Всички, които по Божията милост имаха щастието да бъдат духовни чеда на приснопаметния архимандрит Севастиан Преображенски и Зографски (+7 февруари 2008 г.) – брат и дългогодишен ефимерий на Патриаршеския мaнастир "Св. Троица" край Велико Търново – знаеха добре колко ценно и спасително беше неговото духовно наставничество.
Вечна и блажена да е паметта му!
Бог да го приеме в Царството си и да го дарува с вечно спасение!
Имаме щастието да предложим на нашите читатели личните свидетелства на мон. С за молитвеното застъпничество на стареца.
С клисарката ни решихме да направим почистване в храма в моя роден град. В този момент влезе една много красива и чаровна млада жена, която каза, че търси отеца, за да поговори относно получаването на развод. Аз я попитах, защо се е решила на такава стъпка, а тя отговори, че мъжът ѝ много я ревнува, тормози я, бие я и се е принудила да излезе на квартира с децата си.
Мисълта за тази млада жена не ми даде покой – мислих си какви съблазни я очакват в бъдеще с нейната красота, в какви сложни ситуации могат да изпаднат тя и нейните деца занапред. Затова на другия ден отидох в храма и попитах клисарката ни дали знае как се казва жената от вчера. За щастие, тя знаеше името ѝ – Надя.
Следващите дни аз пътувах и отидох при дядо Севастиан. Освен по духовните въпроси, по които трябваше да се допитам, го попитах и за младата жена. Архим. Севастиан ме помоли да предам на Надя, че той е казал в никакъв случай да не се развежда и че той ще се моли за нея и съпруга ѝ.
След като се върнах, открих Надя и след като се извиних, че си бях позволила да се намеся в личния ѝ живот, ѝ предадох думите на стареца. За моя голяма радост, тя се вслуша в тях и се върна при съпруга си. Аз бях свидетел как по молитвеното застъпничество на дядо Севастиан мъжът на Надя коренно се измени – той стана добър и любящ съпруг. Нещо повече, и двамата повярваха в Бога и се въцърковиха, за да увенчаят семейството си с венеца на Христовата любов и благодат.
+++
П. беше мой познат, вярващ християнин, който имаше подобаващо образование, хубава работа, но дълги години не успяваше да се задоми. Той желаеше да създаде семейство с жена, която вярва в Бога, за да могат да създадат своя домашна Христова църквичка и да възпитават децата си в православната вяра.
С тази надежда П. отиде в Храма „Св. Николай“ в София и написа писмо до св. Серафим Соболев, в което помоли светецът да измоли от Господ задомяването му и да се ожени за жена с името Мария.
П. ми разказа, че седмица, след като беше написал писмото в Подворието, ненадейно се запознал с момиче на име Мария, което много харесал. Понеже не беше напълно убеден, че това е момичето, за което беше писал, П. отиде и се срещна с о. Севасиан и го помоли да благослови това духовно познанство. Старецът благослови.
Мина време и П. още не се решаваше да обвърже живота си с Мария – той не можеше да прецени доколко тя е вярваща и дали ще бъдат заедно щастливи. Понеже изпитваше подобни съмнения, той ме помоли да попитам архимандрит Севастиан дали ще е богоугодно да се създаде такова семейство. Аз се срещнах с дядото и го попитах, а той, след като даде благословението си за този брак помоли да предадем на П., че “ако не се венчаят един за друг, ще бъдат зле и той, и тя“.
П. и Мария впоследствие се венчаха, създадоха прекрасно семейство, в което с много радост и упование на Бога възпитават своите деца в духа на християнските ценности.
