Има едно чудо с митрополит Алмаатински и Казахстански Йосиф (Чернов). По време на Втората световна война той за малко не умрял от студ, намирайки се във фашистки затвор. Преди това, бидейки още млад дякон, той често минавал мимоходом покрай иконата на светите Четиридесет мъченици.

През 1943 г. попаднал в гестаповски затвор, където нямало стъкла, а навън било страшен студ. Той не носел почти нищо – бил само по подрасник. Чувствал се толкова зле, че призовавал Господ да му даде да умре. Било му невъзможно и нямал сили да търпи този студ. Тогава си спомнил за светите Четиридесет Севастийски мъченици и започнал да им се моли, като искал прошка от тях, че не им оказвал нужната почит, без да разбира техния мъченически подвиг.

Молил се горещо и усърдно и скоро отчаянието започнало да отстъпва от него и по тялото му се разляла топлота и той се сгрял. След това, когато студът и отчаянието отстъпили, вратите на килията се отворили и близки му донесли Св. Дарове, хляб и топла одежда.