Отец Йоан Вернезос, енорийски свещеник и предстоятел на църквата „Св. Йоан Руски” в село Прокопио на остров Евбея, съобщава следното:

„Имах тумор на дясната си ръка. Освен опасностите, които самият тумор криеше в себе си, и самата ръка беше обезобразена. И затова, когато енориашите ми целуваха ръка, аз я криех под расото.

В деня на погребението на стареца Яков (22.11.1991 г.) аз му споделих притеснението си. И целувайки десницата му, се докоснах до него с болната си ръка. И от този момент туморът започна да намалява, докато не изчезна съвсем. Безкрайно съм благодарен на светия старец! Неговото благословение да е над нас!”

***

Андромаха Паскали, жителка на село Лимни, остров Евбея, изпрати това писмо до манастира, в което пише: „На 17 ноември 1993 г. на върха на езика ми се появи подутина, която постепенно нарастваше и постоянно ми пречеше, когато говорех, пиех вода или се хранех.

Бяха изминали два месеца, откакто за първи път забелязах тази подутина, но тя не изчезваше. Чувствах се ужасно. И така, намирайки се в състояние на силно нервно напрежение, докато мислех, че в понеделник вече е наложително да отида в Атина на лекар, разказвах за своя проблем на отец Яков, гледайки малката му снимка, която стои на масата срещу мен (по това време старецът Яков не е бил още канонизиран – б.р.). Молех го да ми помогне, за да не започне безкрайната поредица от лекарски прегледи, каквито са необходими в подобни спешни ситуации, и така в около два часа посред нощ внезапно се събудих в стаята си.

Сутринта, когато станах и докато пиех кафе установих, че на езика вече нищо не ми пречи. С нетърпение изтичах до огледалото и видях, че подутината е изчезнала и от нея не е останала и следа. Ето така, съвсем простичко помолих свети Яков за помощ, а той също така простичко ми отговори.”

***

Негово Високопреосвещенство Неофит, митрополит Морфиски, при едно от посещенията си в манастира, по времето, когато е все още архимандрит, съобщава наред с другите чудеса, извършени от светия старец Яков с нашите кипърски братя, които той много обичал, и следното: „Донесох в Кипър масло от кандилото на гроба на стареца. През 1993 г. енорийският свещеник от църквата „Св. Йоан Богослов” в гр. Ларнака, отец Панайотис Зарос, ми се обади и каза: „Отец Неофит, имам проблеми, цяла година не съм добре със здравето, имам проблеми, но не споделям с никого това. Поради пукнатини в ректума периодично имам обилно кървене. Напоследък болките станаха непоносими, а кръвта тече като река. Моля те, помоли св. Георги (ти живееш при него в манастира) и преподобния отец Яков да ми дадат търпение, защото започнат ли болките, страдам много, крещя и ужасно тревожа жена си и децата си“.

Стана ми много мъчно за него и му казах, че ще се помоля и ще му донеса масло от кандилцето на отец Яков, за да го помажа с него, след което затворих телефона. Петнадесет минути по-късно отец Панайотис пристигна в манастира и ми каза: „Аз сам дойдох за маслото на стареца, защото вярвам от цялото си сърце на този човек, вярвам, че Господ ще му позволи да ми помогне”.

Дадох му елей, поставих кръстен знак на челото му и той си отиде. Вечерта ми позвъни и плачейки от радост, ми каза, че кръвотечението е спряло. От тогава всичко при него е наред.

Отец Панайотис страдаше от тази болест още от юношеството си, а тогава бе към 40-годишен. Когато оздравя, той се зарече да отслужва Божествена литургия и панихида на стареца Яков всяка година в деня на своето изцеление (по това време св. Яков още не е бил канонизиран – б.р.). Но след като измина една година след извършване на чудото, отец Панайотис забрави за обещанието си. Но си спомни за него, когато в същия ден, година по-късно, отново се появи слабо кръвотечение. Свещеникът изпълни своето обещание и кръвта спря. От тогава той не забравя и всяка година отслужва Божествена литургия и панихида на стареца, наравно със светците.

***

Йоргос Йоанидис, лекар-терапевт от гр. Волос (тогава личен лекар на митрополит Димитриад, сега – архиепископ Христодул) разказа между другото и следната история: „През септември 1997 година, тръгвайки си от манастира „Св. Давид”, където заедно със семейството ми бяхме на поклонническо пътуване, вече почти на вратата, усетих силно желание да се върна и да се поклоня още веднъж на гроба на стареца Яков. Усетих това свое желание както човек, който чувства, че е забравил нещо важно и иска да се върне, за да го вземе. И аз наистина се върнах заедно със сина ми, а на метри от гроба на стареца видях на земята броеница. Взех я, и я държах така, че ако я види някой от поклонниците, ако случайно я е изгубил, да му я дам.

И в същия момент чувам зад гърба си глас, който казва: „Какво търсиш? Тази броеница е за теб.”

Обръщам се и на метър от мен виждам жив стареца Яков, който ми се усмихва. Видях го ясно, като бял ден. Забелязах просълзените му очи, капилярчетата по лицето му, брадата. Разбрах, че се случи нещо необикновено и то ме разтърси. Появата на живия, в буквалния смисъл на думата, старец Яков се оказа решаваща за мен, тя запечати увереността ми в Божественото присъствие”.

***

Когато този текст се подготвяше за публикуване, в манастира пристигна г-н Янулис, моряк от остров Андрос. Очите на мъжа бяха пълни със сълзи, без да може да владее вълнението си, едва говорейки, той ни довери следната история:

„Доста дълго пътешествах из Индия. Веднъж сърцето ми започна да ме безпокои. В болницата, където ме изпратиха, лекарите ми съобщиха, че не ми остава много време. Въпреки ужасното си състояние, аз почувствах, че някаква невидима божествена сила ми помага. Когато в някакъв момент отворих очи, първото нещо, което видях, беше старецът Яков, чиято книга няколко пъти бях чел. И той ми каза: „Не се страхувай, Янулис, аз ще ти помогна, всичко при теб ще е наред, и ти ще се върнеш в родината си“. И наистина, от този момент започнах да оздравявам.”

***

Съществуващите устни и писмени свидетелства на вярващите потвърждават, че старецът Яков има велико дръзновение пред Бога, и ние се молим за застъпничеството му за всички нас пред нашия Господ, Подателя на даровете.