Случи се веднъж да пътувам към манастира Н. Пристигнах в града и бързах от автобуса към гарата, за да се кача на влака. Тръгнах по пътя и следвах едни хора: стара жена, една млада и синът й – около десетгодишно момче. Като се изравних с тях, младата жена изведнъж се обърна към мен с въпрос:

- - Простете, нали сте духовен човек? Отговорете ни на един въпрос!

- - Кажете!

- - Отговорете ни кога ще бъде краят на света?

 

Въпросът изгледаше ясен и сякаш без ирония. Въпреки това как да отговаря с две думи? Помислих, помолих се в себе си: „Господи, вразуми ме какво да й отговоря!”. Дойде ми наум и казах: „Краят на света ще дойде тогава, когато хората престанат да се каят”. („Виж, и ти самият запомни това!” – ми каза помисълът). Казах й това, тя нищо не ми отговори и аз продължих нататък по пътя.

Стигнах до гарата, но електричката вече беше тръгнала. След мен дойдоха и тримата от пътя – също закъснели. Стоим заедно и чакаме следващото влакче. Онази жена се приближи и започна отново да говори.

Стана ясно, че е сектантка – йеховистка (от свидетелите на Йехова). Разговаряхме повече от три часа. Говорихме за много неща, но тя „ни се води, ни се тегли” – оспорва всичко. Пристигна влакът, седнахме и продължихме беседата си. Тя продължи да отхвърля всичко: „Ние не вярваме в чудеса”, „не признаваме душата” и пр.

Когато влакът наближи гара Н., аз се замолих в себе си: „Господи, вразуми ме, какво да й кажа? Душата ми скърби за нея. Тя не приема никакъв довод нито от Свещеното Писание, нито някакви други съображения. Какво да й кажа?”.

Тогава й заговорих: „Вижте, ето сега ние ще се разделим и може би повече никога няма да се срещнем на този свят. Но Ви казвам като човек на човек, че ще направите груба грешка, защото ще изпаднете в бедствено състояние след смъртта си. И то още повече ще се утежни за Вас от това, че и майка Ви, която много Ви се доверява, и детето Ви, което очевидно обичате, също ще се мъчат с Вас, понеже са Ви се доверили, слушат Ви, а Вие правите огромна духовна грешка.

Вие сте изпаднали в заблуждение. Може сега да се разделяме завинаги, но аз според дълга на човешката любов ще се помоля за Вас. Така че бъдете внимателна. Господ не иска смъртта на грешника, но желае всички да се спасят и да стигнат до проумяване на истината. Струва ми се, че ако Той не ви е дал някакво вразумяване относно това Ваше заблуждение, то след нашата раздяла няма да Ви остави в неведение.

Ако вие сте искрена в заблуждението си и искате с искрено сърце да познаете истината, тогава и Господ няма така да Ви остави. Той ще Ви даде вразумяване било чрез сън, било по някакъв друг начин, така че бъдете внимателна”.

Когато й казах, че Господ може би ще й даде вразумяване чрез сън, тя изведнъж трепна и с променено лице каза:

- Знаете ли, на мен изглежда ми е било дадено вразумяване.

- Какво?

- Навремето тук, във влака се срещах с две жени йеховистки. Убеждаваха ме за тяхната вяра, проповядваха. Послушах ги и приех. След това през нощта сънувах как тези две жени ме блъскат в дълбока и страшна яма. Бутнаха ме, а аз сякаш се катеря нагоре, искам да се измъкна оттам, но не мога. Те ми пречат и ме блъскат обратно в ямата. Аз се мъча, мъча, но не мога да изляза. Може би този сън е именно „вразумяване”?

- Да – отговорих й, - без съмнение. Още повече, че Вие сте ги видели тези жени такива, каквито са в действителност. Така че благодарете на Бога вземете го предвид и оставете предишното си еретическо мъдруване.

Така се разделихме.

Още тогава си помислих: ако нещо казваме или правим, всяка дума и дело трябва да изпреварваме с молитва, защото ако говорим само от „собствения си ум”, просто от начетеност, думите ни биват слабо действени и не са възприемани от събеседника. Но когато говорим, след като сме изпросили помощ свише, тогава с помощта на благодатта на Светия Дух те стават по-действени, а човекът, който ги слуша – по-възприемчив.

Помислих си и още нещо: наистина Господ е близо до нас на всяко място, при всякакви обстоятелства. По-близо, отколкото предполагаме: по-близо от дрехата на тялото ни. Затова, когато молим помощ, Той идва и ни дава вразумяване какво да кажем. А на другия човек се дава помощ и вразумяване да възприеме.

На тази жена – Ксения, Господ изпратил вразумяване (съня за йеховистките) още преди нейната молитва. Но доколкото тя не му обърнала внимание, Господ благоволява чрез друг човек да й напомни за това, та да приеме тази Божия милост с необходимото внимание и да си направи съответните изводи.

Не желае Господ смъртта на грешника, но на всеки дава според нуждите му и иска всички да се спасят и да достигнат до познание на истината.

Затова на нашия Бог слава, хвала и благодарение на всяка място на владичеството Му вовеки веков!

 


 

 

 

 

 

 

 

 

Сн.: www.helikon.bg

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре