Ние, православните, вярваме в Една Църква, а всички сектанти не вярват в нея. Този член от Символа на вярата: „Вярвам в Една Света, Съборна и Апостолска Църква“ – те са го зачеркнали, изхвърлили са го. Върху какво е основана нашата вяра в Едната Църква?

Разбира се, върху Свещеното Писание, защото в Посланието към Ефесяни св. апостол Павел казва, че Бог е поставил Господ Иисус Христос за Глава на Църквата, която е Неговото тяло.

Помислете, една глава може ли да има много тела, дори безброй много? Ако всички секти наричат себе си църкви, тогава колко ще са Църквите? Казах ви, че в една Америка има повече от двеста секти. А Господ е говорил за Една Църква, Господ казал на апостол Петър: Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят“ ат. 16:18).

Той не говори „ще съградя Църквите Си“, Той е казал: ще съградя Църквата Си – значи, една, една Църква. Господ Иисус Христос ни говори за Едно Лозе, чиито корени се хранят от Неговата Църква, и тази Лоза е Самият Той. Той говорил за една овча кошара. Е, какво, на думите Христови ли няма да вярваме?

Няма да вярваме в това, че овчият двор е Едната Лоза Христос? А говорейки за Лозата, Господ е казал страшни за сектантите думи. Той е казал, че на нея ще има изсъхнали пръчки, които ще се отрежат от тази Истинска Лоза, че ще ги съберат, ще ги хвърлят в огън и ще изгорят. Не е ли страшно да бъдеш изсъхнала и отрязана пръчка, не е ли страшно да бъдеш изсъхнало и откъснало се от Лозата листо, което вятърът разнася в прах и кал?

Това е наистина страшно! А сектантите не се страхуват. Всяка секта нарича себе си църква, а сектите са извънредно много. Да не би Христос да се е разделил, да е станал глава на многото отделни секти? Разбира се, че не, учи ни: Едната Глава има едно тяло – Църквата Света, Съборна и Апостолска. Това трябва да помним всички ние, всички онези, които може да бъдат съблазнени от сектантските учения. Сектантите говорят: Господ е казал: Където са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях ат. 18:20).

Те говорят, че във всяка вяра, във всяка църква човек може да се спаси. О, колко лъжи и заблуждения има в тези думи! Мисля, че и самите сектанти няма да кажат, че човек може да се спаси и в мюсюлманската църква, и в иудейската църква. Те имат предвид своите секти. Казват, че във всяка вяра човек може да се спаси, а колкото секти, толкова и вери, и тези техни вери не са съгласни една с друга. Това несъгласие стига до такава степен, че в Англия и Америка съществуват секти, които отхвърлят всички Тайнства, дори Тайнството кръщение. Такава е сектата на квакерите, или „приятелите“, както наричат себе си. От цялото Евангелие квакерите съхраняват само нравственото учение на Господ Иисус Христос: те правят много добри дела. Но и сред мюсюлманите има много добродетелни хора.

Нашата християнска вяра се различава от всички други вери именно с това, че в основата й лежат Тайнствата, установени от Самия Иисус Христос. Нали Той каза на Никодим: истина, истина ти казвам, ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие (Иоан. 3:5). А на Своите апостоли с други думи казал същото: Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъденарк. 16:16).

И така, отхвърлящият Тайнството кръщение не е християнин. Не каза ли Господ, че който не се причастява с Неговите Тяло и Кръв, който не вкусва от Божия хляб, който слиза от небето, за такъв няма място в Царството Божие? (вж. Иоан. 6:50-51). А квакерите отхвърлят Тайнството Причастие. Съществуват секти, които дори отричат троичността на Бога. Помислете, могат ли да се спасят подобните на тях сектанти, Христова църква ли са те, тяло на Иисуса Христа ли са, Господ ли възглавява тяхната секта? О, не, не. За своето отрицание на Църквата сектантите се позовават на словата на Свещеното Писание, които сега ще ви прочета: „Истина… ви казвам, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях ат. 18:19-20).

Те казват: Защо ни е да ходим на църква, защо са ни вашите храмове, защо са ни вашите свещеници и епископи? Господ не е ли казал, че ако двама или трима са събрани в Негово име, тогава и Той е посред тях?“ Имат ли право да говорят те така? Вникнете в тези думи и вижте до кого са адресирани. Тези думи, предшествали други Христови слова, са адресирани непосредствено до Неговите апостоли: Истина… ви казвам, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен. Това се отнасяло за апостолите. Ако двама от вас, от Моите апостоли, от Моите братя, от Моите приятели се съгласят да поискат от Небесния Отец, ще им бъде дадено. Нима може да се помисли, че молитвата на двама или трима нечестиви и грешни хора, събрали се в име Иисусово, ще има същата сила, както молитвата на двама или трима апостоли – приятели Христови? Разбира се, че не. Става дума за истинските чеда на Христовата Църква. А какво означават думите: където са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях ат. 18, 20)?

Нима тези думи означават, че няма нужда да се ходи в храма, нима с тях се отрича Христовата Църква? О, разбира се, не, съвсем не. За кого говори Господ тук? Тези думи са били адресирани отново до апостолите. Но Той е говорил в тяхно лице за всички, които следват светите апостоли, които принадлежат към Светата, Съборна и Апостолска Църква. Той казвал, че ако двама или трима християни се съберат в някоя къща в Негово име за четене на Свещеното Писание, за поучаване в словото Божие, тогава и Той ще бъде сред тях. Нещо повече, бих казал, че тълкуването и разбирането на тези Христови слова може да бъде разширено. Бих казал, че ако някой от нас, християните, беседва с вярващите за Христос, за извършеното от Него спасение на човешкия род, Христос ще бъде ли между вас?

Не значи ли това, че вие сами съставяте Христовата Църква. Разбира се, не. Разбира се, че е нелепо тези Христови думи да се тълкуват така. С тези думи Христос е искал само да каже, че където говорят за Него, където извършват дела в Негово име, там присъства и Той. Ще кажа нещо повече: знам, че и сред мюсюлманите, и сред евреите има твърде много благочестиви и много добри хора. Мюсюлманите имат свои светии, почитани от тях, свои повествования за живота на тези мюсюлмански светии. Ще кажем ли, че те са напълно безразлични към Христос, че Христос не се интересува от тях? Не, няма да кажем; няма да кажем, защото знаем думите на св. Петър, на които се позовават самите баптисти.

От десета глава на Деяния апостолски знаем такива думи, казани от апостол Петър: Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице; но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е (Деян. 10: 34-35). Къде е казал тези думи апостол Петър? В дома на римския стотник Корнилий, езичника, чиито молитви Бог чул и си спомнил за многото сторени от него милостини. Веднъж по време на молитва той видял Ангел, който казал: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога. И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър: той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом (Деян. 10:4-6). И дошъл при него Петър, и проповядвал Христовото Евангелие, и го кръстил с целия му дом, и казал тези току-що прочетени от мен думи.

А на тази глава сектантите се позовават, говорейки, че Църквата съвсем не е нужна, че може човек да се спаси и извън Църквата, както се спасил стотникът Корнилий. Но нима в това няма дълбоко недомислие? Нима не става ясно, че на стотника Корнилий, чиито благочестие и добри дела били приятни Богу, не достигало много: не достигало кръщение, не достигало просвещение със Свещеното Писание, не достигало познание за Господ Иисус Христос, не достигало причисляване към Светата Църква, Съборна и Апостолска?

И ако не беше дошъл Петър, неговите молитви, неговият пост, неговите добри дела нямаше да бъдат достатъчни, за да го спасят. Виждате ли как сектантите изкривяват Свещеното Писание. Ще ви прочета и страшните Христови думи: Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи! Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие (Мат. 7:22-23). Ще застанат пред Страшния съд и сектантите, които са се надсмивали над Църквата Христова, ще застанат и ще Му кажат: не в Твое ли име се събирахме, преломявахме хляб; не правехме ли добри дела, не проповядвахме ли Евангелието Ти?

Но Господ ще им каже: „Не ви познавам, защото раздрахте Моя хитон, като извършихте най-големия грях на църковния разкол“. В миналата беседа ви говорих колко е страшен този грях, как са го оценявали светите отци, как са казвали, че грехът на църковния разкол и отпадането от Църквата е толкова голям, че не може да бъде измит дори с мъченическа кръв. Няма ли да им бъде страшно да се изправят пред Съда Христов?

Това си е тяхна работа; а нашата работа е да вярваме в Светата Апостолска Църква. Не е достатъчно, че сме листа, пръчки от Лозата, Която е Сам Господ наш Иисус Христос. Ще помним за едното овче стадо, ще помним за едното тяло, чиято Глава е Сам Христос. В Своята велика първосвещеническа молитва Господ Иисус Христос се е молил така: Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние оан. 17:11).

Молил е Христос от Своя Отец всички християни да бъдат едно, както Той е едно със Своя Отец. Сектантите не искат да слушат това, те искат да раздират ризата Христова, Едната Църква не им е нужна, не се боят, че сектите им са безброй. Не се замислят, че сами се държат като тръстика, люлеена от вятъра, защото знаем, че сектантите, в частност баптистите, често преминават от една секта в друга. Баптистите преминават в сектите на пригуновци, хлистовци; има щундисти, кръщаващи и не кръщаващи деца.

Знаем, че и самите баптисти са се разделили. А където има разделение, там го няма Христос, защото разделението е от дявола. Всяка секта смята само своето учение за истинско и правилно, всяка критикува и отхвърля учението на другите. Нима истината не е една? Нима може истината да се раздели на стотици отделни дребни истини? Гордостта, самопревъзнасянето, самонадеяността подбуждат сектантите да напускат Светата Църква. А те дори между себе си не могат да се обединят, понеже как ще се обединят щундисти с жидовстващи, пригуновци, хлистовци, адвентисти и съботяни? Не могат да се обединят, всички си остават разединени.

Ние знаем, че истината е една, че Христос не се е разделил, че не могат да съществуват хиляди отделни църкви, че Господ е основал Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква.

Ето, разказах и ви обясних, защо ние, православните, изповядваме единството на Църквата, и ще продължа да говоря за това, защо Църквата се нарича не само Една, но и Света, и Апостолска. Трябва още много да се каже за това, което е много важно: нито една секта няма свои законни епископи и свещеници; те имат само самозвани презвитери. Но разговорът става дълъг и не искам да ви отвличам от всички ваши задължения и отговорности. Да ви вразуми всички Господ, Който се моли всички да бъдат едно, както Той е едно със Своя Небесен Отец. Амин.

Източник: Сайт имени святителя Луки Войно-Ясенецкого

Към рубриката ни "Св. Лука (Войно-Ясенецки) - архиепископ Симферополски"

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре