В края на Литургията на молещите се раздава антидор - малки частички от просфората, от която на проскомидията е бил изваден Светият Агнец. Гръцката дума антидор произлиза от две други гръцки думи: анти - вместо и ди орон - дар, тоест точният превод на тази дума е вместо дар (вместо причастие – б.пр.).

"Антидорът,- казва свети Симеон Солунски,- е свещен хляб, който е бил принесен в дар и чиято средина е била извадена и употребена за свещенодействие; този хляб като запечатан с копие и приел божествени слова, се преподава вместо страшните Дарове, т.е. Светите Тайни, на онези, които не са се причастили с тях".

 

Обичаят да се раздава антидор очевидно е възникнал във времената, когато е изчезнала древната традиция на причастяване на всички присъстващи на св. Литургия. В древната Църква всеки присъстващ на Литургия смятал за задължително да се причасти. Онези, които не можели да присъстват на Божествената Вечеря, приемали за твърде тежко лишаването от Светите Дарове. Ето защо дяконите разнасяли Даровете на болните, затворените в тъмница, намиращите се под стража. Онези, които тръгвали на път, взимали Даровете със себе си.

 

Но впоследствие тази ревност отслабнала, както оскъдяла и любовта към Господа Иисуса Христа. Мнозина съвсем престанали да ходят на Божествена Литургия, а по-голямата част от онези, които идвали, не взимали участие в Божествената Вечеря. Поради това вместо Свети Дарове започнали да раздават хлябовете, които оставали от безкръвната жертва. В началото ги наричали благословение (на гръцки - евлогиа), тъй като тези хлябове, макар и да не се освещавали като Светите Дарове с призоваване на Светия Дух, се благославяли и освещавали с това, че били част от даровете (приносите). Тъй като по този начин ставало объркване на понятията (благословение - евлогиа – се наричала и самата Божествена Вечеря), раздаването на хлябовете започнало да се нарича антидореа, антидор, което означава въздаяние, възнаграждение.

 

Първото свидетелство за раздаване на частици антидор на непричастилите се със Светите Тайни се отнася към VII век и се съдържа в правилата на IX Камнетски събор в Галия.

 

В Източната Църква антидорът се споменава за първи път не по-рано от XI век. За най-древен може да се смята източникът "Пояснения на литургията" на св. Герман Константинополски в ръкопис от XI век. По-нататък трябва да се посочи свидетелството на Валсамон (XII в.) в 15-ия отговор на Александрийския патриарх св. Марко.

 

Съгласно Номоканона, когато частиците от просфората, от която е изваден Светият Агнец, недостигат за антидора, за него може да бъде употребявана приготвената просфора в чест на Пресвета Богородица. Според посоченото в Кормчая книга (Сборник правила на Църквата – б.пр.) антидор не се дава на неверници и на намиращи се под епитимия.

 

 

 

 

Какво е това артос

308-3 Всемирното Православие - ЧАСТ ШЕСТА: КАКВО Е ТОВА АНТИДОР И АРТОС  Думата артос (на гръцки - квасен хляб) означава осветен хляб, който е общ за всички членове на Църквата, иначе казано - всецяла (обща) просфора.

 

В продължение на цялата Светла седмица артосът заема най-важното място в храма, заедно с иконата на Възкресение Христово, и при завършване на пасхалните тържества се раздава на вярващите.

 

Артосът започва да се употребява от самото начало на християнството. На 40-ия ден след Възкресение Христово Господ Иисус Христос се възнесъл на небесата. Христовите ученици и последователи намирали утешение в молитвените възпоменания за Господа – те си припомняли всяка Негова дума, всяка крачка и всяко действие. Когато се събирали за обща молитва, те, възпоменавайки Тайната Вечеря, се причастявали с Тялото и Кръвта Христови. Приготвяйки обикновената трапеза, те оставяли първото място на масата за невидимо присъстващия Господ и слагали на това място хляб. Подражавайки на Апостолите, първите пастири на Църквата установили в празника Възкресение Христово да поставят в храма хляб, като видим израз на това, че пострадалият за нас Спасител е станал заради нас истински хляб на живота. Върху артоса е изобразен кръст, на който се вижда само тръненият венец, но го няма Разпнатия – като символ на Христовата победа над смъртта; или изображение на Възкресение Христово. С артоса се свръзва и древното църковно предание, че Апостолите оставяли на масата част от хляба – дела на Пречистата Божия Майка, за спомен на постоянното общуване с Нея – и след трапезата благоговейно разделяли тази част помежду си. В манастирите този обичай носи названието Чин на Панагията, тоест възпоменаване за Всесвятата Майка на Господа. В енорийските църкви този Богородичен хляб се възпоменава веднъж годишно във връзка с разрязването на артоса.

 

Артосът се освещава със специална молитва, с поръсване със светена вода и прекадяване в първия ден на Светата Пасха, на Литургията след задамвонната молитва. Артосът се поставя върху приготвена маса или аналой на солея, срещу Царските двери. Ако артосите на няколко, всички те се освещават едновременно След прекадяване около масата с артоса свещеникът прочита молитвата:

 

 

 

"Боже Всесилни и Господи Вседържителю, Който заради Твоя раб Мойсей при излизането на Израил от Египет и заради освобождението на Твоите люде от тежкия фараонов труд, си заповядал да се заколи агне, изобразявайки на Кръста доброволно заклания заради нас Агнец, Който взема върху Си греховете на света, възлюбения Твой Син, нашия Господ Иисус Христос! Така и сега, смирено Те молим, погледни на този хляб, благослови го и го освети. Защото и ние сме Твои раби в честта и славата Ти, и при възпоменаването на славното Възкресение на Твоя Син Господа наш Иисус Христос, от Когото от вечни напасти вражи и адови неразрушими вериги сме отвързани, свобода и напътствие сме получили, пред Твоето Величество сега в този всесветъл, преславен и спасителен ден Пасха ти се молим: по Твоето небесно благословение нас, принасящите ти този хляб, целуващи го и вкусващи от него, причастници ни направи и с Твоята сила премахни от нас всяка болест и недъг, като подаваш здраве на всички. Защото Ти си източник на благословението и подател на изцелението, и на Тебе слава въздаваме с Безначалния Отец, с Единородния Твой Син, и Пресветия и Благия и Животворящ Твой Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин".

 

След молитвата йереят поръсва артоса със светена вода, казвайки: "Благославя се и се освещава този артос с поръсване със светена вода в името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин" (трикратно). Аналоят с артоса се поставя на солея пред иконата на Спасителя, където стои в продължение на цялата Светла седмица. През всички дни на Светлата седмица след края на Литургията с артоса се прави тържествено литийно шествие около храма

 

В събота на Светлата седмица след задамвонната молитва се прочите молитва за разделяне на артоса:

 

"Господи, Иисусе Христе, Боже наш, Хлебе ангелски. Хлебе на вечния живот, слязъл от Небесата, нахранил ни през тези всесветли дни с духовната храна на Твоите Божествени благодеяния, заради тридневното и спасително Твое Възкресение! Смирено Ти се молим, погледни и сега на нашите молби и благодарствени приноси, и както си благословил петте хляба в пустинята, и сега благослови този хляб, за да могат вкусващите от него в телесно и душевно благословение и здраве да се сподобят с благодатта и щедростите на Твоето човеколюбие. Защото Ти си нашето освещение, и на Тебе слава въздаваме, с Безначалния Твой Отец и Всесветия, и Благия, и Животворящ Твой Дух, сега винаги, и во веки веков". Амин.

 

Артосът се нарязва и в края на Литургията, при целуване на Кръста, се раздава като светиня на народа.

 

На по-ниска степен от артоса се освещават пасхалният козунак, църковно-обредната храна, но не и светските разкошни трапези.

 

Сн.:http://azbyka.ru

 

http://www.georgy74.ru