Отец Кирил Дидов е свещеник от 2001 г. В продължение на три години е ефимерий в храм “Св. Иван Рилски” в Софийската Духовна Семинария. От 2004 г. е председател на храм „Св. апостоли Петър и Павел” в столичния квартал „Разсадника”.

Отче, как започнахте инициативата с четенето на акатиста на св. Богородица „Неизпиваема чаша”?

Когато бях ефимерий в Софийската Духовна Семинария, участвах като лектор в превенционни семинари за наркоманията, провеждани от фондация „Антидот”. Така донякъде се информирах за проблема. По същото време моят приятел и съученик отец Георги Фотакиев ме запозна с дейността, свързана с наркозависими, на енорийския център на храма “Св. Цар Борис” в кв. Аспарухово във Варна. Там присъствах и на Акатист пред чудотворната икона на св. Богородица „Неизпиваема чаша”.

Много се впечатлих от факта, че самите наркозависими четат Акатиста. Те не се  държаха като зависими, а бяха обикновени християни - молеха се, разговаряха за Бога, за всекидневни неща, смееха се, забавляваха се... В непринуден разговор отец Георги и някои от тях споделиха, че им е много трудно да общуват със своите невярващи родители. Не могат да говорят за Бога, за Църквата, за вярата. Те (зависимите) напредват духовно, а родителите им нищо не разбират. Много се притесняваха от момента, в който ще се приберат вкъщи и ще се опитат да продължат, да водят християнски начин на живот, а родителите, като не знаят, какво е това, ще ги помислят за сектанти, побъркани или нещо подобно.

Впоследствие се оказа, че има родители, които искат да се запознаят с нашата Православна вяра. Така започнах да общувам с няколко от тях. Постепенно те взеха да се изповядват и причастяват. С благословението на Ректора на Семинарията – Велички епископ Сионий,  провеждах лекции по вероучение един път седмично с желаещите да се въцърковят. Пак веднъж седмично с тези родители започнахме да четем и Акатист пред чудотворната икона на св. Богородица „Неизпиваема чаша”. След като дойдох в храм „Св. Ап. Петър и Павел”, продължихме с вероучението и с молитвите. Тази година с Божията помощ и с помощта на няколко дарители издадохме и самото Молитвено последование с Акатист, т.е. това, което четем в храма всяка събота от 15. 00 часа.

 


„Молитвено последование с Акатист на Пресвета Богородица”,  издава храм „Св. апостоли Петър и Павел” – жк.”Разсадника”, гр.София

 

Бихте ли ни разказали малко повече за историята на иконата?

Интересно е, че явяването на чудотворната икона на св. Богородица „Неизпиваема чаша” става през 1878 г., когато България се освобождава от турско робство.

Един селянин от Ефремовски уезд на Тулска губерния, офицер в пенсия, бил обладан от страстта на пиянството. Той пропивал цялата си пенсия, всичко, което намирал в дома си и стигнал до състояние на пълна нищета. От прекалено пиене краката му престанали да го слушат, но въпреки това той продължавал. Веднъж този докрай изпаднал и отчаян човек имал необикновен сън. Към него се приближил един светъл, благолепен старец и казал: „Иди в град Серпухов, в манастира на Владичицата Богородица. Там има икона на Божията Майка "Неизпиваема чаша", отслужи молебен пред нея и ще бъдеш здрав и душевно, и телесно”. Без никакви пари, с болни нозе, селянинът не се решил да тръгне на път. Но светият старец му се явил за втори и трети път, и заплашително му заповядал да изпълни повелението, така че нещастният, пълзейки, веднага тръгнал.

Спрял да си почине в едно село. За да облекчи болката му, старицата, при която отседнал, разтрила нозете му и го сложила да легне на печката. През нощта пътникът почувствал приятно усещане в краката, опитал се да стане, и макар много слабо, успял да се задържи на тях. Следващата нощ му станало по-леко и скоро той се добрал до Серпухов. Като пристигнал в манастира, страдащият помолил да отслужат молебен. Но никой в манастира не знаел за икона на Божията Майка с това име – само се сетили за иконата, която виси на входа за ризницата и че на нея има изображение на чаша. И какво било удивлението на всички, когато на гърба на иконата наистина видели надпис: „Неизпиваема чаша”. Забележително било и това, че в лицето на преподобни Варлаам, ученик на московския светител Алексий, болният селянин веднага познал благолепния старец, който му се явил насън. От Серпухов той се върнал напълно здрав.

Вестта за чудното прославяне на иконата на Божията Майка бързо се разпространила не само в Серпухов, но и в цяла Русия. Обладаните от страстта на пиянството, техните роднини и близки, бързали да възнесат своите молитви към Божията Майка за изцеление от недъга и много от тях идвали вече да благодарят на Небесната Владичица за Нейната милост.

По иконография иконата се отнася към едно от най-древните изображения на Божията Майка – „Оранта”, само че Богомладенецът е изобразен стоящ в чаша. Без съмнение тя се отнася към пресветото тайнство на Евхаристията. Чашата с благославящия Богомладенец – това е чашата на Причастието, източваща за пристъпващите към нея всички благословения. Тази чаша наистина е неопиваща, или неизпиваема, защото Агнецът  в нея е "всегда ядомий и никогда же иждиваемий" – тоест винаги вкусван и неизчерпващ се. А Божията Майка с издигнати нагоре ръце ходатайствено възнася тази Жертва към Бога.

По иконописен сюжет иконата е особено близка до Никейската икона, прославила се с чудеса през 304 г. Отците от Първия Вселенски Събор са установили да се пее пред нея: „Твоята утроба беше свята трапеза, имаща Небесния Хляб, Христа, нашия Бог..." Празникът на иконата на Божията Майка „Неизпиваема Чаша” се чества на 18 май.

Какви други занимания провеждате в храма?

Най-важното „занимание” за един храм е молитвата и възможно най-редовното богослужение. Затова благодаря на Бога, че изпрати в нашия храм свещеници, които обичат богослужението и така, като се редуваме всеки ден - сутрин извършваме утреня и св. Литургия, а вечер – вечерня.

Какви са проблемите на нарко- и алкохолнозависимите? С какво можем ние, християните, да им помогнем?

Нашето отношение към зависимите трябва да е преди всичко като към човеци. Да  имаме предвид, че тези хора страдат от труднолечимо заболяване (зависимост). Но това не ги прави по-малко хора или по-малко ценни. Те също са създадени по Божи образ и подобие. И заради тях Господ пострада и претърпя кръстна смърт. Когато някои казват „няма бивш наркоман” като, че ли искат да кажат, че тези хора няма да се изцерят и не заслужават помощ, тоест да ги оставим да се самоубиват, защото и без това всичко е загубено и те пречат на обществото...

За човек, който е безбожник или няма близък роднина, който е зависим, е нормално да смята така. Но ако познаваш отблизо някой зависим, ако ти се довери, и ти разкрие своя вътрешен свят, не можеш да не разбереш, че тези хора са много стойностни и борбени, но за жалост твърде чувствителни. Измамени са, употребени са, пожертвани са от някой „приятел”, дилър, общност... Най-близките им роднини полагат много усилия да ги откъснат, но тъй като стават свидетели на много провали, често губят вяра и се отчайват.

За християнина нещата са ясни: зависимият от алкохол или от дрога е грешен човек като всички останали, като мен самия. Извършваме грехове, каем се, падаме, ставаме. Можем да кажем: „няма бивш грешник”. Когато се отнася за нас, е вярно, но има изключения.

Скоро чествахме празника на Всички светии. Това са изключителни хора, които също са падали и ставали, докато Господ не им е помогнал да бъдат постоянно изправени и съвършени във вярата. Постигнали са го с молитви и праведен живот, а някои от тях и чрез съдействието на молитвите на тези, които ги обичат. Има начини. А знаем също че „невъзможното за човеците е възможно за Бога”. Затова за християнина винаги има надежда.

Какво следва да направи най-напред човек, който желае да се избави от някоя от тези страсти?

На първо място, трябва да осъзнае, че има проблем, че е зависим, че е болен. Прояви на болестта са - способността да лъже изкусно и най-близките си, защото го е срам да си признае, че пак се е провалил. Болестта пък го кара да мисли, че ако каже истината, много ще нарани хората, които обича и които го обичат. Страх го е, да не би всички да се откажат от него. Подтикван от болестта и необходимата доза, започва да взема заеми, които няма как да погаси. Заради веществото, чрез което дяволът напълно го контролира, е готов на много компромиси със себе си, с близките и приятелите си. Готов е да влиза в ситуации, от които няма как да се измъкне невредим. След това обаче, отново идва чувството на срам от всичко, което се е случило. „Лекува” се с нова доза, с нови лъжи, с нови заеми, отново идва срамът... омагьосан кръг.

За жалост повечето зависими не познават Православната вяра, в която са кръстени. Дори да потърсят помощ от Църквата, нямат възможност, заради описания по-горе омагьосан кръг да се възползват от лечението, което тя предлага. Лечението е ясно на всеки православен християнин, който е запознат с вярата си и се опитва да я живее: Изповед (разкаяние) и св. Причастие, богослужение, домашно молитвено правило и пост, ако е възможно и е по силите на болния.

Колкото човек е по-болен, толкова повече има нужда от тези лечебни средства. А ако е здрав, има нужда от тях като профилактика, за да не стане никога зависим от някоя страст. Но ако вече е, без тези лечебни средства не може да се измъкне от дяволските мрежи. Във всички случаи, страдащият  трябва да е наясно, че не може да се справи сам с проблема и трябва да се довери на своите близки, които с Божията помощ да го поведат към спасение.