От древни времена в своето учение за взаимоотношенията между Лицата на Светата Троица Църквата е учила, че Третото Лице на Св. Троица – Светият Дух, предвечно изхожда единствено от Първото Лице на Света Троица – Бог Отец. Това учение било основано върху Христовите думи, че Светият Дух „от Отца изхожда“ оан. 15:26). Тази вероучителна формула била внесена в Символа на вярата на Втория Вселенски събор (381 г.).

След това този Събор, а също Третият и Четвъртият Вселенски събор, потвърждавайки истинността на Символа на вярата, забранили да се правят каквито и да били добавки към Никео-Цариградския Символ на вярата.

Но през 589 г. на местния испански събор в Толедо била направена добавка към Символа на вярата, според която Дух Свети изхожда не само от Отца, но и от Сина (qui а Patre Filioque procedit). Тази поправка станала известна като „филиокве“ и впоследствие била една от главните причини за отпадане на западното християнство от Православието.

Като повод за тази добавка послужило обстоятелството, че на Толедския събор било решено Испанската църква да се присъедини към църквата на вестготите, които изповядвали арианската ерес. Тъй като основният пункт на арианската ерес било учението за неравенството между Сина и Отца, то, настоявайки за пълно равенство на Сина и Отца, на                 Толедския събор испанските богослови решили да поставят и Сина в същото това положение към Светия Дух, в каквото се намира към Него Отец, тоест казали, че Дух Свети изхожда от Отца и Сина. През VII и VIII век добавката към Символа на вярата „филиокве“ се разпространила във франкските църкви.

Първоначално римските папи отказвали да признаят „филиокве“. Така през IX век папа Лъв III отхвърлил молбата на император Карл Велики да се внесе тази добавка в Символа на вярата. Нещо повече, Римският епископ дори заповядал да изрежат текста на Никео-Цариградския Символ на вярата върху две сребърни плочи и да ги поставят при гробницата на светите апостоли Петър и Павел с надпис: „Аз, Лъв, поставих тези плочи от любов към православната вяра и за нейното съхранение."

Но независимо от това лъжеучението за изхождането на Светия Дух и от Сина продължавало да се разпространява в западните църкви чак до 1014 г., когато Римският папа Бенедикт VIII окончателно го внесъл в Символа на вярата.

Мнозина съвременни християни смятат, че спорът около добавянето на една дума към Символа на вярата е тривиален, предмет за изследване от професионалните богослови, и че по никакъв начин не влия върху нашата вяра.

Както отбелязахме в началото, християнството е религия на Светата Троица. А вярата в Света Троица има непосредствено отношение към всички страни на нашия духовен живот. За християните догматът на Света Троица е не само вероучителна формула, но и жив и непрекъснато развиващ се християнски опит. Всяко добавяне или изменение в учението за Света Троица нарушава правилността на този крайъгълен догмат и променя нашата вяра.

Върху какво, впрочем, основават римските католици филиокве - своя догмат за изхождане на Светия Дух и от Сина?

Католическите богослови казват, че самите думи на Спасителя: Който от Отца изхожда" – въвсем не изключват изхождането на Св. Дух и от Сина, напротив, дори съдържат в себе си тази мисъл, тъй като Отец и Син са едни по същество, и всичко, което има Отец, има го и Синът. Православната Църква учи, че Отец, Син и Св. Дух действително са единни по същество, но се различават помежду си като Лица; всичко, което има Отец, го има Синът, има го и Дух Свети, с изключение на личните свойства. Ако пък допуснем, че с думите „от Отца изхожда“ се предполага изхождането на Св. Дух и от Сина, тъй като Синът е един с Отца по същество, тогава сме длъжни да допуснем, че и думите „роден от Отца“ предполага рождението на Сина от Св. Дух, тъй като и Духът е един с Отец по същество. Освен това трябва да приемем, че Синът, раждайки се от Отца, се ражда и от Самия Себе Си; и Дух Свети, изхождайки от Отца, изхожда и от Самия Себе Си, тъй като Те са едно с Отец по същество, и при това всички са свързани.

Католиците се позовават на думите на Иисус Хритос: „А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина… Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести" (Иоан. 16:13-14). Изразът „от Моето ще вземе" католиците обясняват така: ще вземе от Моето същество, тоест от Мен изхожда. Но всъщност този израз означава само че новият Наставник, Духът на истината, няма да проповядва някакво ново учение, различно от учението на Господа Иисуса Христа, а ще разкрие, утвърди и помогне на вярващите на усвоят учението, провъзгласено от Спасителя.

Римокатолиците се позовават още и на това, че св. ап. Павел нарича Светия Дух „Дух на Сина“ (Гал. 4:6) и Дух на Христа“ (Рим. 8:9), и от това стигат до заключение, че щом Дух Свети се нарича „Дух на Отца" (Мат. 10:20) поради това, че той изхожда от Него, то следователно по същата причина Той се нарича и „Дух на Сина“. Но от връзката в думите в изказването е видно, че при св. ап. Павел иде реч не за вечната Ипостас на Св. Дух, а за Неговите благодатни дарове, изпращани в сърцата на вярващите; и тъй като всички духовни дарове са придобити за нас с безграничните заслуги на Сина Божий, затова Светият Дух се нарича Дух на Сина.

Епископ Калист (Уеър), виден английски православен богослов, добре запознат със западното богословие, пише: Латинското тринитарно богословие отделя голямо внимание на същността на Лицата на Света Троица, за сметка на техните свойства, и в резултат е превърнало Бога в някаква отвлечена идея. Той става отдалечено и безличностно Същество, Което може да се докаже с метафизични доводи. Той е Бог на философите, а не Бог на Авраама, Исаака и Иакова. За разлика от латинстващия Запад, Православният Изток по-малко се интересува от търсенето на философски доказателства за Божието битие. Православната Църква учи своите чеда не толкова да дискутират за Божеството, колкото да търсят пряка и жива среща с личния Бог.

Православната Църква твърди, че добавката на Римокатолическата църква към Символа на вярата - „филиокве" - е ерес. Тя внася объркване в учението за Лицата на Пресвета Троица и нарушава крехкия баланс между единството и различието на Божеството. В латинското богословие единството на Божеството се подчертава за сметка на Неговата Троичност; Бог се разглежда повече като абстрактно същество, отколкото като конкретна личност" (The Orthodox Church, стр. 222).

В западното църковно съзнание Дух Свети е подчинен на Сина Божи. Достатъчно е да се прелистят западни богословски текстове, за да се убеди човек какво незначително място католическите богослови отделят на действието на Светия Дух в света, в Църквата и в живота на отделните хора.

Филиокве поставя Св. Дух в подчинено положение спрямо Отца и Сина и изкривява учението за Църквата на Запад. Всяко лъжеучение за Светия Дух е удар по догмата за Църквата. Поради това, че в западната богословска мисъл се е игнорирало мястото на Светия Дух в живота на Църквата и в замисъла Божий за човека, Църквата постепенно е започнала да се възприема като земен институт, устройван и управляван върху принципите на светската власт и юридическото право.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ


    Римо
католическата църква, както и Православните Църкви, водят началото си от евангелската проповед на апостолите и затова всички те имат „апостолска приемственост“. В тези далечни времена, Вселенската христианска Църква се е състояла от няколко поместни Църкви, равни помежду си. Господ Иисус Христос бил глава на Църквата на небесета, а Вселенските събори на Вселенската христианска Църква - на земята.
    
    Римо
католическата църква, както и другите църкви, изминали сложен исторически път, много различен от Православните Църкви. Римокатолическата съхранила апостолската приемственост и способствала за установяване на европейската западна цивилизация. Тя обаче е пронизана от греха на любоначалието (желанието за власт), гордостта и ксенофобията, което било предадено и на европейските народи. В римокатолическите учебници пише, че още през IV век римският папа започнал да твърди, че основавайки се върху Новия Завет, той се явява глава на Църквата. Несъгласните с това единоначално заявление били обявени за схизматици, еретици и разколници. От тогава, вече шестнадесет века, не спира критиката и осъждането, а от 1054 г. - и преследването, гонението, включително със силови действия срещу Православната Църква и всички православни народи. Това е и първоизточникът на русофобията на Запад (ЗЗ-10.2). Католиците се съгласяват на много неща, само и само главенството на папата да бъде признато – те действително са обсебени от греха на властолюбието.

                                                                             

15/28 юни 2010 г.
Блажен
и Аврелий Августин (354-430)
(Augustine of Hippo)


Забележки
[П1] 
Свалено от ел. портал на епископ Александър (Милеант):   http://www.holytrinitymission.org/. Предисловието и Заключението, написани с курсив, не са били в оригинала на владиката.
[П2] Н
якои места в този обзор са били взети от предишни негови трудове. Това е направено, за да бъде той самостоятелен и завършен (stand by itself) и да може да се чете независимо и без препратки към други произведения.

 

Литература:

• История Христианской Церкви. Обзор (ДД-13)    РА    А
• Введение в Историю Христианской Церкви. Краткий обзор
(ДД-13.3)    РА    А
• Истоки разницы между Западной и Русской Церквами. Русское Православие
(ДД-13.7)
• Религии в начале XXI века
(ДД-13.8)    РА    А
• Православие, римо-католичество, протестантизм, сектантство.
  Сравнительное богословие (о.прот. Митрофан Зноско-Боровский)
(ДД-13.9р)
• Православие и протестантизм
(ДД-16)
• Преподобный Амвросий Оптинский о Латинской Церкви
(ДД-16.2р)
• Чем отличается прав
ославная вера от западных исповеданий (Мит. Антоний (Храповицкий, 1911 г.) (ДД-16.3р)
• Гордыня и русофобия у западных христиан (Арх. Никон (Рождественский) 1912 г.)
(ДД-16.4р)
• Серафим Саровский и Франциск Ассизский (Лодыженский, 1912 г.)
(ДД-16.5р)
• Православие и Католицизм. (В разработке) (ДД-16.6)
• Рим и Россия (Протоиерей Митрофан Зноско-Боровский)
(ДД-16.7р)
• Западные христиане (Автор – греческий старец живший в XV веке)
(ДД-16.8р)
• О Православии и Католичестве (И.А.Ильин)
(ДД-16.9р)
• Литература о гордыне
(ДД-53)
• Принятие христианства Европой и Русское Православие
(ДД-86)
• Первоисточник русофобии на Западе
(ЗЗ-10.2)
• 
Русофобия
• 
http://www.voskres.ru/taina/agression.htm Духовная агрессия
• 
http://religion.russ.ru/problems/catolicism/20020719.html Католическая Церковь с точки зрения России

 

+  +  +

 

Александър (Милеант), Буeнос-Айрески и Южноамерикански епископ (1938 - 2005 г.), е клирик на Руската задгранична православна църква – необикновен, неуморим, легендарен, подвижник на нивата Христова. В света е работещ учен, който успешно съвместявал семейството и светската работа с църковната дейност. Роден в Русия, починал в Лос Анжелис.

От 1985 до 2005 г. издава 763 брошури, 300 от които на руски език, 192 на английски, 168 на испански и 103 на португалски. Неговият сайт и брошурите му се ползват с голям успех за духовно възраждащата се Русия и в чужбина. В Руската Федерация са преиздадени много от брошурите и книгите му или са поместени на други носители. В настояще време това е единственият източник в света, откъдето могат да се получат всички начални знания по Закон Божий на четири езика, при това напълно безплатно.

 

Първа и втора част на "Учението на римокатолицизма" може да прочетете тук и тук.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре