Автор: презвитера Валя Кантарджиева

 

 “Тялото, бидейки съставено от много, при това нееднакви части, които и сами са съставени от четири стихии, когато изнемогне, има нужда от различни лекарства и при това съставени от различни треви. А душата, обратно, бидейки невеществена, проста и несложна, когато изнемогне, я лекува едно лекарство – Светият Дух, благодатта на Господа Иисуса Христа.”

Преп. Симеон Нови Богослов

 

 

 

В съвременната психология и психиатрия в процеса на разработване на научните теории  все по-ясно се налага търсенето на общи пътища за научно и религиозно разбиране на личността, а в практическата работа на психолози, психиатри и свещеници  се налага взаимопомощ в лечението на болните.

Научните психологически теории за личността се развиват по пътя на описателния подход на основа на интроспекцията, обективно експерименталните методи и материалистическите теории /бихевиористически школи/. Изследването на личността се свежда до отделни операции или обективно регистрирани реакции. Вътрешният живот не се регистрира в експеримента или в най-добрия случай се явява като индивидуален фактор.

 

Ограничеността и неудовлетвореността от тези теории са общопризнати днес. Понятието личност вече прониква и в биологично ориентираните теории. Налага се синтетичния подход, който отчита в структурата на личността всички нейни страни.

Разглеждането на човека като цяло, като личност проявена физически, психически и духовно, е безспорно достижение на съвременната научна мисъл. 

Тези философско ориентирани теории за личността водят началото си от М. Целер наречен “Сократ на съвременността”. Той създава цялостно учение за човека на основата на християнския опит, според което е необходимо да се отчитат всички слоеве на личността: соматически, витални, психически и духовни в тяхното взаимодействие. Той анализира не само обективно регистрирани психически прояви или реакции на човека, но и преживявания като добро и зло, благоговение, любов, разкаяние, срам, обреченост, какво е това аз, смисълът на живота и т.н. Религиозните преживявания не са нещо случайно, а имат определено значение в цялостната система на личността, в общата “йерархия на ценностите”. Личната духовна сфера е доминираща. Тя се намира в определени отношения с душевната и биологическата. Съвременната религиозна психология признава динамичното отношение с Бога като едно от най-важните измерения на личността. “Именно въз основа на такова синтетическо учение за личността на човека /“персоналистична антропология”/, отчитащо всички слоеве на битието, възникват плодотворните отношения между теолога, психиатъра и психолога и се установяват правилни отношения между науката и религията.”. /Н. Нейман/

Естествено, в научната област тази концепция не може да се счита завършена, тя все още е в развитие. В нея откриваме нещо много близко и съзвучно с учението на православните богослови и Отци на Църквата, за които личността на човека има неповторима, вечна, абсолютно незаменима ценност.

Светителят Теофан Затворник посочва, че “естественото отношение между съставните части на човека трябва да бъде по закона на подчиняването на по-нисшето по отношение на по-висшето. Така тялото трябва да се подчинява на душата, душата на духа, а духът, според своето свойство трябва да бъде потопен в Бога. Човек трябва да пребивава в Бога с цялото си същество и съзнание. При това надмощието на духа над душата зависи от присъстващото в него Божество, а силата на душата над тялото - от владеещия я дух. След отпадането от Бога, настъпило безредие в целия състав на човека: духът, като се отделил от Бога, загубил силата си и се подчинил на душата, неизвисявана от духа; душата, неизвисявана от духа, се подчинила на тялото. Човекът с цялото си същество потънал в чувствеността”.

Умът на човека неозарен от светлината на християнството по думите на един от късните отци на Руската Православна Църква св. Игнатий Брянчанинов /1807-1867/ “блуждае като в мрачна безпределна пустиня и вместо истинни познания, за придобиването на които няма никакви възможности, има мнение и мечти, които облича в тъмно и хитростно слово, лъже себе си и ближните, назовава мъдрост онова, което справедливо може да бъде наречено умоизстъпление”. “В християнството е съкровеното и истинско Богословие и неподправена психология и метафизика”.

Разсъждавайки за нивото на съвременната и светоотеческа психология, аскетическият писател на ХХ век еп. Варнава /Беляев/ отбелязва следното:”Всеки, изучаващ научна психология, ако пожелае да пристъпи към светоотеческата, трябва да бъде готов да открие между тях голяма разлика. Светоотеческата психология прониква в такива ъгли и глъбини на човешката душа, където не е в състояние да надникне нито един психолог. Светоотеческата психология е море от откровения”. 

 

Изображение:  liveinternet.ru

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре