Света равноапостолна Нина (Nuniа, Ninо), просветителка на Грузия, се родила около 280 г. в Кападокия, където имало много грузински селища. Баща й Завулон произхождал от знатен род, бил роднина на великомъченик Георги Победоносец и се ползвал с благоволението на император Максимиан (284-305 г.). Бидейки на военна служба при императора, Завулон, като християнин, съдействал за освобождаването на приели християнството пленени гали. Майка й Сусана била сестра на Йерусалимския патриарх (според някои източници - Ювеналий).
Когато станала на двадесет години, св. Нина отишла в Йерусалим с родителите си, чиято единствена дъщеря била. По взаимно съгласие и с благословението на Йерусалимския патриарх родителите й се разделили, за да служат изцяло на Бога: баща й отишъл в Йорданската пустиня, а майка й била поставена за дякониса при храма на Гроба Господен. Възпитанието на св. Нина било поверено на благочестивата старица Нианфора. Св. Нина проявила послушание и прилежност и след две години, с помощта на Божията благодат, четяла усърдно Свещеното Писание и изпълнявала християнския закон.
Веднъж, когато тя, плачейки, съпреживявала описваното от евангелиста разпятие на Христа Спасителя, поискала да разбере каква е била съдбата на Господния хитон (Иоан, 19, 23-24), изтъкан от Света Богородица. Старицата Нианфора й разказала, че според преданието нешитият, а изтъкан цял хитон е бил отнесен от мцхетския равин Елеазар (Елиоз) в Иверия (Грузия) - страната наречена още Жребий на Божията Майка. Самата Пречиста Дева по време на земния Си живот била призвана с апостолски жребий да бъде просветителка на Грузия, но й се явил Ангел Господен, който й предрекъл, че Грузия ще стане Неин жребий впоследствие, и че сега Промисълът Божий и е приготвил апостолско служение на Атон (Света Гора), също наречен Жребий на Божията Майка. Като научила от Нианфора, че Грузия още не е просветена със светлината на християнството, св. Нина ден и нощ се молела на Пресвета Богородица да я сподоби да види Грузия покръстена и да й помогне да намери Господния хитон. Небесната Царица чула молбата на младата праведничка.
КРЪСТЪТ НА СВ. НИНА
Веднъж, когато св. Нина си почивала след дългите молитви, Пречистата Дева й се явила насън и й дала кръст, сплетен от лозови пръчки, с думите: "Вземи този кръст, той ще ти бъде щит и ограда срещу всички видими и невидими врагове. Отиди в Иверската страна, благовествувай там Евангелието на Господ Иисус Христос и ще намериш благодат от Него: Аз ще бъда твоя Покровителка”.
Като се събудила, св. Нина видяла в ръцете си кръста (понастоящем той се съхранява в специален кивот в Тифлиския Сионски катедрален храм), зарадвала се духом и отишла при дядо си Йерусалимския патриарх, който благословил младата девица за апостолско служение.
По пътя към Грузия св. Нина по чудесен начин избегнала мъченическа смърт от арменския цар Тиридат, която постигнала нейните спътнички –Рипсимия, която била от царско потекло, Гаиания и 35 девици, които бягали в Армения от Рим, заради гоненията на император Диоклетиан (284-305 г.). Укрепявана от видението на Ангела Господен, явил й се първо с кадилница, а втория път - със свитък в ръка, св. Нина продължила пътя си и пристигнала в Грузия през 319 година.
ЧУДЕСАТА НА СВ. НИНА
Славата за нея бързо се разнесла в околностите на Мцхета (Мцхет), където тя се подвизавала, тъй като проповедта й била придружавана от много знамения. В деня на славното Преображение Господне по молитвите на света Нина, по време на езическото жертвоприношение, извършвано от жреците в присъствието на цар Мариан и на многоброен народ, паднали идолите Армаз, Гаци и Гаим, като явлението било съпроводено със силна буря.
Влизайки в Мцхет, древната столица на Грузия, св. Нина намерила подслон при семейството на бездетния царски градинар, чиято жена Анастасия, по молитвите на св. Нина, след време добила дете и повярвала в Христа.
Св. Нина изцелила от тежка болест грузинската царица Нана, която след като приела св. Кръщение, от идолопоклонничка станала ревностна християнка и по-късно била канонизирана за светица. Независимо от чудесното изцеление на съпругата си, цар Мириан (265-342 г.), вслушвайки се в клеветите на езичниците, бил готов да подложи св. Нина на жестоки мъчения. „Но в момента, в който той замислял смъртното наказание на светата праведница, слънцето помръкнало и непроницаема мъгла покрила мястото, където се намирал царят. Царят внезапно ослепял, а поразената от ужас негова свита започнала да моли езическите идоли да върнат дневната светлина. Но Армаз, Заден, Гаим и Гаци били глухи, и мракът се усилил. Тогава уплашените единогласно завикали към Бога, когото Нина проповядвала. Мракът мигновено се разсеял и слънцето огряло всичко наоколо с лъчите си”. Това събитие станало на 6 май 319 година.
Цар Мириан, излекуван от слепота от св. Нина, приел св. Кръщение заедно със свитата си. След няколко години, през 324 г. християнството в Грузия окончателно се утвърдило.
НАМИРАНЕТО НА ГОСПОДНИЯ ХИТОН
Катедралата Свитицховели, построена на мястото, където се намирал хитонът Господен
Летописите разказват, че след горещи молитви св. Нина открила къде е скрит Господният хитон и там бил издигнат първият християнски храм в Грузия – първоначално дървен, а впоследствие каменна катедрала в чест на св. 12 св. апостоли - Светицховели.
ХРИСТИЯНИЗИРАНЕТО НА ГРУЗИЯ
По това време, с помощта на византийския император Константин (306-337 г.), който по молба на цар Мириан изпратил в Грузия Антиохийския епископ Евстатий, двама свещеника и трима дякони, страната приела окончателно християнството. Само планинските области на Грузия оставали непросветени. Придружавана от презвитера Иаков и един дякон св. Нина се отправила към горното течение на реките Арагви и Иори, където проповядвала Евангелието на езичниците планинци. Мнозина от тях повярвали в Христа и приели св. Кръщение. Оттук св. Нина отишла в Катехия (Източна Грузия) и се поселила в село Бодби, в малка палатка на планинския склон. Тук тя водела подвижнически живот, пребивавайки в постоянна молитва и обръщайки към Христа околните жители. Между тях била и царицата на Кахетия Соджа (София), приела св. Кръщение заедно с царедворците си и множество народ.
ПОСЛЕДНИ ДНИ И ПРОСЛАВА
Завършвайки апостолското си служение в Грузия, св. Нина била известена свише за близката си кончина. В посланието си към цар Мириан тя го молела да изпрати епископ Иоан, за да я приготви в последния й път. Не само епископ Иоан, но и сам царят заедно с цялото духовенство се отправило в Бодби, където станали свидетели на много изцеления при смъртния одър на св. Нина. Като поучавала народа, който дошъл да й се поклони, св. Нина, по молба на учениците си, разказала за произхода и живота си. Този разказ, записан от Соломия Уджармска, послужил за основа на житието на св. Нина.
Мощите на св. Нина в Бодби
Като се причастила благоговейно със Светите Тайни, св. Нина завещала тялото й да бъде погребано в Бодби и мирно се преставила пред Господа през 335 година (според други източници, през 347 г., на 67-годишна възраст, след 35 години апостолски подвизи).
Царят, духовенството и народът, скърбейки за кончината на св. Нина, искали да пренесат тялото й в съборната Мцхетска църква, но не могли да преместят ковчега на подвижницата от избраното от нея място на упокоение. На това място през с 342 г. цар Мириан започнал, а синът му Бакур (342-364 г.) завършил и осветил храм на името на сродника на св. Нина, св. великомъченик Георги; по-късно тук бил основан девическият манастир „Св. Нина”. Мощите на светицата, скрити по нейно нареждане в земята, били прославени с многобройни изцеления и чудеса.
Грузинската православна църква, със съгласието на Антиохийската Патриаршия, нарекла просветителката на Грузия равноапостолна и я причислила към лика на светиите. Паметта й се чества на 14 януари, в деня на блажената й кончина.
Тропар на св. Нина, гл.4:
Служителко на Словото Божие, в апостолската проповед на първозвания Андрей и другите апостоли подражавала, просветителко на Грузия, и тръба на Светия Дух, света равноапостолна Нино, моли Христа Бога да спаси нашите души.
Кондак на св. Нина, гл.2:
Дойдете днес всички да възпеем избраната от Христа равноапостолна проповедничка на Божието слово, мъдрата благовестничка, привела жителите на Карталиния в пътя на Живота и Истината, ученичката на Божията Майка, усърдната застъпница и неуморната наша защитничка, всехвалната Нина.
Първа молитва към св. равноапостолна Нина, просветителка на Грузия
О, всехвална и предивна равноапостолна Нино, към тебе прибягваме и умилно ти се молим: огради нас (имената) от всяко зло и скърби, вразуми враговете на светата Христова Църква и посрами противниците на благочестието. Умоли Всеблагия Бог, Спасителя наш, пред Когото сега предстоиш, да дарува на православния ни народ мир, дългоденствие и успех във всяко добро начинание и да ни приведе Господ в Небесното Си царство, където всички светии славословят Неговото всесвято име, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Втора молитва към св. равноапостолна Нина, просветителка на Грузия
О, всехвална и предивна равноапостолна Нино, наистина велико украшение на Православната църква и изрядна похвало на народа Божий, просветила цялата Грузинска страна с Божественото учение и с подвига на апостолството победила врага на нашето спасение, с труд и молитви насадила тук Христовото лозе и направила да даде много плод! Празнувайки светата ти памет, прибягваме към честния ти лик и благоговейно целуваме всехвалния дар за тебе от Божията Майка, чудотворния кръст, който ти си обвила със скъпоценните си коси, и умилено ти се молим, като всегдашна наша застъпница: огради ни от всяко зло и скърби, вразуми враговете на Светата Христова Църква и противниците на благочестието, запазвай стадото си, което си пасла, и моли Всеблагия Господ, нашия Спасител, пред Когото ти сега предстоиш, да дарува на нашия православен народ мир, дългоденствие и успех във всяко добро начинание, и да ни приведе нашият Господ в Небесното Си царство, където всички светии славословят пресвятото Му име, на Отца и Сина и Светия Дух сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Източници:
www.pravoslavieto.com (икона)
http://www.rusidea.org (икона)
Още за Православието в Грузия можете да прочетете в нашата рубирка тук.
