Св. Ефрем Сирин (ок. 305-373 г.) е особено неподражаем и вдъхновен певец на поканието и сърдечното съкрушение и ненадминат художник на Второто пришествие и Страшния съд. По свидетелството на св. Григорий Нисийски, сълзите са неговата постоянна стихия – да плаче за греховете си за него е било така необходимо, както за другите да дишат.
Вътрешно не съм това, което съм външно, изцери ме!
Горко ми: каква присъда ме очаква, какъв срам ще се стовари върху мене! Скритото мое не е такова, каквото е външното; защото беседвам за безстрастие, а сам деня и нощя мисля за срамни страсти! Държа речи за непорочност, а мислено се занимавам с разпътство!
Уви, какво изпитание ми предстои! Явно е,че нося върху себе си образа на благочестието, но не и силата му. С какво лице ще пристъпя към Господа, Който знае тайните на сърцето ми, щом като съм виновен в толкова беззакония? Когато стоя на молитва, боя се да не падне огън от небето и да ме изгори, както някога огън от Господа изгорил ония, които му принесли чуждо кадиво (Числ. 12 гл.).
Какво може да очаква човек, върху когото лежи такова греховно бреме? Изпепелено е сърцето ми, омрачен е умът ми, изгубиха се благочестивите ми помисли; като псе, постоянно се връщам на бълвотината си!
Няма в мене ясен и непорочен стремеж към Бога, няма чисти мисли, няма сълзи през време на молитвата, макар иначе и да въздишам и да навеждам ниско посраменото си лице, и да се удрям в гърдите – туй жилище на страсти, тази работилница за лукави помисли!
Ти знаеш, Господи, скритите в мене мои страсти; известни Ти са язвите на моята душа! И тъй, изцери ме, Господи, и ще се изцеря! Ако ти не съзидаш дома на моята душа, напразно ще се трудя да го зидам сам!
Наистина, понякога и сам аз се заемам усърдно да се боря против страстите, когато те започнат да воюват против мене, но скоро хитрият змей разслабва душевните ми сили чрез сластолюбие (угаждане), и аз неусетно отстъпвам. И макар никой да не връзва ръцете ми видимо, но невидимите страсти отново ме повличат като истински пленник!
О, Господи, просвети очите на сърцето ми, за да позная всичкото коварство и злоба на страстите! Твоята благодат да ме осени, за да мога да се противопоставям и да устоя, като препаша чреслата си с мъжество.
Някога ти, Господи, си направил за Твоя народ непроходимото море лесно проходимо. Ти от твърда скала си източил на жадуващите Твои люде вода. Само Ти едничък по Своята благодат си спасил изпадналия в ръцете на разбойниците. Смили се и над мене, който също така изпаднах в ръцете на разбойници и като затворник съм вързан от своето злоумие!
Никой не е в състояние да излекува язвата на моята душа, освен тебе, Господи, Който познаваш глъбините на моето сърце! Умолявам Твоята благост: съжали ме и ме спаси!
(Из Псалтира на св. Ефрем Сирин
ДФ „Абагар”, Велико Търново – 1992 г.)
