Преподобни Серафим Вирицки Чудотворец (1866 - 1949)

ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ НАРКОМАНИЯ

Както по време на земния си живот светият отец Серафим имал особена благодат от Бога да изцелява пристрастили се към спиртни напитки, така и сега помага на мнозина да се изцелят от този тежък недъг. На гроба му идват главно жени – да се молят за спасението на своите пропили се, но при все това обичани от тях съпрузи, бащи, синове и братя.

Но ето, в нашата земя дойде нова, още по-страшна беда – наркоманията. Тази болест е неизмеримо по-опасна от алкохолизма. Ако алкохолиците могат да живеят и дори да се трудят с десетилетия, то срокът, отпуснат на наркоманите, е всичко на всичко 3-4 години, и човек загива. Най-ужасното е, че „бялата смърт“ поразява сега на първо място подрастващите и младите хора.

Но днес молитвата на св. Серафим може да ни спаси от този недъг.

Ще приведем разказ за това как по молитвите на батюшката се излекува от наркомания една девойка – жителка на Санкт Петербург.

След завършване на училище Светлана – така се казваше девойката, постъпи в университета и се дипломира успешно. Но се случи беда – влюби се в наркоман – известен композитор и рок-музикант, и чрез него се приобщи към дяволската трева. Светлана много скоро разбра, че вместо „блаженство“ е дошла ужасна болест.

Заедно с майка си ходеше на гроба при стареца Серафим. И двете просеха той да моли Господа и да ѝ помогне да се изцели от наркотичната зависимост. Но да се помогне на Светлана беше вече много сложно: по-голямата част от времето си тя прекарваше сред тези, които постоянно приемаха наркотици, и сред тях беше и нейният възлюбен Михаил.

И все пак молитвата помогна, дойте първото вразумление: при Михаил нахълта милиция и откри наркотици. Светлана се намираше с годеника си в неговото жилище, затова ги арестуваха и двамата, а после цяло денонощие я разпитваха. Съдът над Михаил се състоя след осем месеца и му дадоха условна присъда. През цялото време на съда Светлана твърдо се въздържаше от наркотици и горещо просеше за помощ Господа, Божията майка и стареца Серафим.

Но след съда Михаил и Светлана се върнаха към старото, само преминаха на нови, както самите те казваха, „безопасни“ стимуланти.

Тогава майката на Светлана наложи на себе си пост и ежедневно започна да се обръща към светия старец Серафим с молитва за изцеление на дъщеря ѝ. И какво се случи по-нататък? След по-малко от година Михаил скоропостижно почина. Трагичната смърт на възлюбения вразуми Светлана и тя престана да употребява наркотици.

След това животът ѝ се промени. Тя постъпи на работа, укрепна във вярата, често посещава храма, разкайва се за предишните си грехове и постоянно благодари на батюшка Серафим за изцелението. И майката, и дъщерята са убедени: Светлана се спаси от гибел по молитвите на светия отец Серафим.

 

ИЗ СПОМЕНИТЕ НА ЙЕРОМОНАХ ПАНТЕЛЕЙМОН

 

Отец Пантелеймон, който от много години четеше над обладаните от нечисти духове, си спомня:

„Дойдоха при нас вярваща майка и дъщеря някъде отдалеч. Разговаряйки с тях, аз прелиствах „Санк-Петергбурски вести“. Беше лято. Седяхме на пейката срещу храма. Когато отворих статията „За Вирицкия старец Серафим“, където той беше изобразен в схимнически одежди, едната от дошлите – дъщерята – засъска срещу стареца като змия. Очевидно, бесът никак не обича прозорливия Серафим“.

 

ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ ПИЯНСТВО

 

Един духовен син на стареца по време на службата си в армията се пристрастил към водката. Той бил прекрасен майстор дърводелец, специалист по скъпи изделия и мебели, получил жилище в град Пушкино.

Близките му дълго търпели неговото пиянство, но настъпил момент, когато търпението им се изчерпало и просто престанали да го пускат вкъщи. Няколко пъти той нощувал където се случи: ту на гарата, ту в някое мазе.

И ето веднъж, след като порядъчно си пийнал, решил да свърши със себе си по следния начин: купил бутилка политура и я изпил до дъно. Било зима, той лежал в едно ледено подземие на пода и чакал кога ще дойде смъртта. Както впоследствие си спомнял, болката била непоносима, а смъртта все не идвала. Той вече се молел: „Господи, искам да умра, вземи живота ми“, а смъртта не идвала. После настъпил унес, след който той дошъл на себе си съвършено трезвен, нищо вътре в него не го боляло. Станал и си тръгнал към къщи, но щом зад вратата чули гласа му, казали:

     Махай се, няма да те пуснем.

Денят бил мразовит и той искал да се постопли на железопътната гара, но и там било студено. Тогава седнал в първата пристигнала електричка, затоплил се в нея и задрямал. Събудил се объркан на крайната гара Вирица и като си спомнил, че тук живеел починалият отец Серафим, решил да отиде на гроба му. Като дошъл на гроба на стареца, той започнал да се моли и да проси:

     Батюшка, устрой живота ми. Предпочитам да умра, отколкото да живея така.

Тъкмо в този момент към гроба на стареца се приближил отец Алексий Кибардин, който познавал този пияница, разпитал го какво го е довело при стареца и защо има такъв объркан вид. Всичко разказал той на отец Алексий.

По време на разговора им към гроба се приближила една духовна дъщеря на стареца. Отец Алексий почувствал, че по молитвите на стареца всички те са се събрали в този момент, за да помогнат на заблудения, да го измъкнат от бедата. Неочаквано той казал на дошлата:

     Вземи го да живее при теб в дома ти.

     Но как така, батюшка? Та той е пияница!

     Вземи го, повярвай ми, че няма да съжаляваш. Той е прекрасен майстор. Ще ремонтира дома ти и за себе си ще устрои ъгълче. Та нали сам старецът те повика на гроба.

Тя го послушала и наистина нито веднъж не съжалила за това, че приела в дома си този човек, който оставил пиенето и направил много добро за Църквата и за хората. Той оборудвал прекрасна работилница, извършвал дърводелска работа за църквите, постоянно бил готов да помогне на нуждаещите се и особено – на вярващите: да постави брава, да постави стъкло, да поправи нещо, да направи ремонт в дома. Постоянно се движел из Вирица на велосипед от един посетител към друг – и на никого не отказвал.

До самия си край не сложил в устата си спиртна напитка и кончината му била наистина християнска.