КАК СЕ ИЗПОЛЗВАТ ДРУГИТЕ ПРОСФОРИ ПО ВРЕМЕ НА ПРОСКОМИДИЯТА

 

От останалите четири просфори се изваждат частици, означаващи членовете на Небесната и земната Църква. Йереят взима втората просфора и възпоменавайки Пресвета Дева Богородица, изважда от просфората частица, която подрежда върху Дискоса от дясната страна на Агнеца (от страната на свещеника – лявата), близо до средата, с думите от псалома: застана Царица Теб отдясно (Пс. 44:10). Тази просфора се нарича „Богородична”.

От третата - в памет на ветхо- и Новозаветните светии, от четвъртата – за живите членове на Църквата, от петата – за починалите.

Освен това се изваждат и частици и от дадените от вярващите просфори (според руската традиция – б.пр.) за здраве и упокоение, с поменаване на имена. Извадените от просфорите частици в края на Литургията се потапят в Светата Чаша, едновременно с произнасяните от свещеника думи: „Отмий, Господи, греховете на поменатите тук с Твоята Честна кръв, по молитвите на Твоите светии”.

 

КОПИЕТО, С КОЕТО СЕ ИЗРЯЗВАТ ЧАСТИЦИ ОТ ПРОСФОРИТЕ, Е ОРЪДИЕ НА БОЖИЯ ПРОМИСЪЛ

 

За изрязване на Агнеца от първата богослужебна просфора, както и за изрязване на частици от другите просфори се употребява копие - плосък железен нож, като наконечник на копие, заострен от двете страни, с дръжка от дърво или кост. Той се явява образ на копието, с което войникът, желаейки да се увери в смъртта на Христос, Го пронизал в ребрата.

При възпоменание на страданията на Спасителя на службата на проскомидията Агнецът се пронизва леко с копието от дясната страна с думите „Един от войниците прободе с копие ребрата Му”. Като знак на едно от оръдията за наказание на Спасителя и въобще като оръдие на войната и смъртта, острото желязно копие, режещо мекия хляб (просфората), е символ на жестокостта в този свят. Силите на жестокостта и смъртта се стремят да поразят и умъртвят всичко Божествено и небесно на земята. Но по Божий Промисъл те се оказват оръдия, които отделят, извличат от средата на човешкия свят всичко онова, което не е от този свят, което, бидейки в света, се нуждае от изпитание, така че да се окаже явна или видима цялата принадлежност на тази личност към другия свят, богоизбранността на подложения на изпитание.

С други думи, оръдията на жестокостта на този свят промислително, против волята на дявола и неговите ангели, служи за слава Божия, обръща се в оръдие на Божия Промисъл за спасението на човешкия род, в оръдия, които позволяват да се открие и да се разкрие дълбочината на Божията любов към Своите създания и тяхната ответна любов към Бога. Затова църковното копие, от друга страна, означава именно оръдие на Промисъла Божий, отделящ от средата на човечеството Неговите избрани. В този смисъл копието е подобно на този меч, чийто образ използва в проповедта Си Иисус Христос, говорейки, че Той е донесъл не мир на земята, а меч, който духовно разсича човечеството на такива, които приемат, и на такива, които не приемат Христа (Мат. 10, 34- 38; Лука 12, 51-53).

В своето духовно значение копието в известна степен е подобно на Кръста Христов, защото както Кръстът е бил преди оръдие на позорно наказание, а в Христа е станал оръдие на спасение и слава Божия, така и копието, будейки оръдие на смъртта, се превръща в Христа в оръдие за спасение на верните за вечен живот в славата на Царството Небесно. Последното обстоятелство придава на осветеното църковно копие благодатна сила, способна да оказва целително действие. В Требника се съдържа кратко "Последование на страдащите от недъзи ... със светото копие", което свещеникът извършва над болния, осенявайки го кръстообразно с копието.