Автор на предговора към книгата:
Протойерей Василий Шаган
Автор на книгата:
г-жа Емилия Бойчева
Темата за храната може да изглежда второстепенна за някой хора, особено за тези, Които гледат философски на живота или се вълнуват от религиозни въпроси. Но ако си спомним известното твърдение на Фойербах, че „човекът е това, с което се храни", то мисля, че за храната може да се говори, идеализирайки дори някои схващания за човешката природа.
Хванах се да напиша нещичко към този сборник като „ядящ" и „пиещ" човек. Едва ли можем да лукавстваме, че като хора водим само духовен живот - трябва честно да признаем, че всъщност се вълнуваме и от храната. За някои от нас храната е основна цел, за някои - страст, а има хора, които имат ненавист Към храната. Това показва, че нямаме много правилна представа за нещо, което формира и поддържа основни неща от нашата същност - нашата плът и кръв.
За да живее, човек трябва да се храни. В самото начало на Библията Бог заповядва на хората да се хранят от плодовете на земята, от това, което тя ражда: „ ...ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна..." /Бит. 1:29/. Погледнато от материална гледна точка, ние наистина сме това, с което се храним. Мисля, обаче, че целта на сборника е друга - да покаже една особена, нова, друга култура на хранене. Да покаже, каква трябва да бъде нашата кухня през пости.
За тези, Които са решили да постят, тази Книга може да бъде в помощ на тяхната Кухня, но аз искам да помислим за същността и целта на поста. Постът, бих казал, е време, в което трябва да съберем своята разпиляност, Което да ни доведе и да ни постави лице в лице пред себе си, пред нашите ближни и пред Бога. Какво означава това? Това означава, да подготвим цялото си естество - душата и тялото - за среща със себе си, с ближния и със Самия Бог. Да придобием по-строга дисциплина на ума си, да изпитаме движенията на сърцето си: Как се отнасяме към ближните, към себе си, към Бога, как се молим, как обичаме и дали обичаме. Да се постараем също да променим себе си към доброто. Въздържайки се от блажна храна и от много храна, да усмиряваме своите страсти, да премахваме своята физическа и духовна немарливост и леност. Да се въздържаме от лоши мисли и дела, Като премахваме своето равнодушие и слабост. За да придобием бодрост и да помислим за Бога и за нашето единство с Него.
Целта на поста не е да се научим да правим някакви упражнения или да придобием повече морал. Целта на поста е да се доближим до Бога, да станем причастни на Него. Думата цел е от корена „цял". Целта не може да е просто удовлетворяване на някакви наши желания - тя е това, което ни прави цели, завършени, пълни, радостни и щастливи, след като сме я постигнали. Целта на нашия живот е Бог, защото в Него, като човеци, ние сме в пълнота и целомъдрост.
Искам да поздравя Емилия за нейното желание да помогне на тези, които желаят да постят. Поздравявам и тези, които се интересуват от поста, Като средство за постигане на своята пълнота и цялост.
Желая, Вашият пост да Ви доведе до Църквата и до Бога.
