малко срещнал преподобния Макарий, който му казал:
- Спасявай се, трудолюбче, спасявай се.
Удивен от тези думи на преподобния, жрецът се спрял и го попитал:
- Какво добро видя у мен, че ме поздравяваш с такива думи?
- Виждам, че се трудиш - отговорил преподобният.
Тогава жрецът казал:
- Умилих се, отче, от твоите думи, защото виждам, че си Божий човек. Преди теб ме срещна друг монах, който ме наруга и аз го набих до смърт.
С тези думи жрецът паднал на колене и прегърнал нозете на преподобния, говорейки:
- Няма да те оставя, отче, докато не ме обърнеш в християнството и не ме направиш монах.
И тръгнал заедно със свети Макарий. Извървявайки немного, те се приближили към мястото, където лежал набитият от жреца монах, и го намерили едва жив. Като го взели, те го донесли в църквата, която се намирала на Нитрийската планина. Живеещите там братя, виждайки заедно с преподобни Макарий езически жрец, много се изумили. След това, като го кръстили, го направили монах и заради него множество езичници се обърнали в християнството. А авва Макарий по този случай дал такова наставление:
- Злата дума - казал той - прави и добрите зли, а добрата дума и злите прави добри.
+ + +
Веднъж преподобният дошъл в обителта на авва Памво. Тук старците молили преподобния:
- Кажи, отче, слово за назидание на братята.
Отвръщайки на молбата им, той започнал да говори така:
- Простете ми, братя, понеже съм лош монах; но съм виждал истински монаси. Веднъж седях в килията си и ми дойде помисъл, да отида във вътрешната пустиня, за да погледна какво е там. В продължение на пет години се борех с този помисъл, като смятах, че ме изкушават бесове. Но когато и след изтичането на петата година ме преследваше същият помисъл, се реших да отида във вътрешната пустиня. Там намерих огромно блато, по средата на което видях остров. В това време пустинните зверове дойдоха, за да се напият с вода. След зверовете видях двама голи човеци и цялото ми тяло се разтрепери, тъй като помислих, че виждам безплътни духове. Виждайки, че много съм се изплашил, тези хора ми казаха:
- Не се бой, защото и ние сме хора като теб.
Тогава ги попитал:
- Откъде дойдохте в тази пустиня?
- Ние сме от манастира - отговориха те, - като се посъветвахме един с друг, решихме да дойдем тук. И ето вече тридесет години, откакто напуснахме обителта. Единият от нас е египтянин, другият - либиец.
След това и те ме попитаха:
- В какво положение се намира сега светът? Пълноводни ли са реките? Изобилства ли земята с обичайните си плодове?
Аз им отговорих: Да.
След това отново ги попитах:
- По какъв начин мога да стана монах?
Те ми отговориха:
- Ако човек не се откаже от всичко, което се намира в света, той не може да бъде монах.
На това казах:
- Аз съм немощен и затова не мога да бъда такъв като вас.
- Ако не можеш да бъдеш такъв като нас - казаха те, - тогава стой в своята килия и се съкрушавай за греховете си.
И пак ги попитах:
- Когато настъпва зима, не страдате ли от силния студ? А когато настъпва твърде горещо лято, не изгарят ли телата ви от зноя?
На това те ми отговориха:
- Господ Бог ни е дарил такива тела, че нито страдаме през зимата от студа, нито през лятото - от зноя.
- Ето защо ви казах, братя - завършил преподобни Макарий, - че аз още не съм станал монах, но съм виждал монаси.
+ + +
Веднъж скитските отци го попитали по какъв начин е постигнал това, че тялото му винаги е много изсушено. Тъй като не само когато той постел, но даже и когато вкусвал храна - тялото му винаги си оставало твърде изсушено.
Преподобният дал такъв отговор на питащите го:
- Както ръженът, с който преобръщат горящите дърва и съчки в печката, винаги се обгаря от огъня, така у човека, който устремява ума си винаги към Господа и винаги държи в паметта страшните мъки на геенския огън - този страх не само терзае тялото, но и изсушава костите.
След това братята отново го попитали:
- Кажи ни, отче, как трябва да се молим?
Преподобният им дал такова наставление:
- За молитвата не се иска многословие, но потребно е да вдигнем ръце и да кажем: “Господи! Както Ти желаеш и както Ти самият знаеш, помилуй ме.” А ако врагът повдигне в душата греховна битка, трябва само да произнасяме: “Господи, помилуй.” Господ знае какво е полезно за нас и ще ни стори милост.
+ + +
Друг път авва Исаия помолил преподобния:
- Кажи ми, отче, някакво наставление за душевна полза.
- Бягай от хората - отговорил му преподобни Макарий.
- Какво значи да бягам от хората? - попитал тогава авва Исаия.
Преподобният му отговорил:
- Стой в килията си и се съкрушавай за греховете си.
А на своя ученик Пафнутий преподобният казал:
- Никого не обиждай, не клевети никого - като постъпваш така, ще се спасиш.
Освен това преподобният дал още и такова наставление:
- Не нощувай в килията на брат, който има лоша слава.
Дошъл при преподобния и друг монах и го попитал:
- Авва, какво да направя, за да се спася?
- Върви на гробищата и ругай умрелите - отговорил му преподобният.
Монахът отишъл на гробищата и както му казал преподобният, ругал там мъртъвците, разбивал с камъни гробниците им и връщайки се, разказал за всичко на преподобния. Преподобният го попитал:
- Казаха ли ти нещо умрелите?
- Не, нищо не казаха - отговорил монахът.
Тогава преподобният казал:
- Отиди пак и ги хвали.
Монахът отишъл и започнал да облажава мъртъвците с различни похвали:
- Апостоли, светци и праведници - казал той.
След това, отново идвайки при преподобния, му казал, че е хвалил умрелите.
- И сега ли нищо не ти отговориха? - попитал преподобният.
- Не, не отговориха - казал той.
Тогава преподобният му дал такова наставление:
- Виждаш ли - казал той, - че не ти отговориха нито когато руга умрелите, нито когато ги хвалеше. Така и ти, ако искаш да се спасиш, бъди като мъртвец: не се гневи, когато те безчестят, не се превъзнасяй тогава, когато те хвалят. Като постъпваш както тези мъртъвци, ще се спасиш.
+ + +
Братята разказвали за преподобния Макарий и следното. Ако някой от тях идвал при него като при свят и велик човек, преподобният нищо не говорел с такъв. Но ако някой монах, никак не почитайки преподобния, му кажел:
- Авва! Когато си бил камилар и си вземал селитра и си я продавал, не са ли те били тогава по-големите от теб? - и по подобен начин разговарял с преподобния, той с радост беседвал с такъв и охотно отговарял на всичките му въпроси.
+ + +
Веднъж старците, които живеели на Нитрийската планина, изпратили човек с такава молба:
- Отче! За да не затрудняваме цялото множество братя, ти самият, преди да отидеш при Господа, ела при нас.
Преподобният изпълнил молбата им и дошъл на Нитрийската планина. Като разбрали за пристигането му, при него се събрали всички монаси, които живеели там, и старците усърдно го молили да каже нещо за назидание на братята. Преподобният, като се просълзил, започнал така да говори:
- Братя! Да плачем и нека от нашите очи текат сълзи, които да ни очистват, преди да сме отишли там, където сълзите ще изгарят.
Внимавайки в наставлението на преподобния, всички проливали сълзи и падайки ничком, го молели:
- Отче! Моли се за нас на Господа.
+ + +
Веднъж преподобният Макарий, по времето, когато живеел още в Египет, заварил в своята килия крадец да взима нещата, които се намирали в нея. Отвън, до килията, било привързано магаре, на което крадецът товарел откраднатите неща. Преподобният, виждайки това, се престорил на чужд. И не само не попречил на крадеца, но започнал да му помага да товари магарето. После го изпратил с мир, размишлявайки в себе си:
- Ние нищо не сме донесли със себе си на този свят, затова ясно е, че нищо не можем и да отнесем оттук. Всичко ни е дал Господ и както Той желае, така всичко и става. Да бъде благословен Бог във всичко!
+ + +
За преподобния Макарий отците разказвали, че той станал сякаш земен бог, защото подобно на това, както Бог, макар и да вижда целия свят, но не наказва грешниците, така и преподобният Макарий покривал човешките немощи, които виждал. И макар да виждал, той бил като невиждащ; и чуващ, бил сякаш не чува.
Случило се, че един от учениците на Макарий отишъл в града, за да продаде ръкоделие: кошници и рогозки. В града го срещнала блудница, която, виждайки красивия юноша, се съблазнила и го повикала при себе си, сякаш искала да купи продаваните от него кошници. Монахът, не разбирайки нейния лукав замисъл, влязъл при нея в дома. Като взела една от кошниците, жената запитала монаха на каква цена иска да я продаде. Но след малко му заговорила развратни думи, посягайки да го съблазни към грях, както в древността египтянката се опитвала да съблазни целомъдрения Иосиф. Монахът, като се видял в голяма беда, тъй като вече бил близо до греха, устремил ума си високо и започнал да се моли:
- Христе Царю! Който избави Своя пророк от утробата на кита, избави и мен от този грях и от душевна смърт по молитвите на Своя угодник, моя отец Макарий.
И веднага бил грабнат от невидима ръка, както някога пророк Авакум от ангела, и бил поставен сред своята килия. Там видял преподобния Макарий, който усърдно се молел на Бога да избави ученика му от връхлетялата го напаст, защото преподобният разбрал какво се случило с него; с духовните си очи той видял далечното така ясно, сякаш е близко. Виждайки своя ученик, преподобният казал:
- Чедо! Да въздадем благодарност на Човеколюбеца Бог за това, че те избави от змийните уста и от адовите врата, грабвайки те с Божествената Си сила от грехопадението и донасяйки те в твоята килия, подобно на това, както някога донесъл в Азот Своя апостол Филип[18].
Такава сила имала пред Бога молитвата на преподобния. Друг път и сам той бил грабнат във въздуха и през огромно разстояние пренесен там, където му било нужно да отиде. Той носил кошници от скита и уморен от далечния път, седнал да отдъхне. При това се помолил на Господа:
- Боже, ти знаеш, че изнемогнах.
Веднага преподобният се оказал до онази река, където трябвало да отиде.
[11] Паладий Еленополски (368-430 г.), ученик на преподобни Доротей, родом от Галия, през 388 г. пристигнал в Александрия, после се оттеглил в близката пустиня, където се подвизавал и преподобни Доротей, и после се преселил във Витлеем. През 399 г. е избран за Еленополски епископ, във Витиния, Мала Азия. След това император Аркадий го заточил, като привърженик на свети Иоан Златоуст, в Горен Египет, откъдето през 408 г. е преместен в Антиноя, а през 412 г. е възвърнат на своята катедра в Еленопол. По молба на Кападокийския префект Лавс през 420 г. съставил сбирка на животоописанията на светиите и разкази за тях, която в негова чест нарекъл “Лавсаик”.
[12] По свидетелството на преподобни Паладий в Лавсаика това били три мери хляб (1 мера = 8,73 литри). Тоест бесноватият изяждал над 8 кг хляб - бел. пр.
[13] Около 3 кг.
[14] Тоест до три часа следобед.
[15] Тук се разбира пустинята Келий, която отстояла от Нитрийската планина на около 7 км на югоизток. Тук се оттегляли обичащите уединението, след като вече се утвърдили в монашеския живот. Тук те прекарвали по-безмълвен живот и техните келии били така отдалечени една от друга, че нито поглед, нито слух разсейвал поради близко съжителство другите братя. У монасите било установено като правило да не се посещават, за да не нарушават безмълвието. Само в събота и неделя те се събирали в храма за общо богослужение. Пустинята Келий се управлявала от презвитери, между които особено известен бил преподобният Макарий Александрийски.
[16] Пс. 90:10 (слав.)
[17] 4 Царств. 5:15, 16, 20-27.
[18] Деян. 8:39.
