Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг,

защото ми се примоли; не трябваше ли и ти

да се смилиш над другаря си? (Мат. 17:32 -33).

Благослови, отче!

Благочестиви християни! Господ Иисус Христос ни предлага различни поучения, понякога – с кротост, понякога – с притчи, за да ни направи милостиви и да прощаваме съгрешенията на другите, както Бог всеки ден прощава безбройните ни грехове.

Бог винаги ни поучава да не бъдем злопаметни към никого, а винаги да прощаваме. Например, когато апостол Петър попитал Христа: „Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?“, Той му казал: до седемдесет пъти по седем на ден, ако съгреши някой против теб, прости му. Но нека тази прошка да не ни се струва нещо голямо. Това, което Бог ни прощава, е повече. Защото всеки час съгрешаваме по хиляда пъти и Бог пак ни прощава, както ще чуем сега от днешното свето Евангелие.

От Матей, зачало 77

Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Тълкувание

Благочестиви християни, тази притча е много страшна за всички немилостиви законопрестъпници, заплашени от царя. Царят е Богочовекът Иисус Христос, а ние сме Негови слуги. Той си разчиства сметката с нас, когато изпитва съвестта ни, която ни гризе и смущава, когато сме длъжни (грешни), защото всички ние дължим на Бога по много хиляди таланти за благата, които ежедневно излива върху нас; затова трябва да сме благодарни и да не го разгневяваме с греховете си.

А най-много дължат тези, които заемат някаква началническа длъжност; защото ще дават страшен отговор пред Бога, ако не са положили усилия да научат народа на добродетели и ако са вършили зли и богопротивни дела. Такива хора, които са изразходили Божиите таланти напразно, най-накрая ще изпаднат в много трудно положение и безкрайна мъка, и не само това, но и тук Бог ги предава на дявола да ги мъчи с болести и рани, за да се спаси душата им и да станат милостиви като днешния господар, на когото, като се помолил слугата му да го почака малко, той се умилостивил и му опростил целия дълг. (Господарят) казал да продадат жената и децата му, за да го накара да коленичи с плач и молба, та да получи опрощаване. Тогава и господарят му опростил всичко, само и само да помни доброто и да прави така със своите длъжници. Но понеже бил неблагодарен, слугата веднага забравил това голямо добро; защото, като излязъл и намерил един свой длъжник, който имал да му дава сто динария, го нападнал безчовечно и му искал стоте динария. Длъжникът се молел и казвал: Почакай малко и ще ти платя”, а той не щял и да го слуша. А отишъл и го хвърлил в затвора. Гледайте безчовечност и се чудете! На него за една молба му опростили толкова хиляди, а той не пожелал да опрости сто динария и затворил длъжника си в затвора. Но после и той получил заслужена отплата за зверската си безчовечност. Защото господарят му, щом чул, че е затворил длъжника си за сто динария, го повикал, и му рекъл: Лукав слуга, след като ти простих толкова хиляди, не трябваше ли и ти да простиш сто динария?” И господарят му отменил предишното си решение и го предал на мъчителите, докато не му изплати всичките хиляди.

Християни, виждате ли как справедливият Бог си разчиства сметката с лукавия слуга? Щом го видял, че е толкова безмислостен, веднага отменил предишното си решение и си взел подареното, понеже се разгневил на безчовечността му. Когато бил длъжник, не го нарекъл лукав, но когато видял немилосърдието му, го нарекъл лукав слуга; защото немилосърдието и злопаметността не само са гнусни за Бога, но и са омразни за всички милостиви хора. Слушайте, немилостиви и безчовечни, уплашете се и разберете, че сами отвръщате Божиите дарове от себе си и си навличате вечна мъка. Слушайте, сребролюбци и вие, които нямате милост към съседите си. Слушайте, вие, които давате пари (назаем) и вземате лихва върху лихвата и тъпчете сиромасите. Слушайте и вие, които държите злопаметност в сърцето си и се уплашете от Бога за безбройните си грехове, защото иначе ще бъдете предадени на дявола като днешния лукав слуга, докато изплатите всичките си грехове. Ето така Бог ще накаже немилостивите, ако не простят от сърце съгрешенията на братята си.

Поучение

Братя християни, помислете сами по кой път вървим, вижте колко блага получаваме от Бога, а всички ­– и стари, и млади, и мъже, и жени, и богати, и сиромаси, и свещеници, и архиереи ­ – не слушаме повелята Му и потъпкваме светите Му заповеди. Всички сме се отдалечили от Бога, няма кой да прави добро (Пс. 13:1, 3; 52:2, 4), но всеки постъпва по своя воля, а не по Божията. Затова винаги съгрешаваме пред Бога: с лъжа, с ежечасни клетви, с обиди, лакомия, грабеж и лихварство, с което събличаме сиромасите и пием кръвта им като вълци, за да имаме да харчим за ядене, пиене и други телесни похоти.

Помислете колко мъчно влиза в Небесното царство този, който не раздава от честно придобитото си имущество на сиромасите, а къде ще отидат тези, които пият сиромашка кръв и грабят несправедливо? Далече, далече ще бъдат от Бога всички, които вършат беззаконие, и всички немилостиви, които не прощават на своите братя християни съгрешенията им. Но някой може да каже: Как да му простя, след като ме е псувал, гонил, клеветил, безчестил и така нататък?”. Но я чуйте какво казва Господ: Отмъщението е Мое, и Аз ще отплатя (Втор. 32:35; Рим. 12:19; Евр. 10:30), а пророк Исаия казва: Гладен ли е врагът ти, нахрани го, прости му и го предай на Бога Той да му отплати”.

Помислете колко хули и обиди претърпял Христос от юдеите и колко Го хулели, били, плюли и Му се присмивали по време на разпъването, поставили Му на главата венец от тръни и Го приковали гол към кръста, но Той пак не изпитал отмъстителност, а и като висял на самия кръст, казал: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (Лук. 23:34). Ако ли пък кажете: Христос търпя, защото беше Бог, а ние сме човеци и не можем”, то помислете за апостолите и мъчениците ­ нали и те бяха човеци като нас, но как търпяха да ги мъчат, гонят и убиват и как благославяха онези, които ги хулеха, търпяха, когато ги гонеха, утешаваха се, когато ги обиждаха, и прощаваха от все сърце на онези, които ги мъчеха; като например първомъченик Стефан, който и когато издъхвал се молел за евреите, които го убивали с камъни, и казвал: Господи, прости им, защото не знаят какво правят!”. Затова както ние прощаваме на човеците прегрешенията им, така и Бог ще прости нашите.

Св. Софроний Врачански, „Неделник“, изд. Славянобългарски манастир „Св. Георги Зограф“, Св. Гора Атон, 2007 г.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре