По-лесно е камила да мине

през иглени уши, нежели богат

да влезе в царството Божие

(Мат. 19:24).

Благослови, отче!

Нищо друго не размътва ума на човека така, както сребролюбието. Защото от него се ражда омраза между съседи, недоверие между приятели, убийство и други безчестни злини.

Който иска голям разкош и телесен покой на този свят, изпада в сребролюбие, с което изгубва Небесното царство и си наврежда много, защото сребролюбието направи Елисеевия ученик Гиезий целият рана, то предаде Ананий и Сапфира на смърт (вж. Деян. 5:1­10), то направи Иуда предател, то е съсипало много села и градове, то е напоило земята с човешка кръв, то кара човека да изостави Бога и да върви след дявола и неправдата, както ще чуете сега от Евангелието.

От Матей, зачало 79

В онова време един момък се доближи до Иисус, поклони Му се и рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; ... па дойди и върви след Мене. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогова може да се спаси? А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.

Тълкувание

Този младеж не отишъл да изпитва Христа с лукавство, а желаел да разбере как може да влезе в Небесното царство. И не знаел, че Христос е Бог, а мислил, че е човек, учител. Затова и Христос го попитал: Защо Ме наричаш благ? Естествено, никой не е благ, освен един Бог. А хората могат да бъдат добри единствено с Божията благодат. Когато момъкът попитал Христа какво да прави, за да получи Небесното царство, Христос веднага го препратил към Божиите заповеди, първо, за да не кажат евреите, че е противник на закона, и второ, за да научи младежа, че не може да бъде съвършен само със стария закон, докато не изпълни и евангелския. И когато младежът заявил, че е изпълнил всички заповеди, тогава Христос му рекъл: Изпълнил си ги лицемерно, само на думи, а не на дело. Ако искаш да бъдеш съвършен, изпълни ги истински”. Този младеж бил много богат, а около него имало доста сиромаси и ако той бе обичал ближните си като себе си, както казва законът, би им дал от своето имущество и те нямаше да бъдат по-бедни от него. Както правим и ние сега ­ вярваме в Евангелието, но не вършим това, което то ни заповядва; защото кой от нас обича съвършено ближния си? Струва ми се, че няма такъв, или ако има, е голяма рядкост; защото ние не обичаме ближните си (сиромасите), нито им помагаме в нуждата им, а гледаме с някоя лъжа и хитрост да грабнем от тях и онова, което имат, за да забогатеем с техния труд, а те да останат голи и гладни. И също като този младеж се хвалим, че изпълняваме Божия закон. Но тежко ни и горко, защото ще бъдем осъдени на вечно мъчение и ще бъдем отделени от Христа, като днешния младеж, на когото Христос казал да раздаде цялото си имущество, понеже го видял, че е златолюбец. Но тъй като обичал много собствеността си и не искал да се раздели с нея, богатият младеж не дал на Христа никакъв отговор и си отишъл натъжен.

Тогава Христос, като видял, че богатството му е по-мило от Небесното царство, рекъл на апостолите: По-лесно е корабно въже да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Христос казал това не за да укори богатите и притежаването на собственост, а за да укори онези, които не знаят как да използват богатството. И мнозина богати, които са обичали парите повече от Бога, са изгубили Небесното царство, както казва днешната притча, защото както дебело въже не може да мине през иглени уши, така и богаташът, който е затлъстял от светски удоволствия и грехове, не може да мине по райския път, докато не изтънее с пост, молитви, милостиня и покаяние. Защото пътят към рая е скръбен и малцина са онези, които ходят по него.

Като чули колко мъчно ще влезе богат в Царството небесно, апостолите се натъжили и си казали помежду си: Щом е така, тогава кой богат може да влезе в Небесното царство?” А Христос ги погледнал кротко и рекъл: Докато е свързан от сребролюбието и  граби безмилостно, за богатия не е възможно да влезе в Небесното царство, но като повика Бога на помощ, като раздаде на сиромаси от богатството си и угаси сребролюбивото си желание, тогава с Божията помощ влиза лесно, защото за Бога всичко е възможно”.

Поучение

Благочестиви християни, всички вие чухте, че богат човек мъчно влиза в Царството небесно. Но да не мислите, че богатството е криво и лошо. Богатството само по себе си нито е добро, нито е зло; то става добро или зло в зависимост от нашата воля. Както с езика си можем да говорим и лоши, и добри неща, така и с богатството си можем да правим и зло, и добро, както иска волята ни. Затова не бива да корим богатството и да казваме, че то ни пречи за спасението, а трябва да укоряваме злата си воля, която не ни оставя да вършим добро. Защото богатството ни вреди само тогава, когато имаме зла воля и немилосърдие, като онзи богаташ, пред чиято врата сиромахът Лазар лежеше гол и гладен, а той от скъперничество и немилосърдие нито го облече с някоя съдрана дреха, нито някога го нахрани, и когато той хвърляше трохи на кучетата, тогава и сиромахът Лазар се хранеше. Богаташът изгуби душата си, защото беше немилостив, а не защото беше богат (вж. Лук. 16:19­31). Така изгуби душата си и онзи богаташ, който казваше: Ще съборя житниците си и ще съградя по-големи и ще събера там всичките си храни и благата си. А после ще ям и ще пия и няма да давам на други” (ср. Лук. 12:18, 19). Ето, и тук не е криво житото, което се е родило в голямо количество, а са криви скъперничеството и немилосърдието му.

Нали и Авраам беше богат? Защо тогава не изгуби душата си, а за любовта си към странниците и заради праведността си стана пръв в Небесното царство и прославен по целия свят? Нали и Иов беше много богат? Защо не изгуби душата си, а Сам Бог каза за него, че няма друг праведен и лишен от недостатъци човек като него? Защото бил търпелив и обичал сиромасите като свои деца, за които сам казва: Аз бях очи за слепите, нозе за хромите, баща за вдовиците и сиромасите и никой не е излизал от дома ми с празни ръце” (ср. Иов. 29:15, 16).

Ето, ясно виждаме, че богатството не е лошо нещо, лоша е нашата воля. Богатството нито спасява, нито погубва човека; спасява ни или ни погубва свободният ни избор. По подобен начин и сиромашията нито спасява онзи, който не я търпи с благодарност, нито погубва онзи, който я търпи с благодарност като Лазар и Иов. Защото Бог приема и богатия, и сиромаха според делата им. Направил е някого богат, за да се откупи от вечната мъка с милостиня, а другиго е направил сиромах, за да влезе в Небесното царство чрез търпение и благодарност; защото всичко, което Бог е направил, е добро, полезно и спасително. Нему слава във вечните векове, амин.

Св. Софроний Врачански, Неделник", изд. Славянобългарски манастир Св. вмчк. Георги Зограф", Света Гора Атон, 2007 г.