Александър (Милеант), Буeнос-Айрески и Южноамерикански епископ (1938 - 2005 г.), е клирик на Руската задгранична православна църква – необикновен, неуморим, легендарен, подвижник на нивата Христова. В света бил работещ учен, който успешно съвместявал семейството и светската работа с църковната дейност. Роден е в Русия, починал в Лос Анжелис.

От 1985 до 2005 г. издава 763 брошури, 300 от които на руски език, 192 на английски, 168 на испански и 103 на португалски. Неговият сайт и брошурите му се ползват с голям успех за духовно възраждане. В настояще време това е единственият източник в света, откъдето могат да се получат всички начални знания по Закон Божий на четири езика, при това напълно безплатно.

+   +   +

„Начало на греха е гордостта“ (Сирахов 10:15)

За източник на вероучението католиците признават (за разлика от протестантите) не само Свещеното Писание (Библията), но и Свещеното Предание, което в католицизма (за разлика от Православието) включва в себе си, освен постановленията на вселенските събори на католическата църква, и цял ред нововъведения.

Самоназванието католическа църква на гръцки буквално означава „съборна," но в интерпретацията на католическите теолози понятието съборност, толкова важно в православната традиция, се заменя с понятието „вселенска", тоест количествена широта на влияние (действително, римо-католическото изповедание е разпространено не само в Европа, но и в Северна и Южна Америка, в Африка и Азия).

Различията между католицизма и Православието се проявявали дълго преди формалното отделяне на римската катедра от Вселенската Църква през 1054 г. Едно от най-важните прояви на различието в богословието било възприемането на Запад на проблема с почитанието на иконите. Този проблем възникнал във връзка с иконоборческата ерес във Византия през VIII – началото на XI век. Ако за Източното християнство иконата била принцип на духовния живот, в съответствие с който небесният първообраз се отразява в земен образ, за католизицма такъв стремеж към небесния първообраз бил излишен и не се разбирал. Затова, макар че на Запад иконоборческата ерес била формално осъдена поради своята крайност, заради унищожаването на светите икони, въпреки това самият догмат за иконопочитанието не бил възприеман от Запада в цялата си пълнота и дълбочина. По същото време се очертало и ново богословско разминаване между Изтока и Запада, така нареченият проблем филиокве, т.е. добавянето към Символа на вярата на думите за това, че Светият Дух изхожда не само от Отца, но и от Сина.

Съхранявайки, особено в началото, много от чертите на древната неразделна Църква, римо-католическата църква придобила от момента на отпадането ясно очертаващи се особености в догматите, обредите, устройството на църковното управление, дисциплината и каноните. За разлика от Източната Църква, римо-католическата допуска възможност за развитие на догматическото учение на своята църква и допълненията му чрез провъзгласяване на нови догмати.

Основните догматически нововъведения на западната църква, върху които се строи цялото здание на католицизма, са следните:

  • Учението за абсолютната, еднолична власт на Римския епископ (папа) над Църквата, и за неговата непогрешимост;
  • Учението за изхождането на Светия Дух „и от Сина" (лат. филиокве);
  • Тези два пункта били основните причини за отделянето на римската катедра през XI в.; логически извод от учението за абсолютната, еднолична власт на папата над Църквата било учението за непогрешимостта на папата по въпросите на вероучението, формулирано като догмат на I Ватикански събор през 1870 г.;
  • променило се учението за спасението, за първородния грях, в резултат на което възникнали догматите за удовлетворяването на Бога заради греха, за чистилището, за съкровищницата на заслугите и индулгенцииите;
  • През XIX и XX век били провъзгласени два нови, така наречени мариологични догмата: за непорочното зачатие на Дева Мария (1854 г.) и за Нейното телесно възнесение на небето (1950);
  • през 1962 - 1964 г. на II Ватикански събор било подложено на коренно преразглеждане учението за Църквата и за нейната роля в спасението на човека
  • (Следва)


Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре