Aвтор: проф. д-р Георгиос Мандзаридис
Глобализацията е сложно явление, което се разкрива на различни нива. Мнозина го свързват с икономиката, и това е разумно, защото на икономическо ниво, особено на финансово-икономическо, глобализацията е достигнала вече стремително развитие. Нещо повече, икономиката е стратегически важна за „силните на деня”, тъй като може да им представи и обезпечи всемирно господство, което в наши дни се свързва със световното могъщество. Въпреки това глобализацията не е само предимно икономическо явление, но тя се разпространява по всички нива на човешкия живот: политическо, нравствено, обществено, научно, културно, религиозно, духовно. Не е трудно човек да се убеди, че глобализацията на икономическо ниво обикновено е подготвена от съответна работа на духовно и културно ниво и след това си остава свързана с тази подготовка.
Средството, благодарение на което преуспява глобализацията в наши дни, е технологията. Съвременните начини за информиране, включително интернет, дадоха нови образци за живот на хората. Те направиха възможно съществуването на променливо и неопределено общество, което може да поддържа себе си без пространствените ограничения и да взема под внимание само хода на времето. Това общество не е даже едноизмерно, а по-скоро изобщо е лишено от измерения, тъй като никакво икономическо, политическо, обществено или каквото и да е друго явление не може да бъде реализирано за някакво определено време, ако не се намира на конкретно място. Глобализацията се осъществява от хора, които установяват връзка един с друг, но нищо повече не ги свързва. Това лишено от измерения общество, което властно се разпространява по целия свят, без да има определено място, може да се разглежда като „утопично” (от гр. лишено от място). Но това „утопично” общество е толкова реално в своето осъществяване и в резултатите си, че не само влияе върху съвременните общество, но и принуждава съвременните общества, които се намират на конкретни места, да се преустроят и преориентират според неговите указания. Така например икономиката, която се изгражда в световното общество, което няма измерения, чрез действията на транснационалните корпорации и борсовите спекуланти, се оказва разрушителна за икономиките на националните и многонационалните сдружения на съществуващите държави. Характерно е, че самата икономика се свива до ниво на финансова икономика и вече няма производствено съдържание, но само парично, т.е. измислено или по-точно казано химерично.
Във всеки един случай икономиката на това световно общество може да избира благоприятни за своето развитие граници и по такъв начин да се осъществява и действа изборно в конкретни страни на света. Така тя има възможност да експлоатира благоприятните фактори и да остава безразлична към онези усложнения и общата световна дезорганизация, която тя предизвиква. В този план не е трудно да се различи отрицателното въздействие на глобализацията върху екологичната обстановка. Безпощадната експлоатация на околната среда в наши дни се осъществява насила и системно от силните, които са безразлични към обкръжаващия свят, а преследват само бързи икономически, политически и пр. изгоди. Показателно е, че всичките три световни конгреса за околната среда стигнаха до задънена улица: в Рио (1992), Киото (1997), в Хага (2000), поради това, че САЩ, Канада и Япония се отказаха да ограничат изхвърлянето на вредните емисии.
Същевременно, самостоятелността на финансовата икономика опорочава производствената икономика и пречи на нейното развитие. Мнението, че мъртвите финанси могат да бъдат също толкова производителни, колкото и трудът, е абсурдно. Отците на църквата винаги са обгаряли паричния тумор с най-силно действащото биле – словата срещу лихварството, което те наричали противоестествено и безчовечно дело. Василий Велики, като отбелязва противоестествения характер на доходите от лихви, обръща внимание, че всички предмети, за които е характерно да се увеличават, спират да се увеличават, когато стигнат нормалната си големина, докато растежът от лихвите се увеличава безгранично с течение на времето. Това наблюдение става особено актуално в нашата епоха, когато развитието на производството е достигнало пределите си.
Но глобализацията не се разпространява само върху официалния живот на обществото, а нахлува във всички начини на индивидуалното и семейно съществуване, както и в самата човешка личност, навявайки разрушителния дух на користта. Разбира се, този дух е съществувал и в миналото. Но в нашето време той е придобил световно и непоколебимо господство. Днес всичко се свежда до парите. Отечество, религия, съвест, всичко което има или от което се нуждае човек, се пресмята в пари и се купува с пари. Духът на користолюбието нравствено разслабва човека и го прави пасивен носител на външните тенденции на развитие. Тогава всякаква нравственост изчезва.
Нали нравствеността винаги се гради върху динамиката на духа. Нравствеността е преход от нивото на битието към нивото на доброто битие. Разликата между битието и доброто битие е не количествена, а качествена. А когато всички качества са представени като количества и са оценени в паричен еквивалент, то вече няма място за етика. Доброто битие се събаря със сила до нивото на битието, превива се към земята и динамиката на духа напълно се извращава. Като единствен изход на човека се предлага да служи на количествените промени и да стане роб на парите. Затова няма да е преувеличено да се говори за бацила на парите, който е приел форма на всемирна епидемия – глобализацията и поразява самата човешка личност.
Специално внимание заслужава това, че апостол Павел, като изброява различните греховни състояния като блудство, нравствена нечистота, страст и лоша похот, се спира на користолюбието, като го характеризира като идолопоклонничество. (Кол.3,5, 1 Тим 6,10). Това означава, че сребролюбивият човек прекъсва общуването си с Бога и се превръща в роб на парите. По този начин парите получават някакво свръхприродно измерение: те стават лъжлив бог Мамон (Лука 16:9-13), който се сражава с Бога, поробва човека и го води към безнравственост.
Това явление на глобализацията не е възникнало внезапно, но е било подготвяно дълго време. Процесът на глобализацията става системен след Втората световна война, когато възтържествува идеологемата за икономическото развитие. Тази идеологема е официално предложена през 1948 г. от президента на САЩ Хари Труман и става основна идея на целия тъй наречен „свободен свят”. Хората повярвали в нея, счели я за висше благо и поставили себе си в нейно служение. Така хората започнали да се превръщат в потребителски машини, загубили вътрешния си свят, забравили за духовните си интереси и отъждествили свободата с падането на ограниченията за потребление и придвижване.
Но икономическото развитие си има предели. Когато тези предели се нарушават, възникват нежелани последствия. Това именно се прояви сега в екологичната криза. Колкото повече усилия бяха полагани за разширяване границите на икономическото развитие чрез финансови операции, толкова по-дълбоко стана кризата, засегнала и други сфери. Съвременното болезнено състояние на всички нива на човешкия живот показва тази криза в самото историческо битие.
След краха на социалистическата система и изчезването на страха от противника в потребителското общество, в останалата част на света възниква идеологическа празнота, която естествено, трябва да бъде запълнена с нещо. Именно нея се опитват да запълнят с идеологията на глобализацията. Обществото е стигнало до такава степен на развитието си, че всички традиционни различия са сведени до един стандарт и така се е оформил нов човек, за когото няма нищо свещено и свято.
От друга страна, народите, които не са засегнати от идеологията на глобализацията, т.е. те вече са познали предишната сходна идеология на интернационализма, поискаха да се върнат към националните държави и културните особености на своето съществуване. Така в страните от бившата социалистическа система, както и в други чувствителни към историята области на земята, се наблюдава усилно оживление на национализма и расизма, подстрекавани и разпространявани в свой интерес от тези, които „както се предполага вече отдавна са минали през такъв тип примитивни подбуди” (К. Вергопулос).
Разбира се трябва да отбележим, че в глобализацията освен отрицателни има и положителни моменти. Като фактор облекчаващ взаимното сближаване на хората, тя помага на взаимните отношения и смекчава националните и другите различия и при всички несполуки, тя изразява глъбинния стремеж на човешката природа. От тази гледна точка глобализацията е не само приемлива, но и необходима. Според християнското учение националните, социалните и прочие човешки различия са условия за съществуване на падналия човек, които ще бъдат преодолени. Човечеството в своето идеално състояние се формира извън пределите на тези разделения: „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник, няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3, 28).
Но това състояние е възможно само при обединението на хората на духовно ниво. Именно този път следва християнството. Премахването на различията без едновременното издигане на по-високо духовно ниво, само разлага единството на хората и действа разрушително върху обществото. Това на практика показа комунистическият интернационализъм. В наши дни нещо подобно става с глобализацията. Макар и националните държави да отслабват и да се разпадат вътрешно, по никакъв начин не се удава да се създаде някакво свръхнационално единство на по-високо ниво. Така отслабва задружността (сплотеността) на човешкото общество, за контрол на което се предлага глобалната власт с пълномощия на световен жандарм.
Най-силните инструменти за образуване и поддържане на тази всемирна власт са средствата за масова информация, тъй като те събират, обработват и предлагат сведения по целия свят. Така цялото човечество става един общ двор, една територия и може да бъде контролирано и направлявано по едва забележителен начин, както е угодно. Изкуството, науката и техниката започват да служат на същия процес. Глобализацията на икономиката подразбира контрол от страна на „силните” на световно нива и натрапването на този контрол като главна черта на социалния живот. Така, че глобализацията на властта и тираничното използуване на сила правят реално всемирното господство.
На лицемерието, с което днес се показва глобализацията е само по себе си впечатляващо. В миналото са съществували определени фундаментални, нравствени и религиозни принципи, които поддържали някакво равновесие. Даже ако принципите са се основавали на „правото на силния”, те не загубвали своето значение. Но сега положението на нещата е друго. Лицемерието има на разположение цялата власт за дезинформация, за да изопачи всички факти и да реализира всякакви нечовешки и несправедливи замисли, като се прикрива зад думите за „хуманитарна акция” и „любов към човека”.
Характерно е, че обединението на хората в обширни съюзи и структури като ООН, ЕС, които според логиката трябва да способстват за развитието на глобализацията, представляват само малки детайли от великите планове на онези, които са заети с користолюбие…
Днес човек общува с целия свят без да излиза от дома си. Но въпреки това, той се намира под непосредствено наблюдение на силните от този свят, даже и ако остане вътре в дома си. Така, че всемирното общуване не само не преуспява, но то разрушава всякаква здрава обществена тъкан и укрепва само безчовечната световна власт. В резултат на това, глобализацията се оказва химера, която са подхранва, пропагандира и направлява от явни или тайни борци за власт. Напълно ясно е, че световното общество не може да бъде основано върху унификацията на хората, а само върху тяхното издигане като личности. Всякакъв друг опит рано или късно довежда не само до сгромолясване на надеждите, но и до болезнени аномалии в социалния живот. Човешкото общество може да бъде истинско само като общество от различни, като общество от неповторими личности – с всемирен дух.
Част от книгата „Глобализация и вселенност”
Вестник „Алтернатива” бр.103
Превод: Наталия Симеонова
Снимка: http://bg-patriarshia.bg
