Днес ще започна беседата по-отдалече. Иска ми се да ви напомня една ситуация, позната на всеки монах. Много често, когато изпълняваме молитвеното си правило или по време на богослужение, сърцето ни се изпълва с любов към Бога, и ние желаем заради тази любов да извършим нещо велико. И Господ веднага откликва на нашето желание и ни предоставя възможност за подвиг. Но в какъв вид? Кой подвиг е най-главният за нас, най-възвишеният?
Игумения Домника
Водени от думите на светите Отци, постоянно напомняме, че постът означава не само въздържание от блажна храна, месо и млечни продукти. Някои вярващи спазват много строго този пост, и добре правят, че го спазват, това обаче не е достатъчно. Към физическия пост — отказа от храна – винаги трябва да се добавя онова, което представлява неговата сърцевина, най-важното в него, - отказът от зло.
Архимандрит Софиан (Богиу)
- Където има смирение, там има и простота, а това Божие свойство не изпитва Божиите съдби.
- Живей по-просто, Бог няма да те остави и ще ти яви милостта Си.
- Спасението на душата не е като ежедневната работа.
В този ден християните записват имената и свещеникът поменава починалите на специална обща панихида в храма. Житото, хлябът и виното са всъщност милостиня, която се раздава. На Задушница обикновено посещаваме гробовете на близките си, прекадяваме ги с тамян, поставяме свещ и цветя и шепнем съкровени думи.
Усърдната молитва и милостиня за починалите носи полза не само за техните, но и за нашите собствени души.
Прочети още: ЗАДУШНИЦА – МИЛОСТ ЗА ДУШИТЕ НА ПОЧИНАЛИТЕ, А И ЗА НАШИТЕ ДУШИ (2)