Пресвета Богородица

Автор: Светлана Липатова

Превод: Василка Нанева

Източник: www.pravoslavie.ru

 
  
 

Предполага се, че светлият празник Благовещение на Пресвета Богородица се отбелязва от църквата приблизително от IV век насам. Възможно е, първоначално той да е възникнал в Мала Азия или в Константинопол, а след това да се е разпространил по целия християнски свят. За установяването на празника спомогнало откриването на светите места, свързани със земния живот на Спасителя, от св. равноапостолна царица Елена, в началото на IV век, и строителството на храмове там, в това число базиликата в Назарет, на мястото, където св. Архангел Гавриил се явил на Девата. Определянето на времето на празнуване зависело от деня на Рождеството на Спасителя – точно между 25 март и 25 декември се изпълват деветте месеца - определеният срок за носене на младенец в утробата.

Източниците, в които се повествува за Благовещение, са Евангелието и апокрифните съчинения, възникнали още през раннохристиянската епоха. В Евангелието на Лука  (Лук. 1. 26-38) се разказва за това, че Архангелът бил изпратен от Бога при Мария с радостната вест, че Тя ще роди Спасителя на света. Желаейки да изпълни волята Господня, Пресветата отговорила със смирените слова: „Нека ми бъде по думата ти”. В църковната традиция това послушание на Божията Майка се противопоставя на непослушанието на Ева. Божията Майка като „новата Ева” послужи за изкупление от първородния грях на „първата Ева”, започвайки да служи за възвръщане на  изгубеното единение на хората с Бога и за спасение на човечеството. Именно затова денят Благовещение е един от главните православни празници.

„Днес е началото на нашето спасение” – се пее в тропара на Благовещение.

В апокрифите -  така нареченото „Протоевангелие на Иаков” и „Евангелие от Лъжематей” (или „Книгата Рождество на Блажената Мария”) се повествува за две явявания на Ангела. Отначало  Гавриил се явил на Девата при кладенеца и чак след това в дома на Йосиф, където тя по падналия й се жребий предяла прежда за пурпурната завеса на Йерусалимския храм. Тези апокрифни предания значително повлияли иконографията на празника.

Изображения на Благовещение на Пресвета Богородица се срещат не само в иконописта и монументалната живопис, но и в миниатюрите в ръкописите, скулптурата, ръкоделията.

Най-древните образи на Благовещение са фреските в древноримските катакомби, изображенията върху раннохристиянски саркофази и мозайката в църквата Санта Мария Маджоре в Рим.  

Върху Равенския саркофаг (V- VI в.) Мария седи в кресло и държи вретено в ръце, от дясната й страна предстои крилатият Ангел с жезъл.  Този иконографски тип се разработва от художниците в продължение на столетия и е добре известен от по-късни изображения. В мозайката на триумфалната арка на църквата Санта Мария Маджоре (432-440 г.), Божията Майка също е представена седнала, с ръкоделие на коленете. Но в това изображение, отличаващо се с особена тържественост, има редица уникални детайли  -  един ангел се спуска към седящата на трона Божия Майка, още четири ангела окръжават престола й, а един беседва с праведния Йосиф 

В съкровищницата на катедралата в Лион се пази древен копринен покров, датиращ от VII-VIII век, с изображения на Благовещение и Рождество Христово. Заключената в орнаменталния кръг сцена  на Благовещение се отличава с лаконизъм и изразителност. Божията Майка е представена да преде седнала, Ангелът, с жезъл в лявата ръка, с поривист жест я благославя, съобщавайки й пратената от Господ вест.

Паралелно с разгледания иконографски тип „Благовещение с ръкоделие”, от раннохристиянски времена получили разпространение образите „Благовещение при извора (кладенеца)”, основани на вече посочените апокрифни предания. В своя фундаментален труд „Евангелието в паметниците на иконографията” Н. В. Покровски нарича такива изображения „Предблаговещение”, доколкото в тях се изобразява не самото Благовещение, а моментът, който го предшества.[1] Един от най-старите запазени до наши дни примери на произведения от подобен тип е представен върху обшивката от слонова кост на Евангелието от Милано (втора половина на V век). Божията Майка, облечена в антична туника, е изобразена коленичила пред течащ от скалата ручей със стомна в ръка, а зад нея се вижда благославящият я Ангел.  

 

Акатистът на св. Богородица е разделен на четири части. Всяка от теях  се чете на Малкото повечерие в първите четири петъчни дни на св. Четиридесетница. В петък на петата седмица се чете целият акатист. Първите седем кондака в съдържателно отношение са  исторически, а останалите  - ­догматически.  Някои от икосите също имат повествователен характер.

 

 Кондак 1

На тебе, Богородице, поборница-воевода, ние твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: радвай се Невесто неневестна!

 

 

Икос 1

Ангел предстаител бе пратен от небето да каже на Богородица: радвай се! - и виждайки, че Ти, Господи, едновременно при тоя безплътен глас, се въплощаваш, стоеше ужасен и викаше към нея така:

Радвай се ти, чрез която ще изгрее радостта; радвай се ти, чрез която клетвата ще изчезне!
Радвай сети, чрез която падналият Адам бе възвърнат; радвй се ти, чрез която Ева се избавя от сълзи!
Радвай се, висота, трудно достижима с човешки мисли; радвай се глъбинно, в която мъчно се прониква и с ангелски очи!
Радвай се, защото ти си Царев престол; радвай се, защото носиш Оногова, Който всичко държи!
Радвай се, звездо, която явяваш Слънцето; радвай се, утробо на божественото въплощение!
Радвай се ти, чрез която се обновяват тварите; радвай се ти, чрез която се прекланяме на Твореца!
Радвай се, Невесто неневестна!
 
 
Пълният текст на акатиста можете да прочетете тук. 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

Нагоре