Според св. Димитрий Ростовски, мощите на преставилата се в Ефес св. Мария Магдалина били тържествено пренесени в константинополския манастир „Св. Лазар“ в края през 890 г. от император Лъв VI, Философ.
По-нататък следите на част от тях се губят, вероятно по време на разграбването на Константинопол от кръстоносците мощите ѝ са били откраднати и впоследствие разнесени по храмове в различни места в Европа и Близкия Изток.
Най-много нейни мощи има на Света Гора – Атон. В манастира Симонопетра се пази част от лявата ѝ ръка, в Есфигмен - част от нейния крак, Дохиар и Кутлумуш притежават по-малки частици от светите ѝ мощи. В Гетсиманския храм „Св. равноапостолна Мария Магдалина“ (1888 г.), на Елеонския хълм в Йерусалим, се пазят също частици от нетленното ѝ тяло.
Междувременно игуменът Даниил, пътешестващ от Кивска Рус до Светата Земя в началото на XII в., в разгара на кръстоносните походи, посетил също и Ефес. Той пише за него: „Тук наблизо е пещерата, в която лежат телата на 7-те отроци <…> и гробът на Мария Магдалина и главата ѝ (Книга хожений. Записки русских путешественников XI–XV вв.). А неизвестен руски пътешественик, който посетил Константинопол в края на XIII – началото на XIV век, тоест вече след падането на Латинската империя, така описва светините в столичната обител на праведния Лазар: „Лазар, светият приятел Божии, е погребан в левия стълб, а неговата сестра Марта от лявата му страна; пак тук <…> в левия стълб е зазидана и св. Мария Магдалина”. Следващите пътешественици след това не споменават вече нищо за мощите ѝ.
Св. Мария Магдалина била родом от градчето Магдала (то принадлежало на Исахаровото коляно) на брега на Галилейско море, близо до гр. Капернаум. Паметта ѝ се чества на 22 юли/4 август и на третата неделя след Пасха – на светите жени мироносици.
Св. Мария Магдалина е една от жените мироносици. Съгласно Евангелието тя вървяла след нашия Господ Иисус Христос, присъствала на разпятието Му и първа се удостоила да види възкръсналия Господ. От нея Христос изгонил седем бяса (Лука 8:1-3), а това станало, за да се яви славата Божия върху ѝ, както пише св. Димитрий Ростовски. Нейната вярност и преданост към Спасителя проличала най-вече на Голгота, където тя утешавала и подкрепяла плачещата Божия майка, изнемогваща от болка за божествения си Син (Иоан.19:25).
Първата свидетелка на Възкресението на Божия Син станала и първа Негова благовестница. След Възнесението Му тя обходила много страни, проповядвайки, подобно на апостолите, за Господ Иисус Христос. В Рим тя се явила при император Тиберий и му поднесла яйце, което при думите: „Христос Воскресе!“ станало червено, и му разказала за кръстните страдания на Спасителя.
Напускайки Рим, Мария Магдалина отишла в Ефес, където помагала на св. Йоан Богослов в апостолската проповед и трудовете му за спасение на човешките души, и там в блажено успение се преставила пред Господа.
Тя се изобразява на иконите от Страстния цикъл: сред стоящите при разпятието на Спасителя, при снемането от кръста, при полагането Му в гроба, върху изображението „Не ридай Мене, Мати!“, както и в лика на жените мироносици.
Апостолите проповядвали Възкресение Христово на целия свят – св. Мария Магдалина проповядвала Възкресение Христово на самите апостоли. Тя била апостол за апостолите. Светите отци виждат в това особена Божия премъдрост. „Жена — учи св. Григорий Богослов — чрез устата на змията прие първата лъжа, и жена чрез устата на Самия възкръснал Господ първа чу радостната истина“.
За светия ѝ живот свидетелства чудото с нейната лява ръка – главно достояние на атонския манастир Симонопетра. Тя била донесена в светата обител през XVI в. като дар от Иосиф Митилински. Вече почти две хиляди години след нейната кончина ръката ѝ остава не само нетленна и благоуханна, но и постоянно съхранява температурата на човешкото тяло.
ЧУДЕСА
Сред чудесата, извършени при молитва към света Мария Магдалина, се споменава спасението на бременна жена по време на корабокрушение. Оказала се в смъртна опасност, погиващата започнала да се моли на светицата и дала обет: ако се спаси, да даде детето си в манастира, посветен на св. Мария Магдалина. И светицата откликнала на молбата на бъдещата майка, тя държала брадичката ѝ над водата и я насочвала към брега. Жената, спасена по чудесен начин, родила здрав син и когато той пораснал, изпълнила обета си.
Светицата изцелила един слепец: той прогледнал, веднага щом водачът му зърнал в далечината манастира на св. Мария Магдалина, закъдето те двамата били тръгнали, за да се поклонят на мощите ѝ.
Един безчестен човек, след като му се явила св. Мария Магдалина, се разкаял и започнал да води добродетелен живот.
Светицата се притичвала на помощ на затворници, изцелявала безнадеждно болни, помагала на безплодни и родилки, освобождавала несправедливо осъдени и дори възкресявала мъртви.
За едно съвременно чудо на св. Мария Магдалина разказва православната християнка Р., която изпрати своето свидетелство до сайта „Всемирното православие”.
Тя се черкува в храм на светицата и през 2016 г. трябвало да занесе в храма имена на своя позната, които да бъдат записани от група, заминаваща на поклонническо пътуване. Тъй като мъжът ѝ бил с високо кръвно и я чакал след докторски преглед в колата, жената мислела само да предаде имената и да си тръгне, била облечена спортно и не била с нагласа да участва във вечернята. Но се случило така, че организаторът на пътуването, който трябвал да вземе имената, много закъснял. Така Р. трябвало да остане на вечернята и да участва в акатиста на св. Николай, но през цялото време била много притеснена.
Вече се стъмвало, храмът бил леко осветен и в пелeната на нощния мрак Р. се приближила до икона на светицата, която изнасят за почитание, и започнала да я моли за помощ. В този момент видяла как две струйки се стичат по масивното стъкло. Жената импулсивно решила, че нещо е протекло от вазата над иконата и я избърсала със салфетка. Отдръпнала се да си тръгне и в съзнанието ѝ изникнал въпросът: „Какво беше това?!”.
Върнала се и се навела над иконата – тогава видяла как от стомничката, която държи светицата, започнали да извират в двете посоки две ручейчета. Инстинктивно Р. поставила пръста си върху стъклото, което било със завидна дебелина, и той целият се потопил в миро. Жената го изяла, понеже не знаела как да постъпи по друг начин със светинята, и месеци наред след това при молитва или спомен за случилото се се появявало едно гъделичкане в устата и гърлото ѝ.
Света равноапостолна Мария Магдалина, моли Бога за нас!
Още за преподобната наша майка – в рубриката ни за св. Мария Магдалина.
Източници:
http://www.st-maria-magdalina.ru
www.solun.gr
